От БСП искат рестарт с ново Народно събрание

Червените правят кампания „иди ми, дойди ми”

Управляващото мнозинство спешно предприе кризисни мерки за овладяване на кворума в парламента - затягат дисциплината и режат командировките на всички депутати от ГЕРБ и “Обединени патриоти”. Лидерът на „Атака” Волен Сидеров, чиято партия е най-критикувана за отсъствия, даде обещание, че съпартийците му ще ходят редовно на работа за осигуряване на кворума в парламента. Това обаче означава, че депутатите няма да могат да изпълняват част от задълженията си при участия във форуми в Брюксел, наблюдения на избори и т. н.

„Решихме да действаме така че да докажем, че парламентаризмът няма алтернатива, че да отсъстваш от парламента не е решение, дори когато си опозиция”, каза Сидеров в Министерски съвет след Коалиционен съвет при премиера Бойко Борисов, свикан от премиера заради висящия кворум в Народното събрание. Именно липсата на мнозинство в зала принуди ГЕРБ да потърси помощ от ДПС, за да започне работа парламента, и то точно заради окончателните поправки в Изборния кодекс. Това даде основание на червените да обявят, че хората на Бойко Борисов са в тайна коалиция с ДПС.

В момента ГЕРБ и “Обединени патриоти” имат общо 122 депутати, което означава, че не трябва да има отсъстващи, ако не искат да правят сделки с ДПС и с „Воля” за осигуряване на кворум. Проверка на „Труд” установи, че единствената партия, която декларира, че иска предсрочни избори е БСП.

„БСП и депутатите й няма да влизат в този парламент до вземане на ново политическо решение, тръгваме по страната, за да решаваме проблемите на хората. Рестарт на политическия процес минава през избори, където да дойде мнозинство, което разбира какво значи парламентаризма и Конституцията на страната”, категоричен бе зам.-председателят на ПГ на БСП Крум Зарков.

Ден по-рано зам.-председателят на ПГ на ДПС Йордан Цонев обяви, че: „ДПС не вижда смисъл от предсрочни избори, докато не се смени модела на управление - от аритметични, мнозинствата да станат програмни”. “Воля” и „Обединени патриоти” няма как да искат предсрочен вот, тъй като не е сигурно, че ще успеят да прескочат бариерата. Единствената партия, която би имала интерес от нови избори сега, е ГЕРБ. Според социологически проучвания управляващите дори биха имали по-голям брой депутати.

„Вариант за предсрочни избори категорично не стои пред ГЕРБ ”, заяви пред „Труд” председателят на парламента Цвета Караянчева. Председателят на ПГ на ГЕРБ и зам.-председател на партията Цветан Цветанов бе категоричен, че коалицията е стабилна, а лидерът на ВМРО и вицепремиер Красимир Каракачанов отбеляза: „Обсъдихме това да не разчитаме на БСП, които играят на варианта „иди ми, дойди ми” и смятат, че през парламентаризма може да си правят предизборната кампания за евроизборите или за предстоящите местни избори”.

Каракачанов доразви и тезата за стабилността на голямата коалиция дори с опцията „Обединени патриоти” да не се явят с обща листа на европейските избори през месец май: „Ако някоя от партиите реши да участва самостоятелно или в коалиция с някой друг, това е нейно право. Това не отнема ангажимента и на трите партии в коалицията към програмата за управление на правителството, мнозинството в парламента и подкрепата към правителството”. Почти по същото време от НФСБ обявиха номинацията на Валери Симеонов за евродепутат и поставиха ултиматум на „Обединени патриоти” да е водач на листата, в противен случай ще търсят други партньори. Самият Симеонов пък отново не присъства на коалиционния съвет на „Дондуков” 1.

Развръзка

Чакат президента за Изборния кодекс до 14 дни

Първо приемат правила за ЦИК

Казусът с преференциите в Изборния кодекс ще бъде решен, след като президентът Румен Радев реагира. Още в петък на държавния глава бяха изпратени гласуваните на второ четене промени в закона за изборите. От “Дондуков” 2 имат 14 дни, в които да бъде издаден указ за обнародване в Държавен вестник, или президентът да наложи вето. Идеята на ГЕРБ бе да не чакат Румен Радев, а спешно да приемат “поправки на поправките”, чрез които да върнат преференциалния праг съответно на 5 и 7 процента за европейските и парламентарните избори. Причина за отказа са становища на юристи, които твърдят, че подобна стъпка би дала основание за сезиране на Конституционния съд.

