От 21 търновски царици само шест са българки

Много от владетелките (1186-1279 г.) на „Богопазения Царевград Търнов“ са от смесени бракове

Мария Кантакузина Палеологина е най-енергична

Отново сме в навечерието на празника на Велико Търново - градът, който от векове и за много поколения наши предци е символ на България, на независимата ни държава и църква. Същевременно 22 март по традиция е и Първа пролет, а това е още един повод да се обърнем към тема, която обединява магията на миналото с посланието на възраждащата се природа. В днешните тревожни дни можем да усетим празника само с духовните си сетива. Дай Боже, съприкосновението с миналото да ни даде сила и глътка надежда.

На „първо четене“ изразът „търновска царица“ ни кара да си спомним за филма на режисьора Янко Янков от 1981 г., създаден по една от най-хубавите повести на Емилиян Станев. Лентата става „култова“, благодарение и на играта на Камелия Тодорова, Стефан Данаилов, Невена Коканова, Ели Скорчева... Филмът ни среща с красотата и любовта в едно по-близко до нас време. Да хвърлим поглед обаче към реалните търновски царици през собствената им епоха - Средновековието.

За владетелките от „Богопазения Царевград Търнов“ имаме повече сведения в сравнение с онези от Плиска, Велики Преслав и Охрид - обстоятелство, което по-ясно откроява мястото им в обществения живот. Повечето търновски царици са чужденки - свидетелство за ролята на България в международните отношения. Днес знаем имената на 21 царици, шест от които са българки, шест „ромейки“ (от „официална“ Византия, но и от други места), две сръбкини, две унгарки, по една куманка, французойка, рускиня, влахиня и еврейка. Естествено, много от тях са от смесени бракове, като по линия на своите предци имат и „ромейска“, куманска, руска, немска, френска, италианска, татарска, арменска „кръв“... Нека разкажем накратко за търновските царици в маниера на т. нар. кратки хроники, любим жанр за нашите прадеди. За да не „пресищаме“ читателите с имена и факти, ще се спрем на владетелките в две части. По този начин бихме могли по-добре да откроим онова, което знаем за силата на „нежния пол“, колкото и да е недостатъчно.

Първата от известните ни царици е Мария (1186 - около 1190/92 г.), съпруга на цар Асен I, за чието съществуване доскоро дори и не се подозираше! През 1188 г. царицата е пленена при обсадата на Ловеч, но мястото u като залог за мира с Византия е заето от по-малкия царски брат Калоян. Откритият при археологически разкопки неин надгробен паметник показва, че Мария, починала твърде млада, е погребана в средновековния Червен - неин роден град, а може би и на първите Асеневци? Цар Петър (1186-1197), по-големият брат на Асен, навярно също е бил женен, но нямаме данни за негова съпруга и потомство. Възможно е да е бил бездетен или пък да е нямал потомци по мъжка линия, поради което династията започва с Асен.

„Новата царица“ Елена (около 1190/92-1196 г.) е втората съпруга на цар Асен, майка на цар Иван Асен II и севастократор Александър. От разказа на Никита Хониат разбираме, че Асен е убит от Иванко буквално пред очите u. Дали Елена е придружавала своите синове при изгнанието им при куманите и русите (Киевското княжество) е неизвестно. Макар и косвено, от някои паметници личи, че при царуването на Иван Асен II (1218-1241) царицата майка e имала влияние в двореца. Въпреки че е била вдовица още от 1196 г., Елена приема монашеството едва след смъртта на своя син Иван Асен през 1241 г.

