Няма повече пясък в часовника В четвъртък и Франция ще ратифицира Протокола за членство на Северна Македония в НАТО, остава Испания

Карикатура: Иван Кутузов – Кути

Ако всичко мине добре, това ще е бонус за управляващите в Скопие на изборите на 12 април

Мисля, че вече го написах – когато президентът на Северна Македония Стево Пендаровски събра една неделя лидерите на парламентарните партии, за да решат какво да правят след неуспеха на 18 октомври за начало на преговорите за членство в Европейския съюз, той ги предупреди: „гледайте в гонене на дивото да не изпуснем питомното“.

Пендаровски имаше предвид, че след дълбокото разочарование в Скопие, а и в Тирана от това, че Албания и Северна Македония не получиха дата за старт на преговорния процес, в атмосферата на вайкане и на „ах и ох, какво ще правим сега?“ може да се пропусне най-важното. А то е – да се завърши финалната фаза в ратификацията на Протокола за членство на Северна Македония в НАТО, което всички страни членки на Алианса трябва да извършат. И то преди на 3 и 4 декември в Лондон да се състои срещата на върха на Пакта, на която Северна Македония да бъде обявена за 30-ия му член.

Това, ако си спомняте, бе среща, свикана от самия Пендаровски, на която в крайна сметка се стигна до решение на 12 април следващата година в страната да се проведат предсрочни парламентарни избори. При това по така наречения „Пржински модел“, което означава сегашният премиер Зоран Заев да подаде оставка сто дни преди изборния ден, на негово място да бъде назначен служебен премиер от средите на управляващата политическа сила, в случая Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ), на която Заев е председател. От този момент редовното правителство започва да действа като „техническо“ – временно или служебно по нашата терминология, в състава на което две ключови министерства се предоставят на опозицията. Става дума за министерствата на вътрешните работи и на труда и социалната политика. От опозицията влизат и няколко заместник-министри по утвърден от модела ключ. Задачата на служебния кабинет е да организира и проведе предсрочните избори на 12 април, които опозицията в лицето на ВМРО-ДПМНЕ вече се кани да спечели и да се върне на власт в страната. Все по същия ключ точно три месеца преди изборния ден парламентът се разпуска, а неговият председател насрочва изборите. Вече е известно, че на 12 февруари спикерът на Собранието Талат Джафери ще подпише съответния закон, който ще бъде гласуван, и Северна Македония ще влезе в предизборна кампания. Не че вече не е започнала, ама така е по правилата.

И какво се получава?

Уж заглавието и подзаглавието ни отвеждат към борбата на Скопие за членство в НАТО, а пък описваме парламентарните процедури, свързвани с предстоящия пресрочен вот на 12 април. Сега ще стане ясна и връзката. Пендаровски образно, макар че не напълно точно определи процеса на ратификация на Протокола за пристъпване на Северна Македония в Алианса, като питомното, което може да се изпусне заради „Вертеровите страдания“ на македонския политически елит от неуспеха на 18 октомври за ЕС. Работата, извършена досега от всички предходни правителства на страната, независимо от техния цвят и ангажираност, доведе до резултат, който вече осезаемо се чувства.

От 6 февруари насам тече процесът на ратификация на Протокола в парламентите на всички 29 държави членки. Българската ратификация, при това единодушна, бе в началото на февруари, когато специално за това заседание на Народното събрание в София бе дошъл председателят на парламента Талат Джафери от Демократичния съюз за интеграция с лидер Али Ахмети. Когато пред някогашния бунтовник от Армията за национално освобождение (АНО) от конфликта през лятото на 2001 г. Джафери, изразих съжалението си, че България не е първата държава, ратифицирала Протокола, той отговори, че да, ние сме четвърти, но това не пречи в Скопие да оценяват значението на ролята на България за признаването на Република Македония като суверенна и независима държава, както и подкрепата по пътя u към евроатлантическите структури. Признание, което топли, още повече, че идва от устата на албанец, което означава, че е искрено и честно. Там политическо притворство няма, както често се случва при нашите братовчеди, македонците.

С различно темпо, но настойчиво и системно през цялата година останалите държави членки на НАТО подкрепяха бъдещото членство на Северна Македония в Пакта чрез ратификацията на Протокола. И ако в Скопие е имало някакви съмнения или притеснения, че всичко ще завърши добре и Северна Македония „ще хване влака“ за Срещата на върха на 3 и 4 декември в Лондон, успокоение настъпи, когато през октомври и американският конгрес каза „Да“. Край Вардар се хванаха за бутилките шампанско, за да отпразнуват частичната победа, която означаваше и окончателна, разбира се, щом САЩ са казали „Да“, когато Испания реши да прави предсрочни парламентарни избори. Избрана бе датата 10 ноември, която в Скопие предизвика паника заради изчисленията, че колкото и да е бърза процедурата по свикването на парламента в Мадрид, това не може в никакъв случай да стане по-рано от 3 декември.

Звъннах на Йосиф Давидов, стар приятел и дългогодишен журналист в „Труд“, който дълги години живее със семейството си в Мадрид. Йожи, който никога не е прекъсвал професионалната си работа, направи своите проучвания и със съжаление ми съобщи, че по-рано от 3 декември ратификацията на Протокола за членство на Северна Македония няма как да стане. И аз звъннах с тази информация на своите приятели в Скопие, но и те бяха направили своите сметки. Същите. Даже, доколкото разбрах, са почнали да действат. Онзи ден премиерът Зоран Заев на среща със симпатизанти във Велес е споделил, че е разговарял с досегашния испански премиер Педро Санчес, който отново ще състави новия кабинет. Испанецът е обещал, че ще направи всичко възможно бързо да сформира правителство, но няма как наистина парламентът да почне работа преди 3 декември. Санчес е обещал и Испания, макар и последна, да ратифицира Протокола за членство на Северна Македония и с това процедурата по ратификацията да приключи. Заев изразил надежда, през януари, тържествено македонският законодателен орган ще направи последната ратификация за Северна Македония като 30-ия член на НАТО. Ще видим.

Между другото, увлечени с Испания, забравихме Франция, която през последните седмици е в устата на всеки гражданин на Северна Македония. А и нейния президент Еманюел Макрон – още повече. Но утре, четвъртък, 21 ноември, и долната камара на Националното събрание в Париж ще приключи с ратификацията, започната на 17 октомври в Сената. По този начин, макар и със закъснение, Макрон и Франция отдават дължимото на Северна Македония. Може би като своеобразен реванш за отказа на 18 октомври в Брюксел да дадат дата за начало на преговорния процес за членство в Европейския съюз. Но пък ратификацията утре съвпада по време (почти!) със срещата между вицепремиера Буяр Османи, отговарящ за европейската интеграция на Скопие, с посланика там на Франция Кристиян Тимоние. Дипломатът е връчил копие на така наречения „нон-пейпър“, който вече от седмица се върти в канцелариите на страните членки на ЕС и в който са описани идеите и принципите за промяна на методологията за прием на нови членки в ЕС. Тъкмо намерението на Макрон да въведе тази методология спъна Албания и Северна Македония да получат дата. Първата реакция на Скопие е предпазлива, с изключение на въпросния Османи, който вижда в това нова динамика на процеса на преговори и прием, от който Северна Македония ще има полза.

Но за новата методология ще говорим по-натам. А ако всичко с НАТО мине добре, това ще е бонус за управляващите в Скопие на изборите на 12 април. Нали обещах да посоча връзка между двата процеса – ето я.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.