Молдова ще иска компенсация от Русия заради „окупацията“ на Приднестровието

Спряха камионите по няколко направления заради снега

Просветният министър: Привличането на млади учители е предизвикателство

Въоръжена атака срещу 5-звезден хотел в Кабул

Вижте акцентите от броя на „Труд“ в неделя, 21 януари 2018

Меркел и Борисов в отговор на “Труд”: България влиза много скоро в Шенген Премиерът събира европейските лидери и Реджеп Ердоган във Варна

Командоси щурмуват пробно прототипи на стената на Тръмп

Махат незаконни билбордове в София Столичният инспекторат откри 14 такива само по бул. „Черни връх“

Ципрас: Македонска нация никога не е имало Ще е абсурдно обаче в името на страната да няма Македония, смята гръцкият премиер

Хиляди румънци се събраха на протест в Букурещ (ВИДЕО)

САЩ и Русия призоваха Турция и сирийските кюрди към сдържаност

Турция нанесе въздушен удар по позиции на сирийските кюрди

Григор искал да е бегач и да знае френски език

Aварирал ТИР край Драгоман запуши пътя за Калотина

166 снегорина чистят софийските улици

Ото Рехагел, европейски шампион с Гърция от 2004 година: Къде са новите Стоичков и Балъков?

Крал Ото! Рахеклес – футболният Зевс на Олимп. Той е един от най-великите треньори в историята на футбола. С него Гърция направи чудото на чудесата, когато стана шампион на Евро 2004.

Днес Ото Рехагел е в заслужен отпуск. Много пъти животът го е свързал с българския футбол. Впечатляващо е как всичко помни.

Крал Ото се съгласи да даде ексклузивно интервю за „Труд“.

– Хер Рехагел, вие сте треньор с повече от 1000 мача в Бундеслигата. Как го постигнахте?

– Доста млад се хвърлих в треньорската професия. Нищо не можеше да ме пречупи. И така мачовете започнаха да се редят. Наистина невероятно много мачове. Най-важното обаче е не само да съм водил отбори в толкова срещи. Ценя най-вече факта, че съм имал и много успехи. Има колеги, които цял живот са били треньори, но не са ставали шампион. И то въпреки, че са работили добре. Аз обаче спечелих няколко титли в Германия, триумфирах и европейското първенство.

– Имал сте доста сблъсъци и с българския футбол. Какво си спомняте?

– На първо място в паметта ми винаги изплува образът на великия Христо Стоичков. Като треньор имах българин в „Кайзерслаутерн“ в лицето на Мариян Христов. През 1994 година България. Тогава ни победихте на световното с Лечков и Стоичков. И имахте един рус с голяма коса, с номер 5 май играеше. Почина за жалост, нали?

– Да, това е Трифон Иванов.

– И той беше великолепен играч. Във футбола трябва да имаш и късмет. По това време България имаше страхотна сплав от големи играчи.

– Вие имахте сблъсък с „Левски“ в квалификация за Шампионската лига още преди това.

– Помня и тези мачове. Във „Вердер“ тогава също разполагах с голям отбор. Трудно беше някой да ни победи. Тогава паднахме само от „Милан“ с Гулит, Рийкард и Ван Бастен.

– Какво е нужно на един треньор да изкара повече от 10 години в един отбор, както вие във „Вердер“?

– „Вердер“ ли? Клубът ми даде шанс, когато бях съвсем млад треньор. И заедно написахме невероятна история с впечатляващи успехи. Бях във „Вердер“ цели 14 години. За треньор е невероятно много. А толкова дълго се остава, единствено, ако имаш успехи. Започнах работата си с „Вердер“ във втора лига. А после с добри и умни трансфери започнахме да играем все по-силно и да побеждаваме все по-силни съперници. Така се харесахме много, успявахме и затова останах там толкова дълго.

– Кое беше по-важно за вас – да станете шампион в Германия или да спечелите европейска купа?

– И двете цели са еднакво значими. Бундеслигата е много по-дълъг турнир. Няма да забравя как изпуснахме една титла срещу „Байерн“ буквално в сетния миг. В 86-ата минута пропуснахме дузпа. Толкова близо бяхме, но „Байерн“ стана шампион. Болеше ни много. Но две години по-късно „Вердер“ бе шампионът.

– След „Вердер“ тренирахте и „Байерн“. Това мечта ли е за треньора? Защо останахте само една година в Мюнхен?

– И в Мюнхен макар и за кратко също придобих много опит. С „Байерн“ се класирахме за финала за Купата на УЕФА. Но в чисто човешките отношения между нас имаше криза. Като че ли „Байерн“ искаше сам да си спечели Купата на УЕФА. Уволниха ме. Затова казах, че „Байерн“ не искаше да ме остави да спечеля титлата. И така отидох в „Кайзерслаутерн“.

