Турция удължи извънредното положение в страната с още 3 месеца

Ограничено е движението за всички превозни средства през Троянския проход

Тир се обърна на пътя Монтана-Видин

С лихвоточки да се плащат данъци Жилищно-спестовните влогове ще може да се наследяват

Двоен самоубийствен атентат в Нигерия взе най-малко 12 жертви

Президентът награди разузнавачи посмъртно Депутатът Таско Ерменков с отличие от министъра на отбраната

Пълна каша с Истанбулската конвенция Няма нужда от нов превод, документът се ратифицира на езика, на който е договорен

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 18 януари 2018

Искрен Веселинов: Ние от ВМРО сме категорични, че няма да подкрепим Истанбулската Конвенция, независимо колко превода и бъдат направени

Болниците искат парите си от НЗОК по съдебен път Въпреки решението на съда, здравната каса отказва да плати надлимитната дейност

Училища и градини с по-ниски сметки за парно Потребили сме по-малко топлоенергия през декември

Без субсидии за хора с увреждания, ако имат фирма Отпускат до 20 хиляди лева на кандидат за започване на собствен бизнес

Населението на Велико Търново се увеличава За кратко време жителите на старата столица са се увеличили с 1000 души

Прокуратурата образува досъдебно производство по случая с дъщерите в Свищов Анкета е показала, че са лица в риск, а нямат личен лекар

Слаба охрана улеснила атентата на летището в Сарафово Никой не е забелязал терориста, поставил бомбата в автобуса с израелски туристи

Петър Хубчев – Германецът

Той никога не е имал блясъка на Стоичков, Лечков или Балъков. Никога не е бил ексцентричен като Трифон Иванов, мир на праха му. Но той е един от тези футболисти, които най-много заслужават да бъдат наричани златни герои от Пеневата чета на лудото американско лято на 1994-та. Там Петър Хубчев изигра всички седем мача. Беше мозъкът, академикът на защитата. Тази защита, в която като в китайска стена се блъскаха Аржентина, Мексико, Германия и Гърция.

Хубчев е единственият от героите от САЩ ’94, който напълно и почти без прекъсване се отдаде на треньорството. Като защитник той се славеше с безкрайно спокойствие и носеше прякора Професора. Като че ли нямаше нападател, който да го вкара в паника. Така той се утвърди в родния „Осъм”, за да последва успешна кариера в „Левски”, изстреляла го в Германия – отлично мястото за пик на кариерата на мнозина маркови футболни кадри. Три сезона в „Хамбургер”, още 5 в „Айнтрахт” – два от най-популярните и традиционни тимове на Бундеслигата. Немците го кръстиха с галеното Хубси. Трудно им беше да изговарят истинското му име. А често имаше за какво – той бе капитан и на „Хамбургер”, и на „Айнтрахт”, на който остана верен дори и във Втора Бундеслига.

Очевидно Хубчев бе предначертал съдбата си. Още с края на кариерата си на 38 години той започна работа като помощник-треньор в тима от Франкфурт. За да дойде и първата покана от националния тим. Пламен Марков реши, че му трябва мислене от САЩ ’94 на пейката. Особено след като Балъков сложи край на славната си кариера в националния, когато мисията класиране за Евро 2004 вече бе на практика изпълнена.

Редом до селекционера Хубчев участва в последното ни участие на голям футболен форум. По-късно Христо Стоичков го покани да остане в щаба му след напускането на Марков в края на португалската епопея.
Четири години като асистент бяха достатъчни на Хубси да поеме сам по може би най-трънливия път във футбола. А тръните бяха най-остри на старта. В „Славия” големият защитник така и не реализира идеите си. Изкара съвсем малко, за да разбере най-важното – още не е натрупал достатъчно германски опит в новото си амплоа. През 2006-а Хубчев отново изчезна от българската сцена. Започна работа в аматьорския „Бад Филбел” (6 месеца), продължи във втория тим на „Айнтрахт” (2 години) и за още половин работи с резервите на „Волфсбург”.

Така Хубси взе своето от Германия. И този път бе истински готов за завръщането. Не търсеше фанфари и грандове. На 31 юли 2009-а започна в „Черноморец” (Поморие), който бе част от грандиозния проект на Митко Събев с „Черноморец” (Бургас). След два сезона Хубси вече бе треньорска звезда – с тим от втора дивизия стигна до финал за купата на България, загубен от „Берое” с 0:1. Покани го „Ботев”, но… Пловдив и феновете му отдавна се превърнаха в убийци на кадри, най-вече „внесени отвън”. Затова Хубчев и тепетата не се харесаха, но това даде старт на най-славните страници на „Берое” след 30 години безпътие.

За 4 сезона Хубчев върна старозагорския клуб на мястото му – в битка за трофеи. Още първата година триумфира с купата на България след луд финал с дузпи срещу „Левски”. После изведе своите и до Суперкупата срещу почти непобедимия у нас „Лудогорец”. През 2015-а „Берое” отвоюва сребърните медали след победи над четирите софийски гранда в Стара Загора и без допуснато поражение на техните стадиони.

Но българската футболна действителност е странно нещо. Колкото повече Хубчев утвърждаваше „Берое” като сила, толкова повече недоволни имаше на стадиона под Аязмото. Стигна се дори до разправии, жестове и през април – раздяла. Който погледне сегашните резултати на „Берое”, може сам да си направи извод за работата на героя от американското лято.

За Хубчев почивката обаче дойде на място. Зареди с енергия за няколко месеца в Германия и сега се впуска в може би най-невъзможната мисия в кариерата си. След абдикацията на Ивайло Петев сега по германски Хубси трябва за няколко дни да научи доста спорните като качества национали да „заключат вратата” срещу Франция и Швеция. Но Хубчев отдавна знае как се парират и бият германци. Защо пък да не опита с французи и шведи?

Футболист №1 на века в Ловеч

Хубчев е избран за футболист №1 на ХХ век в Ловеч. Рожбата на „Осъм” натрупа 249 мача с 26 гола в периода 1981-1989 г. На 14 юли 1994-та градската управа го направи почетен гражданин. Същото признание Хубчев получи и от Стара Загора през 2013-а, когато спечели купата и Суперкупата с „Берое”.
Като футболист Хубси е двукратен шампион на България с „Левски”, два пъти печели и националната купа.

За него

Трябва да се гордее с кариерата си

Петър е един от най-интелигентните футболисти, с които съм работил. Следя кариерата му като треньор и смея да твърдя, че може само да се гордее с нея. Особено с всичко, което свърши с „Берое”. Хубчев натрупа доста опит в Германия и това е показателно в работата му сега. Когато си минал през чуждестранни клубове и си искал да се учиш, това лесно се вижда в бъдеще.

Георги Василев, бивш треньор на Хубчев в „Левски”

Удоволствие бе да работиш с него

Истинско удоволствие бе да се работи заедно с Петър Хубчев. Освен че беше отличен защитник, винаги беше и много тактичен човек. Когато двамата с Йордан Лечков бяха при мен в „Хамбургер”, бяхме много силни. Чувам, че сега Хубси е поел успешно по треньорската кариера, и мога само да се радвам, че някога се е учил от мен.
Феликс Магат, бивш треньор на „Хамбургер”

Човек на действията

Има големи познания във футбола и германска дисциплина. Хубчев винаги е бил изключително отговорен човек. Това са и най-силните му качества. Надявам се, че ще ги покаже с пълна сила в националния отбор. Петър е човек на действието – по-малко говори, а да работи. Много твърд характер.
Йордан Лечков, първи вицепрезидент на БФС

Не угодничи на никого

Хубчев бе отличен футболист, а и като треньор се справя много добре. Дано се справи със самочувствието на националите. Има селекционери, които угодничат. Вземат играчи, които мислим, че ще помогнат, а помагат на други. Хубчев не е такъв човек. А и никой от нас няма да му се бърка.

Емил Костадинов, член на Изпълкома на БФС

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Значи Хубчев има потенциала да стане голям треньор и издигне нивото на българския футбол.Само трябва да му се даде време.Любо Пенев също беше и е голям треньор,но при него не проявиха търпение.Хубчев винаги е бил скромно момче и никога не е създавал скандали.Работохолик и много отговорен е.Трябва да вземе стоичков за помощник,за да му реди конусите и пере гащите на играчите.Сигурен съм,че Пепино де Хубче ще успее.Но трябва да се изчака поне 3-4години.По-рано няма как да стане

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.