Тръгват конкурсите за връзката на бул. “Витоша” с Ларгото и улица “Съборна” с Градската градина

Планира се премахване на паркоместа по ул. “Съборна”

Пешеходецът очевидно ще победи автомобилите в центъра на София. Това се разбра от думите на главния архитект на столицата Здравко Здравков по време на Балканския архитектурен форум. Събитието се проведе в НДК и събра водещи експерти от балканските страни.

Здравков увери, че предстоят конкурсите за обновяване на площад „Света Неделя“ и Зона Център на София. Той и зам.-кметът на София Евгени Крусев подготвят проект за премахване на паркирането от едната страна на ул. “Съборна”.

Тази година с помощта на частни инвестиции ще бъдат обновени изцяло две пешеходни пространства – на ул. “Будапеща” и на ул. “Малко Търново”. Това обяви Здравков по време на Балканския архитектурен форум, който се проведе в НДК по инициативата на Съюза на архитектите в България и с подкрепата на министъра на българското европредседателство Лилян Павлова.

На събитието бяха обсъдени проблемите на Западните Балкани и тяхната интеграция в Европейския съюз чрез намирането на решения в различни области на архитектурата и строителството, касаещи устойчивото развитие на селищата и на цялата територия. Бяха дискутирани теми като бързото разрастване на градовете, и екологичното и културното сътрудничество между тях.

“Стартираме с конкурса, който ще даде свързването на пешеходната част на бул. “Витоша” с Ларгото и впоследствие ул. “Съборна” с Градската градина. Подготвено е заданието, очакваме доста сериозен конкурс с международно участие”, съобщи Здравков. Той подчерта, че дебата за пешеходната зона е труден.

“Коментирахме повече от 3 ч. в Общинския съвет, че това парченце от пешеходното пространство по бул. “Витоша” от ул. “Алабин” до бул. “Стамболийски” трябва да стане пешеходно. В крайна сметка СОС одобри решението, но сега се чуват отново предложения пространството да се върне на автомобилите”, каза главният архитект. Той счита, че мястото не може да бъде отново за колите и превръщането му в пешеходно е необратим процес. “Ако успеем да освободим от автомобили пл. “Народно събрание”, площадите, които имаме, дори паркоместата около пл. “Света неделя”, това площадно пространство със съвсем малко намеса, само със смяна на настилката, ще стане прекрасно”, смята Здравков.

Той коментира и Закона за устройство и застрояване на София, който в момента се дебатира в Народното събрание. Според проекта ще има ограничение за височината на сградите в центъра на София до 50 м., в останалата част - до 75 м, а отвъд Околовръстното - до 15 м. Проектът предвиждаше и да се уредят зони за небостъргачи в града, но вероятно те ще бъдат посочени не със закона, а в Общия устройствен план след приемането на визията на София. “Основната задача на една такава промяна е да не тръгне спекула с недвижими имоти”, каза Здравков.

На дискусията на тема “Балканският потенциал” участваха президентът на Международния съюз на архитектите арх. Томас Воние, български специалисти, както и президентите на архитектурните организации от Албания, Босна, и Херцеговина, Косово, Македоня, Румъния, Сърбия, Черна гора и България.

 

Президентът на Международния съюз на архитектите арх. Томас Воние пред “Труд”:

Столицата ви е интересен град, в който хората обичат да са навън

Потенциалът на Балканите е голям

“София е много интересен град, подходящ за живеене. На хората им харесва да са навън, разбира се, не когато вали. Има и проблеми, които трябва да бъдат разрешени. Един от тях е трафикът, но впечатленията ми от София са много позитивни”, това каза пред “Труд” президентът на Международния съюз на архитектите арх. Томас Воние. Той бе гост на дискусията “Балканският потенциал”, която се проведе в НДК.

“Тази конференция беше много полезна. Потенциалът на Балканите е голям – хората, природата, талантите, градската среда. Много важно, че страните на Балканите се събират и преодоляват различията си. Така че потенциалът, бил той икономически, културен, или човешки, може да бъде реализиран. Вземете например потенциала за туризъм в балканските страни, красивата природа в България, Черна гора, Македония”, посочи експертът.

Според него архитектите могат да помогнат за развиването на целия този потенциал, така че да бъде запазено наследството, да се окуражават хората да се наслаждават на природата без да я рушат.

По думите му архитектурните конструкции, които правят дадена забележителност достъпна, трябва да бъдат строени така, че да не я разрушават.

 

Арх. Мартин Пановски от Македония:

Архитектите са забравили как да говорят помежду си

Арх. Мартин Пановски, шеф на Асоциацията на архитектите на Македония сподели по време на дискусията в НДК, че архитектите са забравили как да говорят помежду си. “Мисля, че можем да споделим мислите си и това е само началото на сътрудничеството между държавите”, добави той. Той представи и неодобрението на архитектурната гилдия в Македония относно промяната на облика на центъра на столицата Скопие - Проектът “Скопие 2014”. По думите му, в промяната на емблематични сгради в центъра са били вложени 800 млн. евро, докато инфраструктурата на града е в плачевно състояние.

Шефът на Албанската архитектурна асоциация арх. Арманд Вокши сподели притеснението си, че в страната му паметници на културата се рушат и на тяхно място се строят нови сгради.

 

Доклад

Расте, но не старее

36% от софийските жилища са в панелни блокове. Това сочи единият от докладите, поръчани от Столична община за изготвяне на визията на столицата за следващите 50 години напред.

Над 96% от жилищния фонд имат масивна стоманобетонна конструкция – панелна или масивна, а едва 4% са с полумасивна и паянтова. По данни от 2016 г. в Столичната община (СО) има общо 609 858 жилища, като 82 464 от тях са едностайни, 249 790 – двустайни, 208 369 тристайни, 47 499 – четиристайни, 10 928 – петстайни, и 10 808 с шест и повече стаи.

“Доказателство, че София расте, но не старее, е анализът на възрастта на зданията в града. Над 26% от жилищния фонд са под 22 години, близо 50% са под 32 г. и само 4% са наследени отпреди 1919 г.”, посочват специалистите.

 

Връчиха награда „Архитектон“ за цялостен принос

Архитект Димитър Димитров получи годишната награда “Архитектон” за цялостен принос в областта на архитектурата за 2018 година. Димитров спечели приза с проекта за затворен жилищен комплекс в столичния квартал Драгалевци.

“Важно за такъв комплекс е да бъде максимално опростен и адаптивен към атмосферните условия”, смята Димитров. Той поясни, че в затворените комплекси се осигурява спокойно място за живот, далеч от градския шум.

За престижната награда бяха номинирани още 3 проекта - за жилищна сграда в София, за УМБАЛ “Сърце и мозък” в Плевен и за реновация на съществуваща актова зала в ОУ “Св. Св. Кирил и Методий” в гр. Свети Влас.

На събитието присъства и председателят на Международния съюз на архитектите Томас Воние.