Продадоха на търг „Златния глобус“ на Мерилин Монро

Загиналите при пожара в Северна Калифорния станаха 76, над 1200 души са изчезнали

Жена загина, а над 200 души пострадаха при протести във Франция

Тридневен траур в Аржентина за жертвите на изчезналата подводница „Сан Хуан“

Доналд Тръмп очаква до дни пълен доклад за убийството на Джамал Хашоги

Мевлют Чавушоглу и Майк Помпео обсъждат връзките между Турция и САЩ

Ден в памет на жертвите от пътни инциденти

Жълт код за сняг и дъжд в 20 области на страната

Барак Обама се оказа изненадващ гост при представянето на книгата на съпругата му във Вашингтон

Зодиите като сектанти

На 18 ноември 2018 да почерпят

Спортисти и авантюристи ни славят в Гинес Най-любопитните постижения в Книгата на рекордите

Затягат правилата за билбордовете край шосетата

Икономиката ще загуби 2,2 млрд. лева заради недостиг на шофьори Бранша чакаа поне 2000 водачи от българските диаспори

Калоян Паргов: Предсрочни догодина избори са неминуеми

О, Шипка, защо си двойна? Два съседни върха на Балкана носят еднакво име

Двата върха с едно и също име Шипка са на разстояние само от един километър един от друг.

Недоразумението се получава през 1977 след указ на Народното събрание

Парадоксът е разкрит от проф. Петко Петков, който настоява за корекция на историческата неправда

Два върха в Стара планина носят името „Шипка”. Този парадокс е разкрит от проф. Петко Петков от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, който е направил задълбочено изследване по проблема и настоява за корекция на историческата неправда. Събраните доказателства, ученият е представил в издадената наскоро „Книга за върховете „Св. Никола” и Шипка”.

„През 1951 г. с указ на Президиума на Народното събрание тогавашната власт преименува връх „Свети Никола“ на „Столетов връх. С Указ на Държавния съвет № 1454 от 30 септември 1977 г. пък връх „Столетов“ е преименуван на втори връх Шипка, без да е указано как да се избегне повторението с името на съседното историческо възвишение. По този начин от 1977 г. се установяват два върха с едно и също име Шипка на разстояние само от един километър помежду им. Старият „Св. Никола” е с височина 1326 метра, а другият, отстоящ на север-северозапад от него, който винаги се е наричал Шипка, е висок 1232 метра”, изтъква проф. Петков.

Тогава никой не е предвидил затрудненията, които ще последват от последното преименуване, въвеждащо дублиране на имената на двата хребета. Днес с името Шипка се свързва най-често този връх, на който се намира Паметникът на свободата. Само малка част от посетителите на тези паметни места знаят за съседния връх Шипка, който през 1877 г. е включен в главната отбранителна позиция, на който е бил Командният пункт на ген. Столетов, и където са се разиграли не по-малко драматични и героични събития.

Така водени от желанието да възстановят традиционното и исторически утвърдено име на върха „Св. Никола”, през юни 2007 г. група интелектуалци и родолюбци от Старозагорска област – Казанлък, Стара Загора и Шипка, подемат инициативата за изпращане на аргументирано искане до президента на България за връщане на старото име на по-високия връх. Сред инициаторите са съдия Стефан Саранеделчев , един от създателите и първи директор на Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа” Емил Цанов, кметът на град Шипка Стоян Иванов и други. Този първи опит обаче се оказва неуспешен и безрезултатен.

„Инициативата е подета и през 2013 г., а под предложението за възстановяване на старото име на върха „Св. Никола” в следващите месеци се подписват над 2100 граждани от цялата страна, сред които видни общественици и политици. През 2014 г. към родолюбивата кампания се присъединяват сдружения с нестопанска цел, между които и комитетът „Памет габровска”, но положителен резултат отново няма. През септември 2014 г. от канцеларията на президентството изпращат отговор на един от участниците в начинанието Иван Ненов. Съдържанието му и изтъкнатите аргументи са против родолюбивото предложение, казва проф. Петко Петков.

