Осем тона злато търсят край Русе

Докато копаят, търсачите чертаят какво са открили.

Патриотични иманяри стават ортаци с държавата

На 11 август 1983 г. Георги Йорданов получава писмо, с което Мустафа Хасанов го посвещава в делото

Патриотични иманяри решиха да поделят баснословно съкровище с Българската държава. През 1983 г. група търсачи съвестно уведоми председателя на Комитета за култура Георги Йорданов за пътя до богатството. Осем тона злато се спотайват в крепостта Змей кале при русенското село Копривец, откриха тайната те.

Случаят е уникален, защото за първи път в иманярската душа трепва родолюбиво чувство!

При едно от пътуванията си до Турция Мустафа Акиф Хасанов, родом от Копривец и жител на град Стражица, попада на тайнствен старец. Онзи му показва „личния тефтер“ на Вълчан войвода, в който са описани неговите скривали­ща съкровищници. Според посветените те са повече от десет. „Биволът“ е в Родо­пите, „Магарето“ е в Стран­джа, „Камилата“ е до Мас­лен нос, а „Жената“ - тък­мо край Копривец.

Мустафата се връща и за­почва щателни проучвания. Стига до заключението, че „Жената“ е под Змейов баир, на пет километра югоизточно от селото. Ентусиастът сформира група и на 21 март 1983 г. се качва на Копривешката чука. Няма грешка, знаците са налице: „Камък с кръст и глава“, „Камък със слънце“ и „Ка­мък план на обекта“.

На 16 април групата удря първа копка и открива сте­на с дебелина 3 мет­ра. Пипнахме „Жената“, възкликват мъжете. Започ­ва трескава работа. Брига­дата става 30 души, копае се на смени, щабът заседава в мотел-ресторант „Люляци­те“ в подножието на баира.

Кирките разкриват внушителна твърдина. Зи­довете са от дялани блокове с пълнеж от камък и хоро­сан. В пръстта се валя кера­мика, излизат човешки и животински кости. Златото обаче още не се показва. Трябва да се направи срез в крепостната стена, за да се намери входът към самия трезор.

Според картата, с която разполага дружината, пъ­тят е крайно опасен. На всяка крачка дебнат коварни ка­пани. С обредна гощавка търсачите омилостивяват злите сили и „отварят“ кре­постта. Поемат навътре като в Храма на обречените. Някакъв камък се подава от стената. Един от мъжете предпазливо го докосва и таванът се сгромолясва. Жертви няма.

Понеже обектът е от национално значение, копривешката бригада решава да се обърне към най-високо място. На 11 август 1983 г. Георги Йорданов получава писмо, с което Мустафа Хасанов го посвещава в делото. Информацията е изключи­телно прецизна, обектът с описан до най-малката под­робност, приложен е и снимков материал (виж карето).

Под стените на Змей ка­ле някога е минавал пътят за Марцианополис - анти­чен град близо до Девня. Твърдината е част от защитен пояс срещу пър­вите набези на славяни и прабългари. В края на античността и през ранния византийски период крепос­тите нарушават римската традиция на строеж върху равна площ и се издигат на естествено укрепени места като Копривешката чука. След създаването на Бъл­гарската държава градежът е използван и от на­шите деди.

Много по-късно по тези места наистина е бродил Вълчан войвода. Подпо­могнат от дружината на Стоян войвода, той дейст­вал главно в района на Странджа по пътя Цариград - Виза - Силистра, откъдето минавали богати­те търговски кервани.

Вълчан шетал обаче и на север от Балкана. Според преданието в не­говата чета отишъл поп Мартин войвода, когато же­на му била отвлечена от ру­сенския паша. Двамата отмъстили на насилника. Па­рите Вълчан раздавал на бедните, а една част закопавал за подготовка на въстание.

Изконна мечта на всеки иманяр е да намери златото на Вълчан войвода и павура на поп Мартин. Павурът обаче е далеч по-це­нен, защото обладавал въ­лшебни свойства.

Копривешките търсачи били склонни да поделят златото с държавата, но за попската реликва и дума не обелват. Искали да я запа­зят за себе си. Не са знае­ли, че препатилият иманяр дядо Данчо след дълги години дирене римувано въздъхнал: „Вместо павура хванах поп Мартин за…“

 

Пътят до съкровището

1. В първото помеще­ние, като се слезе по стъл­бите долу, входът на което е зазидан с хоросан, ще се открият останките на 760 чо­века (хората, знаещи за скривалището), всички из­бити в коридора, стените на който са изпръскани с кръв­та им.

2. Във второто помеще­ние, на което входът е също зазидан с хоросан, ще наме­рим оръжието, което Въ­лчан е събирал, за да осво­бождава България от турско робство.

3. В третото помещение, намиращо се в дъното на подземието, на което входът е зазидан с кал за разлика от другите, така както е и предпазната стена пред външния вход (спр. снимките) - ще се намери съкровището, складирано от Вълчан, състоящо се от много сребро, пръснато по пода на помещението, и зад него - едно количество от около осем (8) тона злато в накити и брилянти.

На стената на това поме­щение има окачена една змия, изработена от около 40 кг злато, като за очи са поставени два големи бри­лянта. Дължа да отбележа - предупреждава Мустафа Хасанов, - че тази змия с свързана с механизъм, кой­то се задейства автоматиче­ски, когато човек, привле­чен от диамантите, се насо­чи към нея, и ударът й въ­рху човека е смъртоносен.

Този механизъм се из­ключва, преди да се стигне до стаята със съкровището. Добре съм запознат с начи­на на действието на меха­низма и изключването му, но това ще го кажа - прави уговорка Мустафата, - ко­гато се отвори входът и се стигне до влизането в подземията.

4. В едно от помещенията е съхранено в стъклени съдове (шишета или буркани) голяма документация за българската история по това време.

Коментари

Задължително поле