Терористът от Страсбург е застрелян от полицията Укривал се е в склад на 4 км от Коледния базар

Емигрантката Роси е втората жена-финалист във „Фермата“

​Френското правителство оцеля при вот на недоверие

Турция извърши въздушни удари срещу бази на терористи в Северен Ирак

Нападение с хладно оръжие в столичния квартал „Христо Ботев“, ранени са три жени и дете Извършителят е 24-годишен мъж

ЕС удължи с шест месеца икономическите санкции срещу Русия

Токът за бита ще поскъпне с 10-15 на сто Заводите купуват само 10% от електроенергията си от борсата

Разбиха клетка на ИДИЛ, действала под прикритието на благотворителна организация

Кийт Ричардс спрял алкохола Музикантът става на 75 г.

КПКОНПИ извършва две проверки на министър Горанов – за корупция и конфликт на интереси

Препънаха закриването на Правителствена Патриотите „против”, искат решение на Коалиционен съвет

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 14 декември 2018

Джендърите атакуват

Антониу Гутериш съобщи, че страните в йеменския конфликт са се споразумели за примирие

Патриотите предлагат данъчни облекчения и при осиновяване

Ньойският договор – помнят ли го политиците? Забравата на историята заради криворазбраната политкоректност е пагубна

В 10,45 ч на 27 ноември 1919 г. премиерът Александър Стамболийски подписва договора в парижкото предградие Ньой сюр Сен

След подписа си Стамболийски чупи демонстративно писалката на две

Забравата вече тотално е налегнала България и заради криворазбраната политическа коректност историята й буквално отива в кошчето. Повод за такава констатация дава едва-едва отбелязаната 99-годишнина от Ньойския договор – най-голямото наказание на страната ни след края на Първата световна война, заради поредицата грешни решения на политиците й. Този договор, подписан на 27 ноември 1919 г. в парижкото предградие Ньой справедливо е наричан най-позорния, най-унизителния и най-отвратителен факт в новата българска история.

В края на Първата световна война, българската държава е от страната на загубилите най-големия дотогава световен конфликт. Тя, както и останалите съюзници от Централните сили, е принудена да сключи договор, който предначертава бъдещето на Европа, договор, който поставя крайно жестоки клаузи върху победените страни и години по-късно дава отражението си върху целия свят.

„Ньойският договор е наказанието за погрешния избор от лятото на 1915 г., когато цар Фердинанд и правителството на Васил Радославов вкарват България във войната на страната на Тройния съюз, казва историкът акад. Георги Марков и определя това за стратегическа грешка на управляващите. Но цар Фердинанд се прибира в Кобург, а Васил Радославов намира убежище в Баден-Баден. А плаща българският народ. Този договор е поредната национална катастрофа за страната.

Да проследим какво се случва и как се стига по подписа под договора на премиер министъра Александър Стамболийски.

След края на Първата световна война в Париж е свикана мирна конференция (заседава от 18 януари 1919 г. до август 1920 г.), по време на която се разглеждат мирните договори между коалицията на победителите, наречена Антанта – от една страна, и страните, загубили войната (Германия, България, Автро-Унгария и Османската империя) – от друга. Сключени са общо пет договора, като всеки е подписан в отделно парижко предградие и носи неговото име.

Българската делегация на Парижката конференция за мир – на първия ред са: Михаил Сарафов, Александър Стамболийски, Теодор Теодоров, Венелин Ганев и Янко Сакъзов
Българската делегация на Парижката конференция за мир – на първия ред са: Михаил Сарафов, Александър Стамболийски, Теодор Теодоров, Венелин Ганев и Янко Сакъзов

В делегацията, изпратена от българския парламент да участва в конференцията, влизат министър-председателят Теодор Теодоров, Венелин Ганев (министър на правосъдието), Янко Сакъзов (министър на търговията, промишлеността и труда), Александър Стамболийски (министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството), Михаил Сарафов (дипломат), Димитър Станчов (бивш пълномощен министър в Париж) и др.