От ГЕРБ тълкуваха ситуацията с правния термин “промулгация” и защитиха тезата, че “без подпис на държавния глава, законът още е в правното поле на Народното събрание”. За да се избегне допълнително напрежение обаче управляващите ще започнат разглеждане на процедурните правила за избор на нов състав на ЦИК. А преференциите ще почакат.

Сценарий

2 в 1 през май при оставка през февруари

Вариант според социалистите

От утре – 20 февруари, до изборите за Европейски парламент, които в България ще са на 26 май, има 94 дни. За да се проведе вот “2 в 1” с предсрочни парламентарни избори, какъвто вариант от БСП обявиха за възможен, кабинетът “Борисов – 3” трябва да падне до края февруари или най-късно в началото на март. Това показва опитът от последните три предсрочни вота. Бойко Борисов подаде оставката първия си кабинет на 20 февруари 2013 г. На 13 март президентът Росен Плевнелиев назначи служебното правителство с премиер Марин Райков. А предсрочните парламентарни избори бяха проведени на 13 май – 81 дни след оставката. Кабинетът “Орешарски” подаде оставка на 23 юли 2014 г. Президентът Плевнелиев назначи служебното правителство на Георги Близнашки на 6 август, а предсрочният вот беше на 5 октомври. Между оставката и изборите имаше 73 дни.

Борисов хвърли оставката на второто си правителство на 14 ноември 2016 г. и тя беше приета от Народното събрание два дни по-късно. Президентът Румен Радев назначи служебния кабинет с премиер Огнян Герджиков на 27 януари 2017 г., а предсрочният вот беше на 26 март – отново 73 дни след оставката.

Експресна анкета на „Труд“

Димитър Димитров, политолог:

Усещането за криза бе самопричинено от ГЕРБ

Усещането за криза беше донякъде самопричинено от ГЕРБ, свързано с това, че парламентарната реалност не винаги е реалността извън парламента. В случая в обяснителен режим се постави правната комисия заради премахването на преференциите и заобикалянето на правните норми по отношение на нова ЦИК. Това някаква степен отчуждава част от избирателите от ГЕРБ.

Бързата реакция до голяма степен потушава настроенията, които свързват конфликта в парламента с пълно прекратяване на мандата на този парламент. Останалото основание, което лидерът на БСП Корнелия Нинова формулира, като машинно гласуване на европейските избори, беше недомислено.

Мини кризата в парламента се случи достатъчно рано преди изборите, тъй като голяма част от избирателите решават какво ще направят в изборния ден, претегляйки какво се е случило в трите седмици преди него. Случилото се в момента ще отшуми.

Проф. Михаил Константинов:

В момента никоя политическа сила не иска избори

Няма парламентарна криза, дори след излизането на БСП от парламента и казусът с преференциите. Преференциите не свършиха толкова лошо нещо за партийните ръководства, дори и за ДПС, които загубиха един депутат в настоящия парламент. Като от 26 депутати, с колкото влезе Движението за права и свободи в Народното събрание, в момента имат 25. Същото се получи и при левицата, които загубиха 1 депутат по подобни причини. В количествено отношение положението е почти същото.

Избори ще има, освен ако някоя политическа сила не реши да остави властта, когато народът поиска. Българският народ е суверенът на тази държава, когато той излезе и каже, че иска – ще има избори. Това, че някой иска да има избори – това са лични негови желания. В момента никоя политическа сила не иска избори. Най-малкото се ослушват какво ще стане на евроизборите, а това е горе-долу ясно – леко предимство се очертава за ГЕРБ.

Юрий Асланов, социолог:

Ситуацията не води до предсрочен вот

Кризата е парламентарна, доколкото не е обичайно една опозиция да е извън Народното събрание. Това делигитимира към момента парламента като институция. Но тази криза може много бързо да приключи, ако условията за връщане на БСП в пленарна зала се приемат и се отразят от законодателното тяло. Доколкото разбирам, БСП ще се върне в пленарна зала, така че сегашната ситуация може да приключи и веднага. Да, към момента имаме парламентарна криза, но това не води автоматично до предсрочни парламентарни избори. Те, разбира се, може да се случат поради обстоятелства, които не можем да предвидим. Но няма пряка връзка между сегашното положение и извънреден парламентарен вот. Още повече, че имаме европейски избори в края на май. Според мен тук въпросът е, дали има точка на компромис, в която управляващи и опозиция да се договорят да продължи нормалната работа на Народното събрание. Или ако няма – колко време ще продължи това състояние.