Българският философ Цветан Тодоров почина в Париж. Той бе смятан за един от най-големите съвременни литературни теоретици. Цветан Тодоров е роден на 1 март 1939 в София. Негов баща е библиографът Тодор Боров, а дядо по майчина линия — общественикът Иван Пеев-Плачков.

Брат му, Иван Тодоров, е известен физик. Завършва гимназия в България и учи български език и литература в Софийския държавен университет. През 1963 г. като стипендиант заминава за Париж. През 1966 г. защитава докторска дисертация на тема „Литература и означаване“ под ръководството на Ролан Барт.

Защитава тезата, че поетиката — това са специфичните езикови условия на създаване и означаване на художествения текст. От 1987 г. ръководи Центъра за изследване на изкуствата и езиците към Френския национален център за научни изследвания, където работи от 1968 г. Съпруг е на писателката Нанси Хюстън, с която има две деца. Развежда се с нея след 35 години брак.

Цветан Тодоров е известен на първо място като литературен критик и теоретик, неговите философски рефлексии за самоопределянето са от голямо значение за антропологията и социологията. Въпросът за собствената и чуждата културна идентичност е една от важните теми в дебатите на съвременната антропология. Книгите на Цветан Тодоров, писани на френски, се превеждат в България след 1984 г. Цветан Тодоров е носител на Наградата на Принца на Астурия за обществени науки за 2008 г.

За смъртта на Цветан Тодоров съобщиха водещи световни издания като Figaro, El Pais, Stampa и др.