Печатът няма да умре, докато има човеци

Раждането на свободната преса мина без катаклизми, защото имаше съгласие и разбиране за ролята й, твърди инж. Никола Балабанов

Заслужилият полиграфист навърши 90 години

Помня отлично създаването на “Пресгрупа 168 часа”

На 90 г. инж. Никола Балабанов е със същия буден ум, живи сини очи и съхранена памет за близки и далечни събития, както го познавам откак се помня. Посреща ме в дома си - през екрана, заради противоепидемичните мерки. Възрастта не пречи да ползва достиженията на новите технологии. Обграден е от обичта на съпругата си Магдалена, с която са заедно от повече от половин век, радва се на успехите на децата си и на четиримата си внуци. Всички щастливи отбелязаха славния юбилей на 25 март. 

А това е хубав повод да поговоря с човека, жива история на печатарската индустрия в България. Разбира се, започваме от там - преувеличени ли са

слуховете за предстоящата смърт на печатните издания.

Инж. Балабанов обмисля отговора, но е доста категоричен. “Откритието на Гутенберг е едно от най-важните за човечеството. Библията, отпечатана чрез него, е книгата с най-голям тираж в света. Това откритие функционира и по мое мнение има бъдеще. Трудно е да си представим човечеството без печат, без книги. Те са нужни и за образование, и за управление и за функционирането на всички други дейности. Не виждам опасност от изчезване на печата. Безспорно той ще се видоизменя, но ще го има”.

И до днес се информира и от вестници. Разлиства ги с трепет. Все пак 40 години от живота си е посветил на печатарството. Въпреки съблазнителните предложения за по-престижни и по-високоплатени постове през годините,

никога не е изневерявал на професията.

Спомените го отвеждат в началото на пътя му като печатар. 

Започнал в държавната печатница, на дълбокия печат, без да е чувал или виждал печатарска машина и жив печатар. От нулата. Бил изключително прилежен и бързо усвоил занаята. Помни една знаменателна случка от това време. Проф. Васил Йончев, художник на сп. “Наша родина”, пожелал той да подготви формите за следващия брой на изданието. Майсторът му се зачудил, Никола бил млад, неопитен още. Но проф. Йончев казал, че момчето му е направило впечатление със старанието и качествената си работа. Когато видял подготвената форма и сверил с оригинала, казал само: “Браво, майсторе!”. “Крила ми даде с тези думи”, спомня си с умиление инж. Балабанов.

Работейки, завършил висшето си образование в ХТИ. Печелел добре, работата му харесвала, но след като се дипломирал като инженер започнал да мисли за длъжност, която отговаря на петте години усилия и залягане над учебниците. Не щеш ли тогавашният директор на полиграфическия кабинет Христо Павлов чул отнякъде за него и го повикал на разговор. Предложил му от следващия ден да стане началник на заводската лаборатория. На излизане от кабинета се засекли с юрисконсулта. “Това момче е бъдещият директор”, заявил пророчески Христо Павлов. И това се случило през 1982 г.

Преди това, обаче, като шеф на лабораторията Никола Балабанов създал сапун, с който печатарите да мият ръцете си след работа. Известната “Каша на инж. Балабанов” била изнесена от полиграфическия комбинат и се разпространила в печатарските среди като чудодейно средство за изчистване на кожата от печатарските мастила.

Друг повод за гордост е монтажното лепило, което създал в същата лаборатория. Оказало се по-добро от западните лепила, които внасяли по това време. За него инж. Никола Балабанов има удостоверение за патент, благодарение на свой колега, който изискал формулата и внесъл документите в ИНРА.

Създал и нова технология за изработката на печатарски клишета.

Преди това се правели от белтъци, но не били устойчиви. С помощта на майсторите в комбината той разработил нов метод, базиран на специална пластмаса, която да се използва за повърхностния слой.
За премахването на шлаера от клишето направил рационализация. Тя подобрила качеството на печата в голяма степен, а това имало сериозен икономически ефект. Той, обаче, не бил достатъчен за признаването на рационализацията. Инж. Балабанов получил 10 лв. утешителна награда за разработката. Истинската оценка, обаче, получил на 50-ата годишнина на Полиграфическия комбинат, когато цинкографите му благодарили за технологията, с която и днес си изкарват хляба.

По време на дългия си стаж в печатници Никола Балабанов е преживял

истински технологични революции.

Като най-значими определя навлизането на офсетовия печат и на електронния набор. От 1976 до 1982 г. е директор на печатница “Балкан”. Когато през 1982 г. оглавил Полиграфическия комбинат “Димитър Благоев”  заварил пет вида печат. Имало ръчен набор, помни словослагателя - факир бай Асен Савов, който подреждал всяка буквичка поотделно. След това от САЩ купуват линотипни машини и създават най-модерния линотипен цех, където се отливали буквени редове с определена дължина, като се осигурявал бърз набор и лесно подреждане на страниците. Имало и монотипни наборни машини. Тази технология използвала устройство за перфориране на хартиена лента и апарат, отливащ буквите по зададените от лентата перфорации.

Четвъртият вид бил т.нар фотонабор, при който текстът се набирал на клавиатура, след това се създавала перфокарта, тя се преснимала и се вадел отпечатък. Като революции определя навлизането на цифровите технологии и електронния набор, който днес владее индустрията. “Не знам дали някъде се използва ръчен набор все още. Букволеярната в Горна баня отдавна я няма”, казва инж. Балабанов. И заявява, че вторият исторически момент в развитието на индустрията е навлизането на офсета, на повърхностния печат.

Като човек, чиято професионална кариера е минала изцяло във времето след 10 ноември 1989 г., се интересувам какви са били отношенията му с ЦК на БКП, имало ли е директна намеса в работата на полиграфическия комбинат, 

как се е упражнявала цензурата.

Все пак в Полиграфията се е печатал органът на Партията “Работническо дело”. “Не съм имал усещане за намеса. Имаше комитет по печата, който ръководеше печатниците. Той спускаше задачи, планове”, казва инж. Балабанов. След това се усмихва. “Когато ме назначиха за директор на Полиграфическия комбинат, ми казаха: “Внимавай! Има “Работническо дело”, има Балабанов. Няма “Работническо дело”, няма Балабанов. Отваряй си очите”. И той внимавал. Държал да бъде информиран за всяка промяна, за всеки проблем, за най-дребните неща. Живеел с работата си. Така дочакал 1989 г. Любопитствам какво си спомня от

раждането на свободната преса.

“Имаше решение на Кръглата маса да започне да излиза вестник на опозицията. Валентин Караманчев, който беше председател на ДТСО „Българска книга и печат“ и кандидат-член на ЦК на БКП ме извика. От едната страна - представителите на демократичните сили, от другата страна - аз. Караманчев каза, че са се разбрали да има вестник на демократичните сили. Тогавашният министър-председател Андрей Луканов казал: “Действайте”.

Представителите на демократите били много възторжени и някой от тях искали още на следващия ден да печатат. Но Пламен Даракчиев, един от основателите на КТ ”Подкрепа”, който работел като журналист във в. “Народна младеж”, бил гласът на разума и казал, че все още не са готови. “Казах им: Вие няма да правите многотиражка, а сериозен ежедневник. Трябва да сте подготвени с материали, за да не спре вестникът”, спомня си Балабанов.

След 2 седмица се родил в. “Демокрация” с главен редактор Йордан Василев. Никола Балабанов си спомня с добро чувство за него. “Разбирахме се, добър човек беше. Викаше ми “Инженере”. Помня го с човещината му”. И илюстрира това си мнение със следната случка. За в. “Демокрация” била изпратена хартия от чужбина, която се съхранявала в комбината. Никой не можел да вземе лист от нея без знанието на Йордан Василев. В един момент, обаче, свършила хартията за в. “Дума”. Тогава Василев поискал среща с директора на Полиграфията и му казал: “Инженере, няма да оставим в. “Дума” да не излезе”. Разрешил отпускането на хартия и следващият брой на 

в. “Дума” бил отпечатан на хартията за в. “Демокрация”.

