Германия не е увеличила финансовата помощ

Възрастните германци, нуждаещи се от специални грижи, стават все повече. Болногледачите обаче не достигат, а болногледаческите услуги не са обезпечени с единни правни стандарти. Това отваря ниши за нелегални сделки.

Според Германско-полския център за гражданско право и екологична мрежа (GPPLEN), Германия е оставила „сиви зони“ в законовата система, които застрашават правната сигурност на нуждаещите се от грижи възрастни и болни хора. „Липсват правни стандарти, няма и договори, които да осигурят правната сигурност на германските клиенти и агенциите,“ изтъква директорът на центъра Лотар Кноп.

Резултатът: както клиентите, така и агенциите се замесват в нелегални сделки, при които болногледачите са принудени да работят на т. нар. „миниджоб“ срещу заплащане от 450 евро на месец или да се регистрират на пазара на труда като самостоятелно заето лице.

Недостигът на болногледачи е сериозен проблем за страната. Към настоящия момент незаетите позиции в сектора са 36 000. Близо половината от тези работни места са в старчески домове. Експерти прогнозират, че заради застаряването на населението в Германия броят на хората, които се нуждаят от домашни грижи, ще нарасне значително.  Очаква се през 2060 година нуждаещите се да станат 4,5 милиона.

Междувременно германското правителство предприе стъпки за решаване на проблема. През юли три министерства стартираха съвместна инициатива, която цели назначаването на 13 000 нови кадри и подобряването на условията за труд. Лотар Кноп приветства усилията на държавата, но е на мнение, че те са недостатъчни. „Откъде ще намерят 13 000 болногледачи?“, пита Кноп. След въвеждането на минималното заплащане през 2015 г. цената на обгрижването е стигнала 2000 евро. В същото време, държавата не е увеличила финансовата помощ, нито пък е въвела нови данъчни облекчения за нуждаещите се.

Председателят на „Промедика Плюс“ Даниел Хаберкорн казва, че близо 300 000 възрастни германци се възползват от услугата. Според него, грижите по домовете позволяват на много безработни източноевропейци да изкарват по 1500 евро на месец.

Със съкращения, „Дойче веле“