Микрочастици са открити в храносмилателния тракт на риби, започват проучвания на миди и рапани

Учени и доброволци обединяват усилия за борба със заплахата

Вадят над 2300 тона боклуци

Бульон от микрочастици, образувани от разлагането на пластмасови отпадъци, трови Черно море. Тревога за това бият от няколко години учени и доброволци, ангажирани с проучването на биоразнообразието на морето и с почистването на крайбрежни територии. Те работят по темата чрез различни проекти, но изводите им пред “Труд News” са еднакви - замърсяването на морските води с микропластмаси е факт, опасен и за обитателите им, и за човека, който е на върха на хранителната верига.

За първи път в края на миналата година доброволци проведоха акция и на огромната ивица Камчийски пясъци, а сред извадените от морето отпадъци имаше и автомобилни гуми.

“Над 80% от отпадъците по брега са пластмасови”, каза морският биолог Никола Бобчев от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, който е и съинициатор на кампанията „ Чистата Коледа”. В рамките є от 5 години доброволци са събрали над 2300 тона боклуци от плажовете по Южното Черноморие, а за първи път в края на миналата година проведоха акция и на огромната ивица Камчийски пясъци.

При проведено пилотно изследване през 2022 година бе установено, че на квадратен километър в морето има 429 000 микропластмасови частици. Основно замърсяването идва от реките и е най-силно през пролетта, когато те са най-пълноводни. Проучването на Института по океанология при БАН установи най-големи концентрации в района на нос Калиакра и край устието на р. Камчия. През лятото принос за замърсяването дават и туристите, които изхвърлят на плажовете и във водата фасове, пластмасови чаши, бутилки, торбички. С теченията, силните вълни и вятърът през зимата на бреговете ни се появяват такива от съседни страни и от пътуващи кораби.

Морският биолог Никола Бобчев от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН е съорганизатор на кампанията “Чистата Коледа” край Камчия в края на миналата година.

“Всяка година институтът провежда мониторинг на отпадъците по брега и в акваторията. Това лято в рамките на проект “Бридж блек сий” водолазна експедиция взе проби от рапани и миди в района от Бяла до Резово. През 2023 г. експерименталното изследване ще продължи, за да установим има ли синтетични частици в тези морски обитатели”, обясни Бобчев. Като филтри на морето мидите са най-застрашени от замърсяването му, а те са основна храна за рапаните.

По друг финансиран от националния фонд “Научни изследвания” проект на Института по океанология в партньорство с Института по невробиология към БАН и Шуменския университет също текат микробиологични проучвания на различни видове морски обитатели, които слагаме на трапезата си. Целта е на финала да се направи карта на замърсителите на Черно море. Предварителни данни на екипа от Шуменския университет вече установиха наличие на микропластмаси в бели пясъчни миди и кефал. “Такива частици открихме и в храносмилателния тракт на барбуна при изследвания в района на Каварна и южно от Бургас. Проектът продължава още 1 година. Дотогава трябва да установим дали замърсяването е проникнало и в мускулатурата на рибите, откъдето то попада в човешкия организъм при консумация”, съобщи пред “Труд News” доц. Кремена Стефанова, зам.-директор на Института по океанология.

През предходните 2 г. за първи път учените от института доказаха наличието на микропластмаса в стомасите на делфини афала и муткур. Такава бе открита в 26 от общо изследваните 31 морски бозайника, намерени мъртви на север от Варна.

“Мониторингът на замърсяването на морето с микропластмаса трябва да стане рутинен. За целта обаче ни е необходима скъпа апаратура за определяне на вида и произхода на находките. Опитваме се да се снабдим с нея”, обясни пред “Труд News” директорът на Институтът по океанология при БАН доц. Николай Вълчев.

Според Световната здравна организация микропластмасите влизат в човешкия организъм основно чрез водата и морските дарове. Въздействието им върху здравето все още се проучва, като учените предполагат, че най-пряк е негативният ефект върху ендокринната и репродуктивната система. Затова от няколко години ЕС се опитва да ограничи до минимум употребата на еднократна пластмаса.

Откриват бутилки на половин век

Изоставени рибарски мрежи пълнят водата със синтетика

Дъждовната канализация е опасна

Дългогодишни рибари разказват, как синтетичните мрежи се разграждат, отделяйки влакна, които морските обитатели поглъщат, а най-бързо частиците могат да влязат в човешкия организъм при консумация на малки рибки като цацата и барбуната, които поглъщаме цели.

Огромно количество изоставени от стопаните си мрежи пълнят морето с опасна синтетика.

Проблемът е световен, а у нас мащабът му се разкри през 2021 година, когато екипажите на 25 риболовни кораба подеха кампания “Призрачен улов” и в рамките на 6 месеца извадиха от българската акватория над 7 тона мрежи, заедно с множество други отпадъци - котви, битова техника, мебели, пластмасови опаковки.

Освен че пряко убиват рибата, синтетичните мрежи се разграждат, отделяйки влакна, които морските обитатели поглъщат. Най-бързо те могат да влязат в човешкия организъм при консумация на малки рибки като цацата и барбуната, които поглъщаме цели, казват дългогодишни рибари.

Друг източник на микропластмаси от брега е дъждовната канализация, която се зауства директно в морето. По нея от улиците там попадат всякакви нечистотии. Дори от износването на автомобилни гуми и от обувките на минувачите се отделят микрочастици, обясняват експертите от Института по океанология към БАН. Според тях такива миниатюрни влакна изхвърлят и пералните машини на домакинствата, а пречиствателните станции нямат капацитет да ги отсяват.

Попаднали в морето, някои пластмасови отпадъци като бутилките, потъват. Стотици години те се разлагат, отделяйки токсични наночастици. Преди 6 години например океанолози откриха на дъното напълно непокътната бутилка “Веро”, произведена през 1975 година. Специалистите онагледяват с подобни разкази как пластмасовите бутилки замърсяват морската вода и не се разлагат половин век.

Първа акция на доброволци

Откриха сметища край дюните на Камчия

Край дюните и в гористата местност край плажа на Камчия доброволците се натъкнаха на микросметища, образувани вероятно от недобросъвестни летовници.

Няколко микросметища откриха 20-те доброволци, които на 28 декември почистиха 1,5 км от огромния плаж Камчийски пясъци при първата по Северното Черноморие акция от кампанията “Чистата Коледа”. Миналите две години ивицата чистиха сърфисти от Варна.

“Събрахме 32 чувала с отпадъци и 9 автомобилни гуми. Необичайна находка бяха разхвърляни торби с дрехи.

Най-голямото замърсяване обаче не беше на пясъка, а в гористата част зад дюните, където през сезона има къмпингуващи. Там открихме сметища с битови отпадъци, на няколко места имаше и строителни, за което ще сезираме местните власти”, каза Илиана Стоилова от WIN2WIND, съорганизатор на инициативата.

Мотото є тази година бе “Морето не е за една ваканция”. Заради липсата на регламент за къмпингуването след всяка лятна ваканция обаче край плажовете остават камари смет, чието почистване тежи на общините.

“Трябва да се въведе ред и да има по-строги санкции”, коментира Стоилова. Тя бе категорична, че инициативата, която има и образователна мисия, вече дава резултати - за 5 г. доброволците са се увеличили, а боклуците, които намират по плажовете, намаляват.