Колко е разликата между хубавата и грозната жена?

Неизвестна жена нападнала мулатче пред столично училище Майката на детето смята, че сгресията е на расистка основа

Автобусни превозвачи: Тол системата е последното нещо, заради което бихме протестирали

Кола блъсна и уби пешеходка във Враца

Автобус с деца катастрофира край Ямбол Няма пострадали при инцидента

Извадиха тела на шестима загинали след изригването на вулкан на остров Уайт

Мъгла в района на проходите „Петрохан“, „Шипка“, „Дюлински и „Приморски“

Остава тежко състоянието на детето, блъснато от кола на НСО

Консервативната партия на Борис Джонсън печели мнозинство в британския парламент

Очаква ни затопляне на времето Температури около и над 15 градуса

Мачовете и спортът по телевизията днес, петък, 13 декември 2019

„Лудогорец“ продължава в Европа и напролет!

Дневен хороскоп на Алена за петък, 13.12.2019

На 13 декември 2019 да почерпят

Външният министър на Македония: Езикът ни има свое историческо развитие и е признат от лингвистите

Някоя си Нели Стефанова осакати „Под игото” “Преведоха” романа на Вазов на съвременен език

“Кой е пипал романа ми?”, сякаш пита Вазов от този портрет на художника Петър Морозов.

Турци колят със саби, а не ятагани в модерната версия

“Вържи попа…” става “Отстрани лидера…”

Езикови бисери ни изумяват в новото, осъвременено издание на класическия роман “Под игото” на Иван Вазов. “Преведени” са цели изрази като например – “Вържи попа да е мирно селото” е сменено с “Отстрани лидера и групата ще се разпадне”. “Търкулнало се гърнето, та си намерило похлупака” пък с “които си приличат, се привличат”.

В осъвремененото издание е обяснено например, че гологлав означава мъж без калпак, че чемшир е вечно зелено дърво; чучурче – чешма, изворче; глъчка – гласове, а ятаган – сабя.

В новото издание на ИК “Византия” са подменени общо 6000 думи и изрази от оригинала на Вазов, които според авторите са неразбираеми за учениците.

“Нашият език е претърпял драстични промени от Освобождението насам, за да бъдат заменени турските думи. Езикът на младите хора се различава драстично от този на “Под игото”, обясни авторът на промените в книгата Нели Стефанова.

“В този вид романът се чете лесно и бързо. Вече всички млади българи имат възможност да прочетат книгата, която определя националното самосъзнание на нацията”, посочва авторът на новото издание. Стефанова уточни още, че има две издания, като едното включва оригиналния текст на “Под игото” с 4200 пояснения в скоби.

 

Йордан Каменов, литературен историк: Губи се атмосферата

Нека не забравяме, че литературата е изкуство на думите. Когато се подменят думи, се подменя самото изкуство. От “превода” на архаизмите и турцизмите в “Под игото” се губи нещо много ценно – атмосферата на романа.

Има две типа читатели – първият са хора, които търсят удоволствието от четенето, а потапянето в атмосферата на епохата за тях е неизменна част от това естетическо изживяване. Вторият тип читатели ползват литературните източници като източник на информация – сред тях най-масови са учениците, които изучават литературни произведения задължително като част от учебната програма.

Работата на издателствата е да се съобразяват и с двата типа потребители на книги и да задоволяват техните търсения.

 

Писателят проф. Боян Биолчев:

Промените убиват представата за другата епоха

Писателят проф. Боян Биолчев смята, че това е по-скоро вредно, отколкото полезно. В момента той работи по изданието на “Под игото”, част от поредицата “Вечните книги на България” на фондация “Българско слово”.

“Нямам намерение да съдя, че такъв превод е направен, защото може да се приеме, че в някои отношения учениците леко ще се приближат към националната литература от онова време, но се приближават с деформация на приема. Според мен нищо не им пречи на децата да научат няколко чужди думи. Историята на езика представлява част от историята на духа на човека и в този смисъл, трябва да сме много внимателни. Тази смяна на думите може да има някаква приложимост, но зачерква историческо време в съзнанието на децата – особено, ако се сменят идиоми със съвременни и се убива представата за другото време. Нищо не пречи образователният процес вместо да се преподчинява на новото поколение, да го накара да ги научи – и то не силово, а като събуди интереса им”, каза пред “Труд” проф. Биолчев.

На въпроса дали е по-редно някои думи да бъдат обяснени под линия в изданието, проф. Биолчев отговаря : Каквото и да се прави, нарушава четенето. В образователния процес трябва да има и езикова подготовка, тя да е задължителна. Тоест да се научат обяснения преди да прочетат книгата, да има история на думата в българската литература, на изразите. Това неразбиране не може да се компенсира от издатели, а от образователния процес. Не може да обвиняваме децата, но те трябва предварително да са подготвени.

 

Иво Сиромахов, писател: Трябва да има light-версия

Преди няколко години eдин от синовете ми, който тогава беше шестокласник, беше получил задача да прочете “Под игото” през ваканцията. Човекът е отговорен и съвестно пристъпи към задълженията си. Почна я и след минута ме попита:

– Тате, какво е сомун душманларъ?

Обясних му. След малко ме попита какво е ахиевски читак. Аз пак му обясних. После ме попита какво е геран. За около десет минути младият читател се сблъска с около 40 думички, които отдавна не се употребяват в българския език, повечето от тях – турцизми.

Налагаше се да чете книгата с преводач, който в случая бях аз. Вместо да е удоволствие, четенето се бе превърнало в тегоба.

Няма ли да е много по-добре и за учениците, и за учителите, и за паметта на самия дядо Вазов, ако езикът на романа му бъде осъвременен от грамотен редактор? Ако хекиминът се превърне в доктор, геранът – в кладенец, а пармаклъкът в парапет?

По-примитивно устроените хора смятат, че класиката е нещо, което не бива да се пипа. Но защо тогава англичаните осъвременяват езика на Шекспир, а не оставят пиесите му така, както са си били в оригинал?

Нека в университетите студентите по литература да учат “Под игото” в оригинал. Но за шестокласниците би трябвало да има някаква light-версия.

Давам си сметка, че статията ми ще бъде посрещната с “Посягат на Дядо Вазов!”, “Долу ръцете от националните светини! “и първосигнални обиди.

Но в крайна сметка важно е да се дискутира. Пък кой знае – може след нас да дойдат по-разумни поколения, които се опитват да разсъждават с мозъка си, а не с кухи черепи, натъпкани с безсмислени лозунги, предразсъдъци и клишета.

Със съкращения от профила на автора във “Фейсбук”

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.