Те пристигат в Париж след осемдневно пътуване с влак и веднага са настанени в замъка „Мадрид“, където остават през следващите два месеца, без да им е разрешено да излизат оттам. Делегатите ни нямат никакъв достъп до конференцията, отнета им е каквато и да е възможност да участват в преговорите и договарянето на условията. Едва на 19 септември българската делегация е поканена в Министерството на външните работи, където съюзническите делегати вече са заели местата си. Председателят г-н Жорж Клемансо връчва на нашите представители проекта за договор. На България се дава срок от 25 дни за представяне на писмени възражения. След като стават известни непосилните условия и клаузи, в цяла България започват протести срещу този нечестен и унизителен акт.

Делегацията ни се завръща в България и веднага започва работа за изработване българския отговор до мирната конференция с възраженията по договора. Надеждите, че те ще бъдат разгледани и уважени са големи. В началото на октомври Теодор Теодоров подава оставката на кабинета си. Цар Борис III връчва мандат за съставяне на правителство на Александър Стамболийски. Поради тази вътрешнодържавна криза България моли за отсрочка за представяне на възраженията си. Дадени са ни още 10 дни – до 24 октомври. Междувременно, на 9 октомври, Теодор Теодоров, който въпреки оставката си, остава главен делегат, заминава отново за Париж.

Всичко е напразно, възраженията не са взети под внимание, първоначалните условия остават непроменени. Окончателният текст на договора за мир е връчен на българските делегати на 3 ноември. Даден е 10-дневен срок да отговорим приемаме ли го изцяло или не. Теодоров се връща в София и отказва да подпише договора.

На 12 ноември Александър Стамболийски заминава с нова делегация за Париж. Той, заедно с бившия министър Венелин Ганев и Михаил Сарафов, са натоварени от правителството да подпишат мирния договор. Датата за подписването му е определена от Парижкия върховен междусъюзнически съвет – 27 ноември (четвъртък), а мястото е кметството на предградието Ньой сюр Сен, където е настанена българската делегация. Според българската преса тогава в 10 часа и 45 минути сутринта в празничната зала на Ньойското кметство договорът за мир между България и съюзените й сдружени сили е подписан. Според популярна легенда веднага след като слага подписа си под унизителния документ, премиерът Стамболийски публично чупи надве писалката си, за да покаже на Антантата възмущение от наложения на България диктат.

Ето какви тежки решения ни налага Ньойският договор. България трябва да изтърпи изключително тежки загуби – губим територия в размер на повече от 11 хил. кв. км. Западните покрайнини (с Цариброд и редица села в Кулско, Трънско, Босилеградско, Кюстендилско и половин Струмишка околия) са предадени на Сърбия; Западна Тракия от Места до Марица е предоставена под управлението на Съглашението и в нея първоначално се настанява Франция. Малко по-късно обаче, под натиска на Англия, областта е включена в пределите на Гърция. Губим излаза на Бяло море, отнета ни е Южна Добруджа (връща се на Румъния). Освен това България е задължена да премахне задължителната военна служба и да се задоволи с 20 хилядна полиция и 10 хиляди митничари, горска стража и др. Останалото оръжие трябва да бъде предадено на Съглашението. Под формата на репарации за срок от 37 години трябва да бъде изплатена огромната сума от 2,5 милиарда златни френски франка. На балканските съседи трябва да бъдат предадени определени квоти добитък, храни, въглища. И още, и още…

Ето как опиянени от победата в Първата световна война и забравили за прокламираните от тях принципи за справедлив мир, без анексии и репарации, „миротворците“ от Париж заплитат още повече възела на териториалните и етническите противоречия на Балканите и в Европа. Близо 40 милиона души, от които около 2 милиона българи, остават под чужда власт. По този начин мирните договори от Париж трасират пътя на Втората световна война.

Последиците от Ньойския договор се оказват пагубни за България. Вътрешната политика е изпълнена с репресии, политически убийства, въстания и кървави преврати. На 27 ноември 1919 г. в църквата „Света Неделя“ е отслужена панихида за загиналите по бойните полета българи. След това няколко хилядно множество стига до дома на народния поет Иван Вазов. „Храбро да посрещнем ударите на съдбата! Скоро ще създадем нова, единна и мощно духовна България! Жив е българският бог!“, произнася развълнуван Вазов.

