Пациентите масово лъжат лекарите си

Неадекватното общуване доктор-болен може да доведе до тежки последствия

Проучване, публикувано в JAMA Network Open, показа, че 60-80% от американците заблуждават личния си доктор при въпросите, които са важни за здравето им, и могат да повлияят избора на лечение. (Май д-р Хаус се оказа прав със знаменития си израз „Всички лъжат”...) В България също сериозно е нарушена двустранната комуникация лекар-пациент.

Защо се крие важна информация

Учени от четири водещи американски университета анализираха отговорите на респонденти от различни краища на САЩ. По думите на авторите изследването има информационен характер и цели да покаже истинското положение на нещата, а не да поучава и критикува.

На участниците в проучването са зададени седем въпроса пред учени, лекари и психолози, също и в групови срещи и експерименти. Ако респондентът отговори на някой от въпросите, че е лъгал, е помолен да разкаже защо е направил това. Така са изведени основните причини за подмяната на информация: гордост, когато пациентите крият, че не са разбрали думите на лекаря или инструкциите за употреба на препаратите, освен това не са съгласни с препоръките на доктора и просто не ги изпълняват, без той да бъде уведомен.

Най-важните теми обаче, при които болните невинаги са искрени, засягат интимни, чувствителни здравословни проблеми, признава д-р Барбара Кебер от Glen Cove, Ню Йорк. Пациентите не желаят лекарят да им се кара, да ги наставлява и да оценява морала и постъпките им. Гузността и чувството на унижение от признаването на вредни навици, венерически болести или следване на опасни диети също е от важно значение. Някои искат да скрият диагнозата, за да не попадне тя в историята на болестта. Има и странна мотивация – много болни просто желаят да се харесат на своя лекар и търсят неговата оценка, че са „суперпациенти”.

Доверие е ключовата дума

Погрешната информация на пациента логично затруднява медиците. При оказване на спешна помощ лъжата е изключително опасна и може да доведе до тежки последствия. Някои болни, заблуждаващи доктора си, поемат риска и търпеливо страдат от страничните ефекти от ненужното лечение, за да не се разкрие тяхната „страшна истина”.

Така се ражда порочен кръг – лекарите не могат да бъдат прецизни и не са гадатели, когато пациентите са нечестни. От друга страна пък, болните обвиняват докторите в некомпетентност и бездушие. Чия е вината?

Основният проблем е как да се „развърже езикът” на пациента. Решението е просто – преди всичко човекът в бяла престилка трябва да събужда доверие. Докторът трябва да признае, че често неговото поведение е далеч от идеалното и провокира пациентската лъжа да застане на пътя на лечението. Откритият диалог е възможен само тогава, когато болният е стопроцентово убеден, че лекарят възнамерява да му помогне, а не да го осъжда, оценява или „претупва”. С други думи – когато пациентът вярва на доктора и е напълно честен с него.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Здраве