Едно време „либерализмът“ беше тъждествен със свободата. Днес, заради демократите в САЩ, които по стечение на редица обстоятелства наричаме „либерали“, тази идеология се превърна в тъждествена на цензурата, остракизма и агресията. Класическият либерализъм е мъртъв, дами и господа. Да живее новият либерал-фашизъм, на който ще имаме „удоволствието“ да се любуваме от първия ред. Няколко примера в тази посока.

Първо, cancel-културата, онази отровна концепция, че всеки извън мейнстрийма следва да бъде отхвърлен от цивилизованото общество, вече е съвсем безконтролна. Доколкото в мандата на Тръмп поне не беше изведена на ниво държавна власт, сега вече този сдържащ фактор няма да е на лице.

Няколко грозни примера от последните дни. Конгресмен предложи влиятелните сенатори и поддръжници на Доналд Тръмп - Тед Круз и Джош Холи - да бъдат сложени в списъка със забрани за летене, където фигурират терористи и международни престъпници. Пък моят любим либерален мъпет Александрия Окасио-Кортес поиска те да напуснат сената, защото не са достойни да са сенатори. Адвокатското сдружение в Ню Йорк ще изключи адвоката на Тръмп Руди Джулиани. Forbes заплаши, че ако някоя компания си позволи да наеме на работа бивш прессекретар на Тръмп, то тази компания ще попадне в черния списък и Forbes ще ги мачка от сутрин до вечер. Примерите са толкова много, че няма да ни стигне целия вестник, за да ги опишем.

Все пак си заслужава да се спомене, че cancel-културата има и корпоративни проявления. Amazon, Google и Apple обединиха усилия и обърнаха дигиталните си топове срещу независимата социална мрежа Parler, в която свободата на словото се цени и брани. Първо Google и Apple свалиха приложението на Parler от магазините си за приложения, за да не може никой да го ползва на телефона си. Но това се оказа недостатъчно и Amazon директно премахна хостинг услугата си за Parler, с което сайтът изчезна от интернет, за да не се ползва и през браузър.

В същото време Twitter се хоства от Amazon без проблем. Същият Twitter, който изтри президента Тръмп и стотици хиляди консерватори, но позволява свободно „чуруликане“ от страна на иранския аятолах и редица други, като например най-известния антисемит в Америка - Луис Фарахан, който открито нарича евреите „термити“. И още нещо - в CNN вече се чуват гласове, които искат от кабелните оператори в Америка да спрат сигнала на Fox News, Newsmax и OANN, защото не са част от либералната пропагандна машина. Либералното верую е просто - който не е с нас, трябва да бъде забранен, изгорен на дигитална клада и изключен от обществото.

Второ, задава се вълна от расизъм и реваншизъм. Байдън, който е стара влъхва на американската политическа сцена, дава знаци, че ще се опита да сдържа истерията на крайно левите екстремистки среди в партията си. Но въпреки това, не бива да пропускаме обстоятелството, че Байдън е вече доста немощен и дълбоко се съмнявам да има енергията да удържи това цунами от политкоректна агресия, която вече започва да се лее.

Пример в тази посока е назначаването за ръководител на изключително влиятелната дирекция за граждански права към Министерството на правосъдието на една, меко казано, спорна персона. От устата на г-жа Кристен Кларк са излизали следните думи: „Чисто генетично чернокожите имат по-големи умствени, физически и духовни способности от белите“. Евгениката е жива, драги. Същите кръгове, които я въведоха в употреба преди един век, днес я връщат отново в мейнстрийма.

Предишният път ни обясняваха глупостите, че белите имат генетично превъзходство над черните, днес казват обратното. И дори не разбират, че да си расист е отвратително само по себе си, без значение дали си расист срещу черните или срещу белите. Отделно, реваншизмът на либералите няма да има нито една институционална спирачка. Ще тръгнат срещу Тръмп и всички от екипа му най-безжалостно. Дойче банк и Signature Bank, Ню Йорк, вече обявиха, че спират работа с фирми от съзвездието на Тръмп. Американската голф асоциация отказва да прави шампионати на голф-игрища на Тръмп. Политическият екстремизъм получава своето институционално овластяване и оттук насетне ще е битка за всеки сантиметър обществена територия.

Трето, Китай ще бъде окрилен. Поднебесната и нейният кандидат пробиха на изборите (по един или друг начин) и сега се задават добри дни за Китайската комунистическа партия. Има един щрих, който малцина са забелязали, пък на мен ми се струва важен. От край време на политически опитните хора е ясно, че стоманата е една от стоките, които имат ключово значение за голямата политическа игра. Движението на стоманата и движението на суровините, от които тя се произвежда (метален скрап и желязна руда) са важен индикатор за състоянието на международната политическа сцена. Китай, който под натиска на Тръмп, беше изолиран от световния оборот на стомана и железни суровини, вече се връща на терена с нова сила. Пекин обяви, че започва да купува метален скрап за производствата си.

В резултат започнаха, в началото колебливо, но с тенденция за бърз ръст, да се насочват метални реки от Япония и Корея към Китай. Следващата крачка е САЩ да пренасочи суровинния си експорт към Шанхай или провинция Дзянсу. Това ще доведе до така необходимата на Китай глътка икономически въздух след ерата на задъхване по времето на Тръмп. С възхода на Китай, който вече няма да бъде сдържан от Вашингтон, ще настъпят редица събития, чийто край е труднопредвидим.

С всичко казано по-горе може да се направи един прост извод - задават се сложни времена. Въпреки това обаче ми се иска да си кажем и няколко думи за кураж. Трябва да сме наясно, че колкото и лоша да изглежда обстановката, тя е много по-добра от глобалисткото безвремие при Обама. В момента половин Америка седи зад Тръмп, голяма част от обществата по света се пробудиха от глобалисткия сън и вече виждат с гняв как елитите се опитват да им откраднат миналото, настоящето и бъдещето. Оформената от и около президента Тръмп идеологическа съпротива на либералния екстремизъм беше овластена и укрепена в последните 4 години. Нито политическите представители на това огромно множество от избиратели, нито хората сами по себе си, ще оставят без последици екстремизма на либералите.

На Байдън и екипа му им предстои тежък сблъсък с реалността. Доскоро бяха една хайверна групичка, която можеше да си позволи да игнорира всяко инакомислие. Днес вече се намират в конкурентна политическа среда, в която нищо не им е дадено даром. Колкото и технологичните гиганти да цензурират, във века на интернет дългосрочна цензура е невъзможна. Растат медиите, които са вън от мейнстрийма, появяват се и ще се появяват други социални мрежи, либералните крепости ще започнат да ерозират една по една. Духът е пуснат от бутилката.

Стягайте коланите, уважаеми дами и господа. Очакват се турбулентни времена.