Ето до какво водят грешните решения на политиците. Ньойският договор е доказателство за това. Историята никога не трябва да бъде забравяна, защото от грешките й следват поуки. Но затова трябват и пипе, и топки. Ако ги имаш…

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (16)

  1. Не е ГРЕШКА, а ПРЕСТЪПЛЕНИЕ на Фердинанд, който без повод вкара Б-я в световна война и последва катастрофа. После се измъкна „по терлици“, като хариза Б-я на син Борис. Наследникът му Борис повтори престъплението на баща си и през декември 1941г. обяви война на Великобритания – пак без повод. Резултат – трагедия (бомбандирани София и др .обекти и хиляди жертви) и поредна национална катастрофа.

    1. Фердинант,още по малко Борис втори не са абсолютни монарси.Решенията за жалост се взимат в този вертеп които и до днес унишожава държавата.Т.Н. „Народно Събрание“.А ентусиазма там е невероятен. Без да оневинявам кобурга,но жестоко му извиха ръцете.

      1. Кобурзите са изроди, които заедно с луканов трябва да бъдат изхвърлени и заплюти от всеки българин.

      2. Като им извиват ръце, що не бягат пт Б-я? Дори не са протестирали. Има пример с несъгласен монарх в Румъния – за война с СССР.

  2. защо изтрихте коментара, който пишеше че Русия иска цяла източна България и Черноморието?

    1. Защото е лъжа на слабоумен евроатлантически шизотрол от плевнелиево-цветановите. Вдяваш ли сега?

      1. Руофилството унижава най-вече русофилите каза:

        Я си пий антифриза и не се занимавай с нашите проблеми. Пиши оди за Путин във вашите форуми.

        1. Не ти ли стигат гривните(парична единица на хохлите) за да си купуваш лекарствата?
          Пий си горилката и мези със сланина и остави политиката настрани,защото ясно се вижда,че си умствено слабоват.

  3. Така така, вземи си хапчетата шизи слабоумно и спри да постваш лъжи и глупости… то аслъ това сал остана на отрепките фенове на плевнелиевите ценности.

    1. Русофилството е НАЦИОНАЛНО ПРЕДАТЕЛСТВО каза:

      Русофилството е най-яркия пример за ГЛУПОСТ И САМОУНИЖЕНИЕ. Пропагандата на чужда държава е ПРИЗНАНИЕ ЗА НАЦИОНАЛНО БЕЗСИЛИЕ.Чуждите тролове са ПЛАТЕНИ АГИТАТОРИ НА ФАШИСТКА РУСИЯ

  4. А бомбардировките от руснаците на Варна и Балчик и те ли са лъжа ?
    Жертвите и загиналите българи и те ли са лъжа ?
    Истината, която се учи навсякъде по света и тя ли е лъжа ?
    Българите са изключително мъдри и винаги намират пътя към истината .

    1. така е… и тези жертви тежат на съвестта на фердинанд и изродите му…

  5. Руофилството унижава най-вече русофилите каза:

    Българските учени русофили В МОМЕНТА УНИЩОЖАВАТ НАЦИЯТА. Те са типичен пример за УЧЕНИ ГЛУПАЦИ. Науката няма нищо общо със житейските кръстопътища. Българските учени русофили са ВОДАЧИ НА ПЕТАТА КОЛОНА НА ФАШИСТКА РУСИЯ У НАС. Те ще унищожат България, защото РИБАТА СЕ ВМИРИСВА ОТ ГЛАВАТА.

  6. Руофилството унижава най-вече русофилите каза:

    България трябва да бъде абсолютно неутрална държава и това да се приеме в Конституцията завинаги.

  7. Един простак дращи глупости за русофилите в България. Той ги нарича „предатели“.
    В същото време данните от социологически проучвания показват, че над 80% от българите се отнасят към руснаците с ясно изразени топли, братски чувства, имат уважение и почит към помощта им за освобождението на България от турско и фашистко иго.

    Кой сега е тъп предател? тролещия малоумец или българския народ ?

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.