Победите на Момчил юнак: Поднебесното княжество

Необятните простори на Родопите - поглед от една от крепостите там.

В Меропа укрепленията са военни крепости с постоянен гарнизон и крепости-убежища

През 40-те години на XIV в. великият българин създава собствена държава в голяма част от Родопите и Беломорието

С проф. Пламен Павлов вече съобщихме на страниците на “Труд”, че 2020 г. е обявена за година на Момчил юнак. Това не е случайно, защото на 7 юли се навършиха 675 години от неговата героична смърт. През 40-те години на XIV в. великият българин се възползва от кървавата гражданска война във Византия и създава собствена държава в голяма част от Родопите и Беломорието. Тя просъществува около две години през 1343-1345 г., но осъществява още тогава българската мечта за излаз на Средиземно море. В няколко поредни материала ще разкажа за неговите завоевания, белязани от множество велики победи.

Преди да стане родопски господар, Момчил се подвизава като разбойник и наемник. През 1343 г. получава от претендента за ромейския престол в Константинопол Йоан Кантакузин малката планинска област Меропа (днешния Смолянски край). Укрепнал там и формирал непобедим отряд от родопски българи, Момчил се спуска към богатите византийски градове в Беломорието. В следващите няколко материала ще се пренесем в историята и ще проследим победоносния ход на войнствените планинци.

Доскоро Смолянският район бе един от слабо проучените в България, защото става дума за една чисто планинска област с много трудни условия за археологическо разкриване. Обектите от различните исторически епохи там не са особено атрактивни и не привличат вниманието на изследователите. Ето защо с тях се занимаваха главно любители-историци и краеведи, нямащи необходимата научна подготовка.

Типичен пример в това отношение е крепостното строителство. Укрепените места в Смолянско винаги се намират на труднодостъпни скалисти върхове с надморска височина над 1200-1300 м, а е известно, че интензивната човешка дейност по нашите земи е концентрирана до 800 м над морското равнище. Много често в тези любителски съчинения тракийски, късноантични и средновековни крепости са давани заедно в една система, без да се отчитат фактите за тяхната хронология. В доста от примерите по-ранните селища от епохата преди Новата ера отдавна са прекратили съществуването си и твърдините от късната Античност и Средновековието нямат никаква връзка с тях.

Да не говорим за случаите, когато дадена крепост е спряла да функционира в рамките на определен исторически период (например гибелта на късноантичните укрепления във втората половина на VI в., или загиването на редица средновековни твърдини около средата на XIII в.) Подобни подробности могат да се установят само при планомерни и целенасочени археологически проучвания.

Пионер в тази насока е доайенът на археологическите проучвания в Смолянско Никола Дамянов. По-късно делото му е продължено от по-млади учени като Дамян Дамянов и Николай Бояджиев. Те добре съпоставят резултатите от археологическите разкопки с оскъдните данни от историческите извори. Ето как е обобщена картината на крепостното строителство в този район през късноантичната и средновековната епоха.

Сведенията за периода V-VI в. са много лаконични. В съчинението си “За строежите” историкът Прокопий Кесарийски изрежда 11 крепости в провинция Родопа и 32 крепости в провинция Тракия. Издигнати в началото на VI в., военните укрепления имат кратък живот и престават да съществуват след славянските нашествия през втората половина на това столетие. Монетните находки показват, че най-интензивен е стопанският и икономически живот по време на императорите Юстиниан I Велики и Юстин II (527-578). Резултатите от археологическите проучвания в Родопите сочат, че през VII в. всички късноантични крепости са опожарени.

Според данни от археологическите проучвания тези укрепления са възстановени към края на Х и през ХI в., когато районът отново е в границите на Византийската империя. Много е важно, че голяма част от крепостите са разрушени и изоставени около средата на ХIII в., вероятно по време на нескончаемите войни през този период. Това са Девинската крепост, “Калето” в местността “Турлук” край Смолян, “Калето” при с. Кошница западно от Рудозем и др. Само няколко твърдини като Беаднос (Беден, близо до гр. Девин), Повисд (Момчилова крепост) и в местността “Кечикая” край Рудозем достигат до ХIV в. и са превзети от османците в края на столетието.

Към функциониралите през XIV в. крепости в областта Меропа може да се отнесе и твърдината на връх “Хисаря” край гр. Доспат, чиито останки са взривени при строежа на яз. “Доспат”. Позволявам си да включа към укрепленията на Меропа и още неразкритата по археологически път средновековна крепост в местността “Св. Неделя” между Златоград и Неделино. Засега от нея личи валът от рухнала крепостна стена, дълбок 18 м кладенец и малобройни фрагменти от керамика от XIII-XIV в. При липсата на разкопки трябва да се задоволим с многобройните легенди, свидетелстващи за героичната защита на твърдината срещу османските турци.

В областта Меропа през XIII-XIV в. отсъстват същински градове. Тамошните укрепления са военни крепости с постоянен гарнизон и крепости-убежища. Първите са изпълнявали ролята на военни пунктове за охрана на пътища и проходи и за контрол на определена територия, като са строени от централната власт. Вторите пък са служели за защита на местното население при военна опасност или от разбойнически нападения.
Техниката на градеж на крепостните стени е с две лица от по-едри специално подбирани камъни и пълнеж от дребни. За спойващ елемент е ползван бял хоросан с различна степен на твърдост и нюанс в цвета в зависимост от конкретния обект. В стените за по-голяма устойчивост са полагани мрежи от напречни и надлъжни дървени греди (сантрачи). Те са използвани в крепостното строителство в Родопите след ХII в. На стръмните върхове са били задължителни водохранилищата (щерните).

От историческите извори се знае, че през 1344 г. българският цар Иван Александър също се възползва от Гражданската война във Византия и завладява голяма област около Пловдив, Асеновград и част от Родопите. Там със сигурност е и крепостта Беаднос. Някои се опитват да идентифицират крепостта в местността “Кечикая” със споменатия от Кантакузин Козник въз основа на превода от турски - “Кози камък”. Това обаче е невъзможно, защото след 1344 г. той заедно с Беаднос е завладян от Българското царство и се е намирал доста по на североизток от крепостта в местността “Кечикая”. Така границата между Българското царство и българското княжество на Момчил в Родопите е минавала най-вероятно по линията Рожен-Превала.

При разширяването на своето княжество, Момчил първо напада намиращата се на изток съседна византийска област Мора (Ахридос) в Източните Родопи. Моите дългогодишни археологически проучвания в този район показват интензивен живот през XIII-XIV в., който е обусловен от ниската надморска височина и многобройните плодородни речни долини. Историческите извори също са благосклонни и днес знаем имената на главните укрепени градове там - Хиперперакион (Перперикон), Мнеакос (Моняк), Ефраим, Устра, Кривус и Патмос. Нашите изследвания показват, че наред с тях е имало още десетки по-малки крепости, пазещи важните пътища, минаващи основно край реките.

Именно тогава Момчил вероятно завзема най-западните крепости на Мора - Устра и тази при сливането на реките Арда и Боровица, отъждествявана от някои с Патмос. И това е част от неговия план за създаване, по думите на византийския император и историк, на “собствено царство”, излизайки от тесните предели на планинската област Меропа.

Коментари

Задължително поле