Освободиха руския опозиционер Алекей Навални след 30-дневен арест

Майли Сайръс: Пуша трева и псувам, но не съм лъжкиня

Премиерът Борисов посети стадиона на футболен клуб „Арда“ (ВИДЕО)

Мотоциклетист пострада при сблъсък с лек автомобил Катастрофата станала край Къпиновския манастир

Спипаха затворник, забравил да се върне в килията след отпуск

Любовна лудост завладява Варна Започва 27-ото издание на международния филмов фестивал

Анджелина Джоли изпрати със сълзи Мадокс в университета в Южна Корея

АПИ: Възстановяването на виадукта на магистрала „Струма“ ще струва 1,86 млн. лева

Обама купуват голямо имение на остров за 14 милиона долара

Малките прегрешения не са съвсем безобидни

Столичната община няма да плаща за подмяната на ограничителите по „Граф Игнатиев“

Издирват ранен украински турист в района на връх Мальовица

Надал яхна 370 коня Тенисистът подкара нов автомобил

Русия представи първата в света плаваща АЕЦ (ВИДЕО)

550 руски учени обвиниха Кремъл в кампания на репресии срещу протестиращи

Пет дни до пълния мрак

В Рио 2016 България пристъпва тихо по бели спортни чорапки към финала на може би най-срамната си олимпиада. И преди век сме оставали без медали от игрите, но тогава просто… не сме ги и очаквали. Да, сега също не дойдохме с голяма кошница, но надеждата беше поне да се появим на картата с призьорите. Скромно, символично като в Лондон 2012, където с 2 медала заехме 63-то място. Някъде там в периферията, в миманса. Колкото да не забравят, че България още я има. В спорта поне.

В английската столица също имаше ходене по мъките и едва на 13-ия ден Станка Златева в борбата донесе сребро. Веднага след нея Тервел Пулев успя донякъде да ни нормализира пулса с бронз в бокса.

Сега и двамата ги няма в Рио. А България пък е на път да каже „Адио, Рио” на медалите. Пето, седмо, осмо и девето място са върхът на страната ни до вторник вечерта наше време. Затова и достигането до злато на игрите е смело дори като мечта. Нищо че го заслужиха доста „гиганти” в спорта – Фиджи, Тайпе, Бахрейн, Филипините, Венецуела, Гренада, Порто Рико, Бахама. Това роди и циничния виц: „Кой български спортист може да донесе нещо от Рио? Ами само Гълъбин Боевски!”

Преди игрите с американските прогнози за 3 медала на България се чувствахме пренебрегнати и направо зле. Сега сме още по-зле, след като две от очакваните отличия се оказаха изстрел в тъмното. Предричаният от „Грейсноут” бронз на Антоанета Бонева в стрелбата и среброто на Станимира Петрова в бокса се оказаха балон, който шумно се спука. Янките ли се издъниха, или нашите ги провалиха? Все едно, когато крайният резултат е между нула и никакъв.

Особено ни заболя за бокса. Там 5 месеца преди игрите тръгна слух, че съдийството едва ли не решава всичко. А двама от България много се харесвали на тази „мафия” около ринга. Да, да, но за пушечно месо, оказа се в Рио. Реално и Станимира Петрова, и Даниел Асенов бяха бити на ринга, докато третият ни участник – Симеон Чамов си тръгна ощетен срещу тайландец. И така около измамния боксов оптимизъм ни припомниха, че не всичко, което хвърчи, се яде.

Апропо, и без американски, патагонски или каквито и да е прогнози се знаеше – стрелците ни или ще отстрелят сензация, или ще са извън финала. Стана за жалост това, което не трябваше да става. И който ви казва, че и празната пушка понякога гърми, не му вярвайте. Просто му дайте за пример Рио 2016.

На фона на четири присъствия на България в десетката на класирането по медали на олимпиади сега сме абсолютно гроги. Даже по-лошо – в будна кома. Да ни извини и Христо Стоичков, ама явно и той дълго време ни е лъгал с лафа, че който играй пИчели, който не играй не пИчели. Защото в Рио и ние играем, ама другите печелят. И живеем като във филм на ужасите. Всеки ден започва с надежди и завършва с провали. И така вече 12 пъти до този вторник. Жестоко, наистина. Та дори кръгове на Ада, казват, били 9 (девет)! И едва ли не само онзи, който не ни е срещал, той не ни е бил по арените. А извън тях – ограбванията, допинга, жалбите от чистачки и други подобни няма какво да ги коментираме. Както се казва – едно зло никога не идва само.

И за да е пъкълът от екстри пълен, сега се надига и познатото от предишните 3 олимпиади поредно народно недоволство: ”Туристи, хрантутници и марковото – върнете парите на данъкоплатците”… Нищо ново за традициите в жанра. Справедлив народен гняв или хейтърството? Изберете сами и няма как да сбъркате.

Няма ли нещо хубаво, нещо ала Рио де Жанейро? Има, естествено – грациите ни от ансамбъла по художествена гимнастика. И за тях янките отсякоха в прогнозата си – бронз! Дай боже поне тук да познаят и макар и изтерзани, да дочакаме последния ден на игрите, когато ще коронясват ансамблите.

Преди това ще имаме още 8 шанса в свободната борба – Елица Янкова и Мими Христова през изминалата нощ, Тайбе Юсеин в четвъртък, Владимир Дубов и Георги Иванов в петък, Михаил Ганев, Димитър Кумчев и Борислав Новачков – през уикенда. Три в леката атлетика – Ивет Лалова в спринта на 200 метра в четвъртък сутринта, Георги Иванов (гюле) и Мирела Демирева (скок на височина). По един в индивидуалното при грациите – на Невяна Владивова и на Димитър Кръстанов в модерния петобой. Това е, като в половината от тях възможностите за отличие са абсолютно теоретични. Разбирай – само играем. Останалото е надежда за някой лъч от спечелен медал, който да ни спаси от пълния мрак. Три, два или поне един. Вече и на парче от американската прогноза ще сме щастливи за финал на първия български спортен филм на ужасите „Рио 2016”.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.