11 елитни коне изгоряха при пожар във Врачанско

Четири реактивни снаряда се взривиха до американското посолство в Багдад

Оптична илюзия смая потребители в инстаграм

Националният консултант по вирусология проф. Ива Христова пред “Труд”: Тест за коронавируса ще имаме до месец

Жители на Ботевград протестират в подкрепа на кмета

Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова пред “Труд”: Курсът лев – евро е гарантиран (обзор)

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 27 януари 2020

Нов процес за убийство с бомба

Мъртва риба и в река Чая Не е ясно дали причината е човешка намеса или природно явление

Новият шеф на БНР Андон Балтаков: Ще работя за прозрачност на вземане на управленските решения

Риана заряза гаджето си – милиардер

Хю Грант и Матю Макконъхи сгодиха родители си

Български ансамбъл се връща у нас от Пекин заради коронавируса

Индия показа първата ракета срещу сателити

Космическите сили на САЩ заемат емблема от „Стар трек” Доналд Тръмп представи логото в Туитър

Офицери плашат с дуел Алеко Константинов Юбилеен сборник е спрян заради фейлетон на Щастливеца

Тиражът на книгата е арестуван в печатницата. Военният министър полк. Рачо Петров пуска заповед бройка да не излезе навън

Алеко Константинов щеше да размаха сабя или да гърми с пищов през 1895 година. Тогава група офицери го заплашиха с дуел. Негов фейлетон бил опетнил честта на пагона. Заради скандалното четиво цяла книга е забранена с риск да бъде унищожена.

Както всичко вносно от Европата, дуелът става моден у нас след Освобождението. Първата хвърлена ръкавица е заради ругатня в Народното събрание. През 1880 г. на излизане от святата обител на демокрацията Петко Каравелов обявява, че Тодор Икономов е “интригантин и идиот”. Същият ден получава писмо от оскърбения:

“За сичко това призовавам ви в името на чест­та ви, ако я имате, или да докажете немедлено где и в кои случаи съм интригувал, както сте правили вие сами и вашите приятели, или да си про­водите свидетели, за да се споразумейме върху оръжието и времето за измивание на оскърбле­нието, което ми нанасяте тъй умишлено с ваши­те несправедливи отзиви.”

“Аз да не съм Пушкин!”, възкликва Каравелов и не допуска кръвопролитие.

През 1884 г. Иван Вазов и Петко Славейков настръхват един срещу друг. Двамата не могат да поделят знойна пловдивска кокона. Славейков организира кампания срещу Вазов. “Задиряне по улиците, предизвикателства в кафенето (веднъж дори е дошло до бой и Вазов натъпква с ритници едного от нападателите под една маса), лепене илюстровани пасквили на пътните му врата и пр.”, описва схватките поетът Кирил Христов.

Стига се до дуел, но в последния момент съперниците се разбягват. “Поет къща не храни!”, проумява хубавицата и се венчава за някакъв руски полковник.

Десетилетие минава без някой да посегне към ръкавица от нашенско агне. През 1894 г. вестник “Свободно слово” разгласява: “Отпреди три месеца бивший военен министър г. подполковик Савов случайно се научил, че г. Стамболов, шефът на мин. ка­бинет, в който г. Савов е член от три години, и колега му г. П. Славков, министър на търговия­та и земледелието, са блудствовали със за­конната му съпруга в къщата, която е срещу Пипиниерата до кавалерийските казарми, и в оная на Г. Ковача, находяща се в Пиротска улица, и още в други някои домове, гдето тя е била отвеждана скритом.”

“Кръвната обида се възнаграждава с кръв!”, провиква се кръвожадно газетата. Рогоносецът Михаил Савов обявява дуел на Сте­фан Стамболов. Схватката се проваля, но скандалът подкопава неговото управление и кабинетът пада.

Следващата 1895 г. е белязана от дуела на Алеко Константинов. Чества се юбилей на дружество “Славянска беседа”. Основано през 1880 г., то е стожер на славянофилската идея. Алеко е в настоятелството от 1889 г., сега е един от двамата подпредседатели. Написал е химна на дружеството:

Тук българин с сърбин и чех със словак, хърватин с словенец и русин с поляк по братски живей.

