Разкритията на „Bellingcat“ за участието на руските служби в убийството на Хангошвили в Берлин са невъзможни без други служби
Не знам защо не ми се получава, но когато искам да си общувам със специалните служби в Русия или някаква западна държава, за да направя журналистическо разследване, удрям на камък. Например, искам да попитам кого и кога точно са натоварили със специална мисия да убие, примерно, грузински гражданин в Берлин - пълен провал. Като начало не намирам подходящия телефон. В интернет няма фейсбук група на килърите, които да си споделят опит и задачи. Няма и „В контакте“.
Когато говоря по темата, учудващо, предизвиквам насмешка. Не, чакайте, става още по-зле. Търся контакти с частните компании - същата работа, че даже и по-зле. Пробвайте да се обадите на авиокомпания и ги попитайте дали определена личност е летяла с тях и после поискайте копие от билета. Това май се водеше престъпна дейност. Окей, опитайте и с хотелите.
Идея нямам как го правят онези хора, организирани в онлайн сайта за разследвания, наречен „Bellingcat“. Тези са богове! Нокът да падне на земята, знаят на следващия ден кой е произвел нокторезачката и кой руски олигарх я е поръчал. Да, те са фокусирани върху Русия основно.
Оня ден „Bellingcat“ разкриха, при това с неопровержима сигурност, че Едуард Бендерски, председател на благотворителен фонд „Вимпел“ за бивши служители на Федералната служба за сигурност (ФСБ), и други висши членове на фонда, са организирали убийството на грузинеца Зелимхан Хангошвили в Берлин миналия август.
Тези момчета и момичета просто си седят у дома и намират пълните списъци на тайни агенти на руските служби, имена, псевдоними, номера на паспорти и кой кога е летял, къде е нощувал и какво си е говорил насън. Шапки долу!
Де да бях на 18 да им вярвам. Подобни разкрития са по силите само на организации, които получават много щедро финансиране, имат връзки в специалните служби на съответните държави - най-вече контраразузнаването, а информацията не се получава просто ей така, а се използва целенасочено. Инструмент на хибридна война.
Няма смисъл да спорим дали едно убийство може да бъде законно или не - не е. Нито в Берлин, нито в Москва, нито на летището в Багдад. Не е приемливо и европейска държава да държи на свобода терорист, отговорен за смъртта на десетки хора, но очевидно се случва, щом е враг на твоя враг.
Ако ГРУ и ФСБ са толкова лесни за разкриване, че всяка онлайн организация да може да им сваля картите при всяка операция, нямам идея от какво се страхува НАТО. Кому е нужно да прахосва трилиони за отбрана, при условие, че всеки „свободен“ журналист може да им намери имената, схемите за действия и там - поправете ме как се нарича по шпионски - неща... те са за посмешище, а не за страх. Но уви, не е така.
ГРУ и ФСБ са жестоки организации - няма съмнение, а срещу тях работят не по-малко хладнокръвни организации.
Разкритията около убийството в Берлин е прозрачна кампания. Тя е прекрасно постижение в хибридната война, а не журналистическо разследване. Разкритията на „Bellingcat“ са невъзможни за журналисти. Ако източниците бяха почтени, щяха да последват съдбата на Едуард Сноудън и Джулиан Асанж. Големите разкрития на журналистиката са възможни единствено в случаи, като този с „Уотъргейт“, когато основният ти източник, известен като „Дълбокото гърло“, се нарича Марк Фелт и е заместник-директор на ФБР.
Контролираната информация, която изтича към „Bellingcat“, иде от специалисти, защото всеки със средно образование и две минути брейнсторминг, би се съгласил, че няма как от дома си във Виена, да намериш тайния списък на още по-тайните убийци на ГРУ и ФСБ. Нали?
Това е азбучен пример за хибридна война - хибридна операция да ни бъде поднасяна като журналистическо разследване. „Bellingcat“ се приема като аксиома - не се спори, че са разследващи журналисти и на базата на аксиомата се разсъждава, анализира, обвинява, лепят се етикети и дериватните медии папагалстват.
Аз не бих се наел да коментирам личността на убития в Берлин. Ако България беше цел на неговата идеология и дейност, бих се притеснил. Честно казано, вероятно е руснаците да са го свитнали. В аналогичен, но огледален случай, щеше да има съобщение „спецчастите ликвидираха опасен терорист при опит да бъде заловен“. Но сега контекстът е друг: „Грузински гражданин, борец срещу тиранията в Русия, е убит от руските тайни служби в натовска държава.“ Повече от осъдително! И осъдително, но не виждаме истинската цел. Ето ви една възможна цел. След среща между президентите Еманюел Макрон и Владимир Путин, французинът заяви, че ако бъде доказана съпричастността на руските служби в убийството на Хангошвили, Франция ще се включи към санкциите срещу Русия.
В случая самата личност на Зелимхан Хангошвили дори не е интересна, важно е да се докаже, че руските служби действат на натовска територия. И ето - имаме независимо журналистическо разследване. Точка! Макрон трябва да се включи в санкциите. Ето, виж такова съждение е възможно и без да имаш тайни източници. Просто се събират две и две. Другото е за учебници за хибридната война.
Зелимхан от долината на Панкиси
Зелимхан Хангошвили е мрачна личност за западната цивилизация и герой за ислямските фундаменталисти. Той не е грузинец, а кистинец. Това е народ, живеещ в Кавказ, или ако сме точни, в Панкиското дефиле, Северна Грузия. Зелимхан лично е отговорен за смъртта на десетки хора, много от тях той лично е екзекутирал, разбирайте рязал е глави. Буквално. Говорим за един от най-приближените хора на Шамил Басаев, Абу Омар Ал-Шишани, Тамаз Батирашвили, Ахмет Чатаев. Ако не знаете кои са те - проверете. Грузинските власти мъдро през годините не влизаха във война с панкисци, защото искаха да запазят държавата си далеч поне от този бич - тероризма.
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш