Песен на проф. Петър Жеков е химн на Стара Загора

 

Песента „Музикалната емблема на Стара Загора” стана официален химн на града. Това решиха общинските съветници на последното за годината заседание.

42-ма подкрепиха предложението, внесено от председателя Таньо Брайков, след призив от група интелектуалци. Четирима от общински съветници от БСП не участваха в гласуването, един от групата на левицата се въздържа.

Автор на текста и музиката на песента е покойният проф. Петър Жеков – Почетен гражданин на Стара Загора, личност с голям принос за науката и изкуството. Автор на над 400 научни, научно-популярни и популярни публикации, част от които на културологична тематика и на сценарии за научно-популярни филми. Участвал е в над 50 публицистични предавания по Радио Стара Загора, програма "Хоризонт" и програма "Христо Ботев" на БНР, "Би Би Си" и Свободна Европа. Нотният му архив съдържа над 1000 художествени песни за глас и пиано в 20 албума. Те поставят началото на българското присъствие в музикалния отдел на новопостроената Александрийска библиотека в Египет, а книгите му са в редица престижни библиотеки в Европа, Америка и Австралия. За всички тези заслуги към културния живот у нас, проф. Петър Жеков е избран за Почетен гражданин на Стара Загора през 2008 г.

На заседанието на Общинския съвет в Стара Загора присъства неговата сестра Мария Жекова, която преди три години дари на Общината фамилната им къща, оценена за над 1 млн. лева. Тя ще се превърне в Център за даровити деца.

Песента „Музикалната емблема на Стара Загора” е подарена от проф. Жеков за празника на града – 5 октомври през 2002 г. Мечтата му да стане химн се сбъдна посмъртно.

„Дадох клетва пред неговите останки, че със зъби ще драпам, но ще се изпълни това негово желание, защото знаете какво означава посмъртно да дадеш обещание. Тръгна се по мъките, но благодарение на невероятната помощ на нашия скъп кмет Живко Тодоров, нещата тръгнаха. И нека този марш да се чува векове наред, да звучи финалът: „Слава, слава, слава и чест на Стара Загора” – заяви в интервю Мария Жекова.

Коментари

Задължително поле