Доналд Туск е новият председател на ЕНП

Американският държавен секретар Майк Помпео е похвалил България за сделката за F-16

Бойко Борисов е благодарил на Манфред Вебер за призива му да се свали мониторинга върху България

Москва върнала на Украйна повредени кораби

Борисов: С Ангела Меркел вярваме, че ЕНП трябва да запази лидерските си позиции в ЕС

Премиерът Борисов е поканил Себастиан Курц в България

Свалките пречат на успеха в тениса

5 години плащаме за отнето предимство Цената на „Гражданска” ще нарасне с 240% за няколко бири

БАБХ изтегли от пазара пушена скумрия и домашен свински суджук заради листерия

Дервиши се завихрят в НДК „Сема” - ритуал и спектакъл в едно

Под земята печатат нови паспорти До края на годината се разбира кой ще прави картите с чип

Признаване на разходи за служебен автомобил

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 21 ноември 2019

Борисов: С Кириакос Мицотакис сме единодушни, че ЕС трябва да се разширява

Борисов към Естер де Ланге: Благодаря ти, че се увери на място колко добре пазим границата на ЕС

Оставете Светия синод сам да реши за Македонската църква

Този въпрос е изцяло църковен и следва да се решава без светски емоции и политически натиск. Затова обществениците да спрат със съветите си

От БПЦ се иска да признае факт, който никой в света не оспорва

В зала № 4 на НИМ има една изложба, която стои вече цяла година след предвидения срок за представянето й. Тя се нарича „Съкровищата на българската автокефална архиепископия в Охрид – 1018-1767 г.” Тази архиепископия, която някои наричат погрешно, вкл. и днес, Охридска, е най-дълго съществувалата църковна институция. Съществува от 1018 г., когато е учредена от император Василий II – Българоубиец, за да замени Българската патриаршия, чийто предстоятел той заварва в Охрид същата година. Преместил се е от постоянното си седалище Дръстър (Силистра) през 971 г., когато византийската армия начело с император Йоан Симисхий превзема Източна България със столиците Преслав (административната) и Дръстър (църковната). Македонските църковни области, наречени с гръцкото име епархии, обаче са много по-рано в границите на българската църковна структура – от 870 г., когато е учредена Българска архиепископия, прераснала през 917 г. в Българска патриаршия.

Разрушени, македонските църковни области излизат от тази структура при закриването им в 1767 г., но 100 години по-късно чрез избори влизат в Българската екзархия, учредена със султански ферман през 1870 г. Откъснати са от БПЦ трите епархии: Битолска, Скопска и Охридска през 1913 г., когато в резултат на Междусъюзническата война България губи Повардарието.

Ето точно това искат да признаем македонските първосвещеници днес. Нека да видим защо и каква е ситуацията при тях. През 1967 г. в Титова Югославия Македонските епархии се отцепват от Сръбската патриаршия и формират Македонска православна църква. Тя обаче не е призната от нито една от 14-те православни църкви по света. Най-вече от Сръбската патриаршия, която с това отцепване губи значителна територия. Вселенската патриаршия (гръцка църква) пък не може да понася думата „Македония“, защото смята, че е част от гръцкото културно историческо наследство. Руската патриаршия всецяло поддържа Сръбската в рамките на вековната руска политика за подкрепа на Сърбия, продължаваща и до ден днешен. Поради тази причина и БПЦ, за да си няма неприятности, не признава Македонската православна църква. И освен това приема църковния канон (закон), че една църква може да се конструира и създаде само, когато майката църква е съгласна. И тъй като Македонската църква, независимо, че е стояла в Сръбската едва 50-ина години през последните 13 века, се смята, вкл. и от българската църква до сега, за църква майка на Македонската църква.

Отговор на въпроса защо Йосип Броз Тито позволи на времето тя да се откъсне – няма. Защото такъв демократизъм в Титова Югославия не съществуваше, както във всяка тоталитарна комунистическа държава. Какво ще стане и какво няма решаваше Политбюро на съответната комунистическа партия, а не Светия синод на православната църква. След създаването на държавата Македония, македонските първосвещеници започнаха яростна битка за признаване.

Сръбската църква също не остана бездейна – тя предупреди всички поместни (национални) църкви, че ще смята за враждебно действие признаването на Македонската национална църква и побърза да си създаде по стар балкански обичай втора църква, която да признае първенството на Сръбската. Епископът на Битоля Стефан Вранишковски е човек – много странно – с рязко изявени пробългарски чувства и признание, че Македонско възраждане няма, и то всъщност е Българско. Той обяви създаването на Македонска екзархия като неразделна част от Сръбската православна църква. Тя съществува и до днес, подложена е на преследвания от официалните власти в Македония и някои нейни дейци са се преместили в България. Ако човек се разходи до Клисурския манастир, ще види, че там има десетина монахини от македонски произход – македонки, дошли от Македония преди десетина години. Те заявяват, че са българки, и управляват между другото много добре Клисурския манастир. И така дават пример на българското монашеско братство – и мъжко, и женско – как се управлява и поддържа един манастир.

Какво иска всъщност македонската църква? Нейната цел е да разбие блокадата на 14-те поместни църкви, издигнали нещо като Берлинска стена спрямо нея. И се надяват, че България ще се поласкае от факта, че Македонската църква ще ни признае за църква майка.

Какво означава БПЦ да признае, че е църква майка? На този въпрос отговорът е с контравъпрос: А признава ли се един исторически факт, който никой не оспорва? Няма учен в света, който да твърди, че от 870 до 1913 г. македонските църковни области са били някъде другаде освен в България. Т.е. от нас искат да признаем нещо, което отдавна е признато от науката. Практически ние няма нищо да спечелим, но те ще успеят да разбият блокадата и може би така към нея ще се присъединят и други православни църкви. И нещо много важно – по този начин ще окажат подкрепа на вече загиващия македонизъм.