Анна (1197- около 1217), по-късно монахиня Анисия, съпругата на царете Калоян и Борил, е куманка по произход и олицетворява съюзните отношения на търновските царе с номадите от Северното Черноморие. Принцесата най-вероятно е от династията Бурджогли (родът на „вълците“), стоял начело на куманите в поречието на Днепър. В България приема християнството, като от брака си с цар Калоян е имала поне две деца. След обвитата в тайнственост смърт на Бодуен (Балдуин) Фландърски в Търново (1205 г.) на Запад се носели слухове за злощастен „роман“ на царицата със знатния пленник! Императорът отхвърля любовта на куманката, а тя, уязвена от отказа му, го обвинява в опит да я прелъсти! И ревнивият Калоян го наказва със смърт... Днес учените отхвърлят тази „история“, но нека припомним, че става дума за реални хора с техните любови и омрази. Обвиненията към куманката не свършват дотук - според проф. Васил Златарски тя е основна фигура в заговора, довел до убийството на цар Калоян - допускане, което не се опира на факти. Бракът на Борил с Анна просто легитимира властта му и съюза с куманите. Отстраняването на царицата от двореца и изпращането u в манастир към 1217 г. е свързано с влошаването на отношенията на Борил с куманите. И, колкото и да е парадоксално, десетина години след смъртта на Балдуин, неговата племенница Елизабет/Елисавета дьо Куртене става търновска царица! Както изглежда обаче, бракът u продължава не повече от няколко месеца преди падането на Борил от власт.

Унгарката Анна-Мария Арпад (1219-1237), първата съпруга на Иван Асен II, участва в редица важни събития. Самата женитба води до връщането на Белградската област, третирана като „зестра“ на царицата. Анна-Мария умира от епидемия заедно с най-малкото си дете през 1237 г., а съкрушеният Иван Асен възприема нещастието като Божие наказание. Скоро обаче царят се влюбва в Ирина, дъщерята на държания в почетен плен Теодор Комнин. Съвременникът Георги Акрополит съобщава, че Иван Асен е бил влюбен в Ирина, „... както Антоний в Клеопатра от древността...“ Така Ирина Комнина става втора съпруга на царя и за по-малко от четири години му ражда три деца! След неочакваната смърт на Иван Асен царица Ирина Комнина е регентка на Коломан I Асен, доведен син, дете на унгарката, а после и на своя син Михаил II Асен. През 1246 г. първото „дете цар“ умира - нещастие, което, основателно или не, буди подозрения за отровителство от агенти на „коварната византийка“.

Елисавета Арпад (около 1256-1257 г.), съпруга на Михаил II Асен и евентуално на Коломан II Асен, е дъщеря на бившия руски княз Ростислав Михайлович, поставен от своя тъст крал Бела IV като васален владетел на унгарските земи на юг от Дунав. Естествено, по майчина линия Eлисавета принадлежи към знаменитата династия Арпад. Присъствието на едва 12-годишната царица в Търново е мимолетно. След нея за около година българска царица е Мария Асенина Комнина (1256), дъщеря на Иван Асен и Ирина, която пък е съпруга на непопулярния цар Мицо (1256-1257).

Ирина Ласкарина Асенина (1257-1268), съпруга на Константин Тих, е българка по майка, съответно внучка на Иван Асен II. Бракът осигурява на Константин династичното име „Асен“ и царската корона. Според съвременниците Ирина е имала силно влияние върху своя съпруг и го е подтиквала към непримирима политика спрямо Византия. Нейният образ е съхранен в Боянската църква, наистина „затъмнен“ от онзи на прочутата Десислава. Нека кажем няколко думи и за красивата болярка, нищо че не попада пряко в категорията на цариците.

Какво знаем за съпругата на севастократор Калоян, първи братовчед на цар Константин? Проф. Иван Божилов допусна, че Десислава вероятно не е българка, а от Сърбия или крайбрежието на Адриатика. Нищо не пречи обаче тя да е българка от Македония, още повече, че самият цар Константин Тих е родом от Скопие. Още по-голяма е вероятността Десислава да е представителка на някоя знатна фамилия от Търново. Като „провинциалисти“ Константин Тих и Калоян без съмнение са се нуждаели от подкрепата на столичното болярство.

Мария Кантакузина Палеологина (1269-1279), втората съпруга на цар Константин, безспорно е най-енергичната търновска царица. Тя с твърда ръка управлява държавата вместо болния си съпруг и се разправя безпощадно с непокорното болярство. Не губи позиции дори и при победата на Ивайло - изненадващо постига компромис с бунтовника и се омъжва за него! Във Византия смятат царицата за по-опасен враг от самия „Лахана“! Противно на негативната оценка за тази българска царица от страна на повечето историци, Мария е защитавала не само собствените си позиции, но и интересите на държавата. И никак не е случайно, че е имала привърженици в Търново и България цели две десетилетия след края на своето царуване!

Коментари

Задължително поле