– Как се чувствахте, след като не ви позволиха да водите „Байерн“ във втория финал за Купата на УЕФА срещу „Бордо“, когато отборът взе купата?

– Когато си в тази професия, трябва да си готов за такива моменти. Трябва да пресмяташ всички възможности. И да продължаваш напред. След това в кариерата си имах достатъчно много успехи и най-вече бумът с Гърция. У мен не е останало нищо лошо като чувства. Хората в „Байерн“ днес са ми приятели.

– В „Байерн“ при вас играеше и българският нападател Емил Костадинов. Защо не го пускахте редовно?

– Понякога играеше, понякога – не. В „Байерн“ винаги е така. Имаше много чужденци, които не винаги са на сто процента готови. Но всички имат успехи. Костадинов беше много добър футболист, но като че ли така и не успя да пасне добре в „Байерн“.

– По това време в Бундеслигата играеха много българи. Имало ли е някой, който сте искал да привлечете?

– Да, да, преди малко забравих да кажа, че Красимир Балъков беше един от великолепните ви футболисти. С Бобич играеха заедно в „Щутгарт“. В Германия често се чудим защо на Балканите – в България, в бивша Югославия, в Румъния вече няма такива големи играчи. Както беше преди. Моята първа крачка като треньор в Бундеслигата беше в „Офенбах“ през 1974 година, когато Германия стана световен шампион. Тогава един мениджър ми каза: „Ела в Белград да гледаш един мач!“ Тогава бе още Югославия. Бях на мача Югославия – Швеция. Сърбите спечелиха с 3:0. Мениджърът ме попита: „Ото, видя ли нещо интересно? Можем да вземем някой от Югославия.“ Отвърнах му веднага: „От първи до 11-и номер можеш да купиш всеки, без да го гледаш! Бранко Облак, Джаич и всички останали. Великолепни бяха.“ А сега ви питам вас – къде са те сега? Къде е новият Стоичков, новият Балъков??

– Как си го обяснявате?

– Нямам обяснение. Вероятно зависи от икономическото състояние на държавите. Или с обучението на футболистите. Но както ви казах – нямаше треньор, който да не е искал в състава си Балъков или Стоичков. Днес не мога да назова български играчи, камо ли да кажа, че това е новият Стоичков.

– Къде гледахте мача България – Германия?

– По телевизията. Не, излъгах ви! Бях в Америка на стадиона.

– Как го преживяхте?

– Трябва да призная, че България беше суперотборът. Ние, германците, си мислехме, че лесно ще спечелим всички мачове. Някак не можехме да осъзнаем, че срещу нас са също толкова силни съперници.

– След времето ви в „Байерн“ отидохте в „Кайзерслаутерн“. Крачка назад ли бе това?

– В никакъв случай. Аз имах вече история с този клуб, защото като футболист играх там. Мой приятел беше президент и ме покани. Изкарахме чудесно време заедно. Днес такива неща са невъзможни. Няма как „Кайзерслаутерн“ пак да стане шампион на Германия.

– С Мариян Христов в състава обаче успяхте. Помните ли как го взехте?

– Гледах го на един мач в България. Беше едно голямо, стабилно момче. Спомням си, че още в първия мач срещу „Байерн“ се контузи. Но след това допринесе много за успеха ни. Титлата на „Кайзерслаутерн“ беше истинска сензация. Сега мнозина говореха, че и „Лайпциг“ като новак може да стане шампион. Аз обаче отвърнах официално в медиите: „Можеш да станеш шампион единствено, ако през сезона два пъти победиш „Байерн“. А с „Кайзеслаутерн“ ние го направихме – у дома и в Мюнхен. Два пъти ги бихме. А „Лайпциг“ вече загуби от „Байерн“.

– Прилича ли вашият „Кайзеслаутерн“ на „Лестър“, който стана шампион на Англия.

– Не, защото „Лестър“ си беше във Висшата лига.

– Едно от хобитата ви определено е да колекционирате трофеи. Как така решихте да станете национален селекционер на Гърция?

– В живота си съм направил много неща. Дойде офертата. Обсъдих я със съпругата ми и решихме, че мога да опитам. Това, разбира се, беше правилното решение. Изкарах девет превъзходни години в Гърция. По това време вече по-интересно ми беше да тренирам някой национален отбор. През 2002 година гледах гръцкия тим срещу Германия. Когато дойде предложението, се сетих за този мач. Казах си: „Не са чак толкова лоши.“ Не си мислете, че сляпо съм се хвърлил.

– Помните ли си първият мач?

– Загубихме от Финландия като гост, беше приятелски двубой. След това гостувахме на Англия и паднахме едва с 1:2. Дейвид Бекъм ни вкара от свободен удар в последната минута. От този момент стартирахме развитието си – крачка по крачка. Започнахме да подобряваме и резултатите си, класирахме се и на европейското. В отбора се създадоха много приятелства, нашите отношения определено бяха близки. Толкова близки, че и до днес всяка година си организираме срещи. Момчетата ми подариха една картина.

– Как трансформирахте гръцкия футбол?

– Във футбола хората винаги се разбират. Без значение дали говориш английски или гръцки. Асистентът ми бе грък, който бе израснал в Германия. Неговите родители бяха работили дълго в „Мерцедес“ в Щутгарт. С него се сприятелихме. Но най-важното във футбола е… когато топката е във вратата. Може и 20 езика да говориш, не е ли вътре, не си свършил работа.

– След класирането за европейското каква беше целта ви?

– Ние бяхме много щастливи, че въобще сме на финалите. Настроението в тренировъчния лагер беше приповдигнато. Просто се радвахме, че Португалия ни чака.

– Кой беше най-тежкият ви мач на Евро 2004?

Последните три двубоя на турнира бяха ужасяващо трудни. Първо срещу Франция със Зидан. После се изправихме срещу Чехия с Недвед и Колер. Те бяха невероятно класен отбор. И накрая финалът с португалците. В мача на откриването вече бяхме победили домакините и те имаха цял турнир да си вадят поуки от този мач. Но, както видя светът и във финала ги бихме. Спомням си как плачеше Кристиано Роналдо тогава.
– Кога повярвахте, че чудото е възможно?

– По време на турнира виждах как футболистите порастват с всяка минута. Журналистите обаче не го знаеха. Те гледаха само Зидан, Роналдо и така нататък. На отбора ми и най-вече на защитниците показах едно интервю на Роналдо. Питаха го дали познава някой от нашите. Той отговори – не! Казах на момчето, което щеше да го пази: „Йоргос, той твърди, че не те познава. Направи така, че след края на мача никога да не те забрави.“

– Гръцките фенове са известни с горещата си кръв. Как ви посрещнаха?

– На стария стадион, където през 1896 година са основани олимпийските игри. Дойдоха около милион и половина души да ни приветстват. Пет часа пътувахме от летището до града. Когато се съмна – на сутринта, още имаше 40 000 души на стадиона.

– Как си оценявате прякора Рехаклес?

– Наричали са ме и Крал Ото. Тези прякори са работа на пресата.

– Какво означава за вас титлата Грък на годината? Вие сте единственият чужденец с тази титла.

– Даже три пъти ме избраха. Истина е, че в Гърция имам статут на герой.

– По ваше време Гърция винаги се класираше за големите турнири. Какво се случи сега с отбора?

– Гърция стана като България. Вече ги няма необикновените футболисти. Трябва да ги намерят. Затова трябва и там да си зададат въпроса как да обучат юношите достатъчно добре и… така нататък. Но това е най-важният въпрос.

– След европейската титла с Гърция не ви ли се искаше пак да работите в Германия?

– Вече бях достигнал една по-сериозна възраст. А в живота си постигнах всичко. Трябваше да се грижа за семейството си. Сега живея в Есен. Всеки уикенд съм или в Кьолн, или в Дортмунд, или в Мьонхенгладбах. Не спирам да гледам мачове на живо. Предпочитам обаче да ми е спокойно, да нямам напрежение.

– На Евро 2004 тимът на Германия се провали, но след това започна огромната трансформация на немския футбол. Бундестимът на само стана световен шампион, но и винаги е най-малко на полуфинал. Как успяхте?

– Заради обучението на младите. Там трябва да бъдат концентрирани усилията. Треньорите трябва да са подготвени добре, да знаят всички най-модерни тенденции. Футболът се развива всеки божи ден. Всички професионални отбори имат юношески интернат. Децата ходят и на училище, и на тренировки. Затова германските играчи са винаги добре образовани.

– Защо Германия не успя да стане европейски шампион миналата година?

– Трябваше, но в един мач понякога се случват и лоши неща. Кога например Швайнщайгер ще играе така с ръка в наказателното поле както с Франция на полуфинала на европейското? Стигна се до дузпа, до една дузпа и хоп каруцата се обърна. В тази фаза на първенствата отборите са еднакво добри и грешката се оказва фатална.

– Португалия ли е най-добрият тим в Европа?

– Французите бяха добри, ние – също. Но португалците успяха да триумфират. Те имат суперзвезда в лицето на Роналдо, въпреки че той игра само трийсетина минути на финала. Португалия обаче наистина има силен тим.

– Възможно ли е отново да видим Ото Рехагел във футбола?

– Не, никога повече няма да се случи. Сега обичам да организирам пикници и излети, на които да се забавлявам с приятелите. Днешното треньорство стана много трудно. Вижте само първия полусезон в Бундеслигата – изгониха седем колеги.

– Спокойно – в България бяха повече от десет.

– Вярно ли? Пълни глупости! Сигурен съм, че и последният отбор в класирането в България си е сменил отбора. Не знам кой е, но знам – пак ще изпадне.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.