Великотърновският изследовател допълва, че поредната инициатива в тази насока е организирана през 2016 г. А след излизането на „Книга за върховете…” тази година беше организирана нова подписка, която през юни е представена в Президентството. С аналогично решение месец преди това излезе и Факултетният съвет на Историческия факултет на ВТУ”, споделя проф. Петков. Историкът уточнява, че целта на издадената от него книга за куриозния дублаж е да представи различни доказателства и аргументи.

„В заседанието на 13 април 1879 г. на Учредителното събрание в Търново, депутатът Стефан Берон – представител на Българското книжовно дружество в Браила, заявява: „Наша длъжност и общо на целий българский народ е да въздигне храм на най-високото място на Балканът, на Св. Николая, гдето толкова герои паднаха за нашата свобода; този храм да бъде вечен паметник на признателността ни към братственний нам руский народ”. Като приема предложението на Стефан Берон, Петко Р. Славейков допълва: „В основите на този паметник ще лежат костите на героите от двата братски народа, паднали в ожесточена борба с нашите тирани”. Затова Славейков предлага „при въздигането на тоя паметник да приеме участие „всичкий българский народ”, защото тоя паметник ще послужи в бъдеще като пътеводна звезда за съединението ни; той ще привлича и съсредоточава погледите на всички българи от всичките страни на България”. Това предложение също се приема „единогласно”, разказва проф. Петков.

Според историка в запазените документи мястото, на което се предвижда да се построи Паметника на свободата, е указано като връх „Св. Никола”, най-вече заради това, че е по-високият връх и така монумента ще се вижда отдалеч и от двете страни на Балкана.

„Особено показателен за ясното разграничение между върховете „Св. Никола” и „Шипка” е един запазен исторически документ, свързан с решението на Шипченския общински съвет от 1934 г., с което се даряват на Военното министерство „за вечни времена” местностите около върховете „Св. Никола” и Шипка с обща площ от 1180 декара”, споделя проф. Петков. Историкът допълва, че и след преименуванията на връх „Св. Никола” на Столетов връх (1951) и втора Шипка (1977), в исторически текстове, книги, карти, той продължава да се именува по стария начин, защото иначе трябва да
се говори за две Шипки.

„Преименуването на Столетов връх на втора Шипка става много набързо, без обществено обсъждане, предложението е с много слаба аргументация. И след 1977 г. в исторически карти и текстове, включително и в учебници, одобрени от МОН, по история се споменава старото име на върха „Св. Никола”, разкрива проф. Петко Петков.

След излизането на книгата и благодарение отзивчивостта на ръководството и служителите в Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа” в навечерието на августовските чествания на Шипченската епопея, старият връх Шипка е почистен, разкрити са многобройните паметници и паметни плочи на него, както и Командният пункт на ген. Столетов. Това привлича много туристи. На 24 август пък за първи път от десетилетия на стария връх Шипка е организирано тържествено честване на годишнината от героичните шипченски боеве през 1877, а проф. Петко Петков изнесе открит урок пред множество млади хора, участници в традиционните спортни състезания.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. Много важно как се казвана какъв си там връх?! Вие нямате ли си по сериозна работа? Пишете го сега Холивуд тогава . Народа тъне в мизерия и глад, болниците и училищата в окаяно състояние , младите отдавна напуснаха държавата а тези само за смяна на имена мислят….

  2. Разбира се, че е важно да се върне старото име на „Свети Никола“. Тогава част от наследената духовна мизерия и глад ще бъде преодоляна. Бездействието и мълчанието по такива въпроси няма да върне младите, нито ще оправи болниците и училищата.

  3. Над всичко е истината и само истината! Защо ли има хора, които са против тази истина и защо се страхуват да се върне историческото име на върха? Още повече, че има друг връх и то не по-малко заслужил, но за съжаление в днешно време все по-малко знаят, че той е Шипка, а не този, на който е построен паметника. Според мене това са хора, които привидно се правят,че почитат християнската вяра, но в действителност правят всичко възможно да се борят против нея. И понеже неправилно тълкуват стихотворението на Вазов, ще ги назова с думи от друго произведение на великия българин “ Фармасони с фармасоните ви!“

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.