Нещо, което днес изглежда немислимо. Инженер Балабанов е горд, че нито едно издание не е било спряно по негово време по производствени причини. “Не допуснахме и в най-сложните времена България да остане без вестници. Нашият отрасъл се оказа на висота и технически, и технологично, и организационно да преодолее трудностите около 10 ноември 1989 г.”, спомня си полиграфистът. Помни и една инфарктна ситуация.

Журналисти от издания, които се печатали в комбината, убедили част от печатарите да стачкуват и на другия ден страната да осъмне без вестници. Пазачът, обаче, чул за готвения протест и се обадил посред нощ на инж. Балабанов. “Много се ядосах. Те имаха високи заплати, много над средната. Получаваха ги редовно. Да, трудът им беше тежък. Но и затова бяха добре заплатени. Нямаха никакви основания да протестират”. Отива веднага в комбината, влиза в стаята, където се били събрали всички майстори машинисти. При нахлуването в стаята погледът му се сблъскал с този на неформалния лидер сред протестиращите. Само при вида на Балабанов човекът станал и казал, че отива да пусне машината си. Останалите го последвали и стачката не се състояла.

Имало главен редактор на в. “Труд” впоследствие, който се опитал да убеди майсторите да поискат оставката на Балабанов. Те, обаче, казали, че си харесват шефа. Отказали да участват и го информирали за заверата.
Иначе казва, че не е имал конфликт с нито един главен редактор. “С Генчо Бъчваров, на “Отечествен фронт”, работехме много добре. С Пламен Даракчиев - също. Раждаха се и умираха вестници и списания. Помня отлично създаването на “Пресгрупа 168 часа”, възникването на първите таблоиди, новия непознат формат за България. Бяха ми много симпатични момчетата. И вестниците им успяха. Друга група или друг човек като тях не се появи. Не знам защо си продадоха пресгрупата”, разсъждава Балабанов.

Той управлява комбината до 1995 г. и не е свидетел на придобиването на пресгрупа “168 часа” от немската медийна група WAZ. Но казва, че му е болно, че след това бизнесът се е разбил. “Много пари се хвърлиха, а след това всичко беше разсипано”.

Като противовес на това си спомня свое посещение в печатница в Маями, САЩ. Бил удивен, че печатът се извършвал на машина за висок печат, че в богатата Америка се ползва толкова остаряла техника. Обяснили му, че тази машина още не се е изплатила и затова все още я ползват. След като се изплати, поетапно щяла да се замени с по-съвременна техника. “А в бедна България унищожиха скъпоструващи машини, изнесоха ли ги, какво стана, не се разбра. Това ми е кахър”, признава г-н Балабанов.

Помни и проектирането на 

мегаломанския комплекс “Работническо дело”. 

Участвал в обсъждания и дискусии. “Идваха консултанти от Съветския съюз. Единият от руснаците казал: “Сигурно на Тодор Живков няма да му стане много приятно от това разточителство, като дойде да открие комплекса”. И добавя умислено: “Много милиони бяха изсипани в този комплекс без реални резултати. А и накрая сградата, която никога не беше завършена, беше разрушена”.

Той е сред малцината, удостоени със званието “Заслужил полиграфист”, горд е с него и си спомня, че години по-късно срещнал в зала “България” бившия министър на културата от БКП Георги Йорданов. Той му стиснал ръката и казал, че го е запомнил, защото бил единственият кандидат за звание при гласуването на чиято кандидатура нямало нито един глас против и нито един въздържал се. А народният артист Стефан Данаилов като председател на Съвета за култура на Ленински район му изпратил поздравление. Това и още много други се пазят в семейния архив заедно с другите ордени: “Кирил и Методий”, Орден на труда - сребърен, орден “Червено знаме” и други награди.

По учебника по дълбок печат, на който е съавтор, учат и до днес учениците в печатарското училище. А той е убеден, че е избрал и се е посветил на благородна професия, от която човечеството винаги ще има нужда.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Култура