Юбилеен сборник е планиран по случай петнадесетата годишнина на беседата. С редактирането се заема Щастливеца. Кани за автори Иван Вазов, Марин Дринов, Стоян Михайловски и други мастити пера. Самият той сяда да зарадва читателя с нещо “по-така”. “Из миналия живот на “Славянска беседа” гласи заглавието на фейлетона, завършен на 23 март 1895 г.

Както в епоса за Бай Ганю, Алеко дава думата на очевидец от неговата компания. Бомбардек връща аудиторията към зората на славянското общуване в беседата.

“По онова време, господа – разказва той, – имаше между военните доста разгаленички офицерчета, сега като че поизчезнаха, сега виждам между тях образованички, възпитанички, но по онова време – пази Боже! Скандал подир скандал. Сега престанаха, а тогаз, току чуваш, че тогоз били в кафенето, на оногоз вадили шашки в шантана – ей таквиз! Дивотии!… Вчерашно хлапе, турило златни копчета, запасало сабя – не можеш да му излезеш насреща. Бре, стой! И аз съм човек! Йок, ти си мужик!”

“Сега да ви кажа за случката”, влиза в конкретика Бомбардек. Около полунощ в беседата щръкват подпоручик Носовирков и прапорщик Лимончиков. Пияни като английски матроси. С мъгляв поглед оглеждат дамската аудитория. Танците спират, ще започва лотария.

Двамата сядат насред салона. Носовирков удря по масата: “Еей, ти, ела тука бре! Остави онези там другите, при мен ела, като те викам. Дай тука една б… б… бутилка ш… шампанско, чуваш ли? Ш… шампанско! Скоро!”

В сюблимието на пиянската разгащеност Носовирков атакува с чаша на една дама: “На, ш… шампанско, з… за ваше здраве!” “Благодаря, аз съм здрава, но вий изглеждаде да сте болен”, отвръща тя. “Е, тогаз, дай да се ч… чукнем!”, продължава да пелтечи нахалникът. Бомбардек скача, хваща го с два пръста и го връща на стола.

След веселбата двете фуражки причакват Бомбардек навън. Нападат го в гръб с камшици. Той обаче е спечелил от лотарията ваза и мастилница, тежка желязна направа. “Че като грабвам вазата – бух едного, мастилницата – бух другиго; те обърнаха гръб, погнах ги – кого настигнах, не зная, ама едно таквоз текме му изтипарих, трябва и днес да го помни, ако е жив…”

С този текст Алеко носи юбилейния сборник в Придворната печатница на чеха Богдан Прошек. Той и брат му Георги са сред основателите на “Славянска беседа”. През април книгата излиза от машините. Сигналните бройки са раздадени на настоятелството на дружеството. В него е и майор Христофор Хесапчиев.

Майорът прелиства и стига страница 74, където е “Из миналия живот…” Чете и хваща дръжката на сабята. Петдесет и осем офицери са редови членове на дружеството. От подпоручик до подполковник е армейският състав. Гордото българско войнство е поругано с пасквил на един драскач!

“Дуел!”, провикват се униформените. “Честта или животът!”, скандират мъжете с пагони на раменете. “Кръвната обида се възнаграждава с кръв!”, цитират те вестника от Стамболово време.

Тиражът на книгата е арестуван в печатницата. Военният министър полковник Рачо Петров пуска заповед бройка да не излезе навън. Сквернословното четиво да се опази от гражданско око!

Алеко обаче има екземпляр. Носи го в списание “Мисъл” на литературния законодател д-р Кръстю Кръстев. Той пуска съобщението “Един аутодафиран разказ”:

“Тия дни се отпечата, но не се разнесе между публиката юбилейният сборник на “Славянска беседа”. Между статиите на тоя сборник има и един разказ от Ал. Константинова. Бурята, която повдигна тоя аутодафиран вече разказ в нашето общество, има голямо значение, затова ние, като не искаме да лишим своите читатели от удоволствието да го прочетат, препечатваме го тук”.

Алеко Константинов не загива на дуел. Застрелян е от засада две години след скандалния фейлетон.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.