Н. В. Цар Симеон II: Историческото помирение е духовното ми наследство*

Симеон Сакскобургготски в работния си кабинет.

Сестра ми и аз дарихме безвъзмездно 950 дка от парка “Врана”, водени от желание да го направим достъпен за всички

Човек не може да знае накъде отива, ако не знае откъде е тръгнал!

Н. В. Симеон II направи емоционално обръщение към българите, в което разкри мотивите си за безвъзмездното дарение на част от парка към Двореца “Врана” на Столична община. В него той разкрива и предисторията на това историческо място и лични си спомени от живота, който е прекарал там. Засега поради нарастващия брой на Covid-19 и продължената извънредна ситуация планираното отваряне за групови посещения в реставрираните части на Двореца се налага да бъде отложено за по-добри дни. Предлагаме пълния текст на обръщението на Симеон II.

През октомври 2010 г. основахме Фонда за опазване на историческото наследство “Цар Борис и Царица Йоанна”, чиято цел е да съхрани царското наследство на България със средствата, с които разполагаме. След дълги години на безразличие, лъжи и пропаганда семейството ми и аз решихме, че ще е жалко да изпадне в забрава такова богато историческо наследство - архивите, семейните картини и предмети, при положение, че могат да бъдат достояние на хората. Взели сме присърце тази задача, като се стараем да съберем отново в България наши исторически предмети, архиви и документи.

С радост следя напредването на реставрационните дейности в Двореца “Врана” - залите му, които се отварят една след друга, витрините, които се пълнят с лични вещи, събрани от четирите краища на света, униформи, ордени, медали, менюта, царски знамена, порцеланови изделия, картини.

Целта ми е да развием и социализираме този исторически институт, посветен на Третото българско царство, с постоянна експозиция, архивен фонд и специализирана библиотека - място за наука и познание за този период, каквото у нас не съществува. За съжаление той системно е заличаван в учебниците по история, а в най-добрия случай е очернян.

През 2006 г. дарих на Държавната агенция “Архиви” личния архив на Цар Фердинанд, който през 70-те години бях предал за съхранение в Института “Хувър” на Университета в Станфорд, Калифорния с клауза - в случай, че в България се възстанови демократичният режим, архивът да бъде върнат в страната. Архивът на Дядо ми наброява десетки хиляди единици с договори, споразумения и преговори между България и други страни, кореспонденцията му с владетелите от неговото време, фотографии и други.

Понастоящем Фонд “Цар Борис и Царица Йоанна” притежава значителен брой големи албуми и масив от фотографии на Дядо ми и Баща ми, както и на Кобургското, Савойското и Орленското семейство, отразяващи живота в онази далечна епоха, както и значителен архивен фонд, който вече се намира във “Врана” и позволява да се запази, проучи и възстанови едно национално и европейско богатство, разпръснато поради превратностите на историята.

Новата сграда на Двореца “Врана”, в която живях до деветгодишната си възраст и където днес се помещава Фонд “Цар Борис и Царица Иоанна”, е особено ценен исторически паметник - въздигнат от моя Дядо Цар Фердинанд в периода 1904-1912 г. Намира се сред чудно красив парк, изграден с вещина, познание и грижи за уникалните растителни видове, донесени от четирите краища на света преди повече от столетие. В годините на моя баща този наш частен имот достигна своя пълен разцвет, а земеделската му част бе превърната в образцов чифлик, благодарение на който се издържаше цялото имение.

От този дом сестра ми Мария Луиза и аз пазим най-скъпи, но и същевременно тежки спомени от нашето преждевременно приключило детство. Тук се отдавахме на игри, тук получихме и първите си бащини уроци и започнахме началното си образование, тук преживяхме страшните бомбардировки от март 1944 г., това беше домът, в който прекарахме изолирани и под постоянна заплаха двете години след преврата от 9 септември същата година.

На Велики четвъртък, 1946 г., във “Врана” бяха пренесени кощунствено изровените от Рилския манастир тленни останки на Цар Борис, а на 16 септември същата година именно оттук бяхме принудени да заминем за нашето половинвековно изгнание, далеч от Отечеството и дома ни след манипулирания “референдум за премахване на Монархията”.

Със Закона за конфискация на личните ни имоти, приет от VI-то Велико Народно събрание през декември 1947 г., дворецът “Врана” беше отнет от патримониума на нашето семейство, одържавен с нарочен закон и предоставен за ползване на новата комунистическа върхушка. Всички символи и следи на националната ни и фамилна история бяха унищожени. Имуществото на предците ни разграбено. През 1954 г. саркофагът с тленните останки на нашия Баща изчезва, а скромния параклис над втория му гроб е взривен.

От 2000 г. “Врана” отново е нашият основен дом. През следващата година сестра ми и аз, водени от желание да направим достъпен за всички български граждани и гости този изключителен природен парк, дарихме безвъзмездно на Столичната община 950 дка от него, с условието да бъде отворен за посетители и да се полагат подобаващи грижи за съхраняването на безценните му растителни видове и статута му на уникален природонаучен и културно-исторически паметник.

Днес мисля за идното поколение и за духовното наследство, което им оставям, а то е в историческото помирение. Убеден съм, че познаването на миналото без желание за мъст може само да ни помогне да изградим по-добра визия за бъдещето и да се гордеем със своите корени.

Защото човек не може да знае накъде отива, ако не знае откъде е тръгнал!

Коментари

Задължително поле