Десетки жертви, стотици ранени и срутени сгради след силно земетресение в Турция (ВИДЕО) МВнР: По последни данни няма пострадали българи

Ето какво ще бъде времето днес

Мачовете и спортът по телевизията днес, събота, 25 януари 2020

На 25 януари 2020 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за събота, 25.01.2020

Пълният отказ от алкохол повишава риска от дeменция Умерената консумация пък го намалява

Най-малко четирима загинали при земетресението в Турция

Еколози: Пожарът в Дуранкулашкото езеро е унищожил местообитанието на редки птици

Акт за административно нарушение на издателите на осъвременения вариант на „Под игото“

Вижте кой е в първата десетка на „зелените“ милиардери Агенция Bloomberg обяви най-успешните бизнесмени в зелената икономика

Борис Джонсън подписа споразумението с ЕС за Брекзит Премиерът заяви, че с това се отваря нова глава в историята на страната

Земетресение от 6,8 по Рихтер удари Турция (ВИДЕО)

Училища затварят в половин България

Боливия прекратява дипломатическите отношения с Куба

Връщат размера на налога за хазарта (обзор) Обрат в облагането на игрите на късмета с нов законопроект

Осем тона злато търсят край Русе Патриотични иманяри стават ортаци с държавата

Докато копаят, търсачите чертаят какво са открили.

На 11 август 1983 г. Георги Йорданов получава писмо, с което Мустафа Хасанов го посвещава в делото

Георги Йорданов помни случая със Змей кале.

Патриотични иманяри решиха да поделят баснословно съкровище с Българската държава. През 1983 г. група търсачи съвестно уведоми председателя на Комитета за култура Георги Йорданов за пътя до богатството. Осем тона злато се спотайват в крепостта Змей кале при русенското село Копривец, откриха тайната те.

Случаят е уникален, защото за първи път в иманярската душа трепва родолюбиво чувство!

При едно от пътуванията си до Турция Мустафа Акиф Хасанов, родом от Копривец и жител на град Стражица, попада на тайнствен старец. Онзи му показва „личния тефтер“ на Вълчан войвода, в който са описани неговите скривали­ща съкровищници. Според посветените те са повече от десет. „Биволът“ е в Родо­пите, „Магарето“ е в Стран­джа, „Камилата“ е до Мас­лен нос, а „Жената“ – тък­мо край Копривец.

Мустафата се връща и за­почва щателни проучвания. Стига до заключението, че „Жената“ е под Змейов баир, на пет километра югоизточно от селото. Ентусиастът сформира група и на 21 март 1983 г. се качва на Копривешката чука. Няма грешка, знаците са налице: „Камък с кръст и глава“, „Камък със слънце“ и „Ка­мък план на обекта“.

На 16 април групата удря първа копка и открива сте­на с дебелина 3 мет­ра. Пипнахме „Жената“, възкликват мъжете. Започ­ва трескава работа. Брига­дата става 30 души, копае се на смени, щабът заседава в мотел-ресторант „Люляци­те“ в подножието на баира.

Кирките разкриват внушителна твърдина. Зи­довете са от дялани блокове с пълнеж от камък и хоро­сан. В пръстта се валя кера­мика, излизат човешки и животински кости. Златото обаче още не се показва. Трябва да се направи срез в крепостната стена, за да се намери входът към самия трезор.

Според картата, с която разполага дружината, пъ­тят е крайно опасен. На всяка крачка дебнат коварни ка­пани. С обредна гощавка търсачите омилостивяват злите сили и „отварят“ кре­постта. Поемат навътре като в Храма на обречените. Някакъв камък се подава от стената. Един от мъжете предпазливо го докосва и таванът се сгромолясва. Жертви няма.

Табела пази обекта от кирките.

Понеже обектът е от национално значение, копривешката бригада решава да се обърне към най-високо място. На 11 август 1983 г. Георги Йорданов получава писмо, с което Мустафа Хасанов го посвещава в делото. Информацията е изключи­телно прецизна, обектът с описан до най-малката под­робност, приложен е и снимков материал (виж карето).

Под стените на Змей ка­ле някога е минавал пътят за Марцианополис – анти­чен град близо до Девня. Твърдината е част от защитен пояс срещу пър­вите набези на славяни и прабългари. В края на античността и през ранния византийски период крепос­тите нарушават римската традиция на строеж върху равна площ и се издигат на естествено укрепени места като Копривешката чука. След създаването на Бъл­гарската държава градежът е използван и от на­шите деди.
Много по-късно по тези места наистина е бродил Вълчан войвода. Подпо­могнат от дружината на Стоян войвода, той дейст­вал главно в района на Странджа по пътя Цариград – Виза – Силистра, откъдето минавали богати­те търговски кервани.