Странни неща стават наистина по нашата планета. Знам, че мнозина в България вече са се обявили в подкрепа на македонското искане. На мен също ми е приятно да чуя признанието от устата на македонски първосвещеници, че тяхна майка е БПЦ. Но тук не трябва да се действа емоционално. Светият синод трябва да обмисли много добре нещата, защото решението е негово, а не на Българската държава. По конституция църквата все пак е отделена от държавата, нали? Синодът трябва да обмисли всичко това трезво и по църковния канон, за да не се навреди и на българските, не само на църковни интереси.

Добре би било, ако Македонската православна църква поиска нейните епархии да бъдат отново приети в лоното на БПЦ и така те да станат част от структурите като вместо днешните 14 епархии, се увеличат на 19. Става дума за присъединяване на още пет епархии – Битолска, Охридска, Скопска, Велешка и Струмишка.

Ако това се случи, НИМ ще трябва да се раздели с короните на въпросните първосвещеници, тъй като те са внесени в България през 1913 г. и в момента се намират в Зала № 4 на музея. Само камъните на една от тях – 230 рубини и около 60 диаманти, струва 40 милиона долара – това е короната на архиепископа на българската автокефална архиепископия в Охрид, чийто пълен титул е „Архиепископ на Юстиниана прима и на цяла България”. Именно за това не бива да се реагира първосигнално. Затова не казвам нито „да“, нито „не“. Решението трябва да е само на Светия синод.

Трябва да се има предвид нещо много важно: в източния свят при православието царува понятието цезаропапизъм, докато на запад при католическата църква то е папоцезаризъм. Т.е. папите определят какво да правят политиците, те изработват системата с морални норми и критерии и назначават крале и императори. Докато при нас – православните, царят или императорът казват кой да бъде православния епископ или патриарх, защото определят нормата от ценности. Затова толкова много общественици в момента се набутват в тази история и се опитват да упражнят натиск върху българския Свети синод да вземе решение. Затова пак ще повторя – истинското решение не е да признаваме нещо, което е отдавна известно стопроцентово на всички историци и църковници по света – Македонските епархии са били в границите на българската църква близо 1200 години, а в рамките на сръбската само половин век.

БПЦ трябва да има време да проведе преговори с всички поместни църкви – особено с най-мощните от тях – Руската и Вселенската. Трябва да се говори много дипломатично и със Сръбската. Затова обществениците да забравят съветите си, за да не попадне Българската църква в схизма, каквато е в момента Македонската.

Този въпрос е изцяло църковен и следва да се решава без светски емоции, без политически натиск и изцяло върху основите и принципите на православното канонично право. Всяко светско и политическо вмешателство в автономията на БПЦ ще е грешка. Защото БПЦ е част от вселенското православие, от Едната, Света, Съборна и Апостолска Църква.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (10)

  1. И цар Иван Грозни е наречен „Българоубиец“, след като при поробването на Волжска България през 1552 г. избива 400 000 българи, разрушава 40 големи града и изгаря Казанската библиотека.

  2. Ченгето се обади! Мога да го уверя, че изобщо не е въпрос единствено на БПЦ, а политически въпрос с далеч отиващи последтвия! Съпротивата идва от страна на ченгетата от ДС и КГБ, които не са съгласни. Това е истината, останалото са локуми за заблуда на наивните.

  3. БИТКАТА НЕ Е ВЕРСА , А ЗА ТЕРИТОРИЯ , КОЕТОО НОСИ ДОХОДИ -ТОВА ГО ДОКАЗВА СРЪБСКАТА ПАТРИАРШИЯ -ВСИЧКО Е ЗА “ ПРЕЗРЯНИТЕ “ ПАРИ ! ОСТАНАЛОТО Е МАНИПУЛАЦИЯ

  4. Molia podkrepete lichno pismoto na MPC v saita PETICIA, startiran ot vidni makedonski semeistva v BG.

  5. Божо, ти най-добре трябва да знаеш че светият синод бъка от ченгета на ДС а те са на пряко подчинение на Москва и никога не са вземали самостоятелно решение а са гледали какъв инструктаж ще им спуснат от там . Аз и затова не я признавам тази църква с този синод. Църковните дела трябва да се основават на морал преди всичко, а досегашната им дейност не ме убеждава в това.

  6. Професорът е прав, че признавайки македонската църква па макар и като дъшеря ние даваме рамо на македонизма. Друго щеше да е ако бяха поискали да станат част от българската църква. Монахините от Македония в Клисурския манастир край Берковица преди 10 години са ни показали правилното решение.

  7. Признахме ги първи, скриха го от хората и ни казаха- повече не се занимавайте с нас, дадохме им оръжие 2001г, след това го унищожиха и пак- не занимавайте с нас. Ще им признаем църквата, ще им помогнем за НАТО и ЕС и ще ни кажат да ги оставим, повече никога да не се занимаваме с тях.

  8. Ако оставим Светия синод сам да решава, ще реши руският пaтриарх -т. е. Путин

  9. Тито позволи създаването на македонската църквата
    за да утвърди македонизма. Тази политически акт помогна много за дебългаризацията на Вардарска
    Македония. Искаме иле не длъжни сме да приемем майчинството на българите от Вардара

  10. Аз имам следния въпрос към проф. Димитров.
    Нашата,българската църква,разграничавала ли се е от македонската и ако не,то нeka „македонците“,т.е.митрополитите им да се присъединят към нашия Синод и въпросът се решава,т.e.“ дъщерята“да се върне в обятията на „Майката“.

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.