Вълчан шетал обаче и на север от Балкана. Според преданието в не­говата чета отишъл поп Мартин войвода, когато же­на му била отвлечена от ру­сенския паша. Двамата отмъстили на насилника. Па­рите Вълчан раздавал на бедните, а една част закопавал за подготовка на въстание.

Изконна мечта на всеки иманяр е да намери златото на Вълчан войвода и павура на поп Мартин. Павурът обаче е далеч по-це­нен, защото обладавал въ­лшебни свойства.

Копривешките търсачи били склонни да поделят златото с държавата, но за попската реликва и дума не обелват. Искали да я запа­зят за себе си. Не са знае­ли, че препатилият иманяр дядо Данчо след дълги години дирене римувано въздъхнал: „Вместо павура хванах поп Мартин за…“

 

Пътят до съкровището

Докато копаят, търсачите чертаят какво са открили.

1. В първото помеще­ние, като се слезе по стъл­бите долу, входът на което е зазидан с хоросан, ще се открият останките на 760 чо­века (хората, знаещи за скривалището), всички из­бити в коридора, стените на който са изпръскани с кръв­та им.

2. Във второто помеще­ние, на което входът е също зазидан с хоросан, ще наме­рим оръжието, което Въ­лчан е събирал, за да осво­бождава България от турско робство.

3. В третото помещение, намиращо се в дъното на подземието, на което входът е зазидан с кал за разлика от другите, така както е и предпазната стена пред външния вход (спр. снимките) – ще се намери съкровището, складирано от Вълчан, състоящо се от много сребро, пръснато по пода на помещението, и зад него – едно количество от около осем (8) тона злато в накити и брилянти.

На стената на това поме­щение има окачена една змия, изработена от около 40 кг злато, като за очи са поставени два големи бри­лянта. Дължа да отбележа – предупреждава Мустафа Хасанов, – че тази змия с свързана с механизъм, кой­то се задейства автоматиче­ски, когато човек, привле­чен от диамантите, се насо­чи към нея, и ударът й въ­рху човека е смъртоносен.

Този механизъм се из­ключва, преди да се стигне до стаята със съкровището. Добре съм запознат с начи­на на действието на меха­низма и изключването му, но това ще го кажа – прави уговорка Мустафата, – ко­гато се отвори входът и се стигне до влизането в подземията.

4. В едно от помещенията е съхранено в стъклени съдове (шишета или буркани) голяма документация за българската история по това време.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Ив. Хаджийски. Бит и душевност на нашия народ. С., 1940 каза:

    – Субективните условия за иманярските заблуди се крият в нездравата душевна организация на душевно болните иманяри и в извратяващото действие на иманярския афект върху виждането, асоциациите и мисленето на по-здравите от тях.
    – От общението ми с иманяри разбрах, че те чисто и просто не виждат нещата такива, каквито са, а привиждат (илюзионуват) в тях произведенията на собственото си
    въображение.
    – Поп Мартин е ходил и клал турци непобедим 37 години. Как е можал да прави това? Само със „Соломонията“ и с вълшебните си неща: кожух, калпак, пръчка и тамбура. Кожухът и калпакът са го правили невидим и го носили, гдето поисквал. С пръчката пробивал всичко, а със свирнята на тамбурата намирал парите.
    – Логиката на иманярите прелива окончателно в едно плодотворно въображение, когато започнат да обясняват защо не се намират парите при нишаните.
    – Иманярите, за да излязат от безпътицата, прибягват вече до по-осезателни средства: гадание чрез пръчка, масички и хипноза, и с това се дозабъркват окончателно.
    – И ако недавна един мошеник успя да заблуди дори дипломати (и то не само да им вземе стотици хиляди лева за „разноски по предприятието“, но и да ги накара да ходят в Министерството на просветата да искат разрешение за правене на разкопки), показвайки им с познатата ни нощна тайнственост

  2. То не беше Царичина, то не бяха Пирамиди и бастет в странджа, ’95 пък 3000 чаха да кацнат извънземните в Щръклево – осем кораба от планетата Криси…. No Comment!

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.