Политическото хълцукане и мрънкане жъне жълтички

Топ приоритет на Г-7

В последно време сме свидетели на масирана пропагандна война. Тя се води от елитите в Брюксел, Берлин, Париж и Лондон, които правят и невъзможното да обяснят на гражданите на Европа, че светът, видите ли, вече е на приключване. За да не „дойде краят на света“ елитите искат да променят коренно живота на милиони хора, които трябва да бръкнат в джоба си и да финансират тлъсто климатичната паника. Не казвам, че няма климатични промени - това би било невярно.

Климатични промени е имало винаги в историята на планетата. Климатът се променя и в момента. Но няма достатъчно причини да смятаме, че сегашните климатични промени се дължат преимуществено на човешката дейност. По този въпрос трябва да има дискусия и научен анализ на обективни данни. А не политическо хълцукане и мрънкане, което цели не друго, а да посее паника сред хората, за да пожъне жълтички. Ама много жълтички. Новоизбраният председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се зарече, че „справянето“ с климатичните промени щяло да се превърне в топ приоритет на Европейския съюз. Емануел Макрон също се изкиха в този рефрен и обяви, че ще опита да превърне климатичните промени отново в „топ приоритет“, но този път на Г-7. Дори иначе симпатичният Борис Джонсън също запя в хора на климатичните паникьори и заяви, че Великобритания под неговото ръководство ще се фокусира върху климатичните промени.

„Шампион на шампионите“ по темата обаче си остава Германия, където баварският премиер Маркус Зьодер в пристъп на, да го наречем вдъхновение, обяви, че борбата с климатичните промени трябвало да се запише и в Конституцията. Ти да видиш. Аз съм юрист и от години се занимавам с конституционно право, та от тази камбанария изпитвам професионално любопитство как би изглеждал един такъв конституционен текст. Нещо не ми го побира главата, но може аз да не съм в час.

Все пак, да питам, кога да очакваме да предложат и конституционна разпоредба за борба с листните въшки? Те също са сериозен проблем, нека не се подценява. Въобще, определени кръгове превърнаха темата с климатичните промени от нещо строго научно, което тепърва се проучва, в нещо като факт, записан в камък. Нещо повече - в Щатите, например, вече са започнали да нападат и обругават учени, които извеждат данни, разклащащи „консенсуса“ за климатичните промени. Разбира се, правят го в Туитър и по Си Ен Ен. Особено съм възхитен от една от „иконите“ на климатичната паника в САЩ - Нийл де Грас Тайсън. Той е иначе колоритен телевизионен персонаж, астрофизик, който с талант може да „превежда“ на разбираем език сложни въпроси от астрофизиката. Но да разбираш от астрофизика и да разбираш от климат са две генерално различни неща. Да вярваш на астрофизик относно климата е като да идеш при стоматолог да ти оперира главата.

Формално и стоматологът, и неврохирургът са лекари, нали? Ама не бихте дали на зъболекар да ви пипа мозъка. Тогава защо един астрофизик е водещ коментатор по темата с климата? Мистерия. Някой ще каже, че много хора, които не са специалисти говорят за климата. Включително и аз това правя в момента - юрист съм, пък се занимавам с климата. Има разлика обаче. Тя е в това, че аз коментирам политическите аспекти на въпроса с климатичните промени. Има си учени, които цял живот се занимават с това - те трябва да го говорят научно по темата с климата. Понеже обаче те не говорят по този въпрос, а публично се чуват само „аргументи“ от страна на елитите, то смятам, че политически всички имаме право на позиция по тази тема. Иначе какво става - едни неексперти по климата казват на други неексперти, че трябва да променят коренно живота си, за да отговорят на климатичните промени.

Същевременно неекспертите, които ни казват как да живеем, ни казват, че и нямаме право дори да имаме мнение по този въпрос. От къде на къде? Понеже говорим за „експерти“ по климатичните промени - водещ такъв стана една 16-годишна ученичка от Швеция. Грета Тунберг се превърна в медиен феномен, защото елитите имат нужда да закачат някого като брошка на климатичния си ревер. Превърнаха я в световна атракция, разнасят я като циркова мечка от студио на студио, политици се здрависват с нея, Си Ен Ен хълца по нейн адрес на всеки кръгъл час, страниците на Ню Йорк Таймс са толкова мазнички по нейн адрес, че сякаш с мас са намазани. Някой е наплашил това дете, че едва ли не Земята ще изчезне утре, и тя реагира според възможностите си. Тук обаче става особено грозничко - Тунберг е дете със синдром на Аспергер, което е заболяване от аутистичния спектър.

Освен това е диагностицирана с обсесивно-компулсивно разстройство и с избирателен мутизъм. Тя бива използвана по най-грозния начин именно заради уврежданията си. Това е не просто неетично от страна на медиите и публичните говорители. Това е престъпно. Разбира се, че един човек със синдром на Аспергер има право на мнение и позиция по важните обществени въпроси. Но когато става дума за дете, особено за дете, което е уязвимо, медиите и публичността имат отговорност да не се възползват и трупат собствени дивиденти на неин гръб.

Разбира се, елитите намериха как да компенсират нея и близките u заради брутална климатична експлоатация. Тунберг ще участва, не знам защо, на срещи на високо равнище на ООН в Ню Йорк и Сантяго. Понеже не иска да лети със самолет до тези две дестинации, заради ефекта на самолетите върху климата, елитите u намериха свръх-луксозна яхта, с която ще преплава Атлантика до Ню Йорк, а оттам ще се „спусне“ до Чили за срещата в Сантяго.

За целта ще пропусне една година от средното си образование, защото шетането с луксозна яхта по света си е времеемко начинание. С други думи тази 16-годишна ученичка, която елитите превърнаха в „топ експерт“ по темата с климата, ще прекара една година на луксозна яхта обикаляйки света, вместо в училище. Пък за какво u е да учи, а? Елитите вече са уредили живота u, стига да продължава да обслужва интересите им в процеса по всяване на световна климатична паника. Толкова по въпроса с „експертизата“ по темата с климата.

Какъв им е интересът на елитите да пропагандират климатичните промени? Просто - контрол. Под претекста на климатичните промени се реализират мащабни размествания на пластовете в редица общества. Затриват се цели отрасли на икономиката като добива на въглища. Фосилните горива са под обсада, а старите коли са пред забрана. Ефектите от това са грандиозни - по-скъпи винетки, екотакси и специални данъци са само началото. Така милиони хора ще харчат много повече от личния си джоб, а това са пари, които ще идат при „борещите се“ с климатичните промени елити. Вече върви и друг интересен сюжет.

Наскоро една от нашите национални телевизии излъчи репортаж как заради климатичните промени ще се засили миграционният натиск над Европа. С други думи, понеже малко мигранти влязоха в Европа в последните години, вече трябва да сме готови и „климатични бежанци“ да приемем. Щяло да става още по-топло в Африка и Близкия изток, където винаги е било топло, и затова ще дойдат много мигранти в Европа и ние няма какво да направим по въпроса, приемаме ги и толкова. Това внушение е ужасяващ цинизъм, но вече се прокрадва активно не само на Запад, но и у нас.

Като цяло климатичните промени са удобен инструмент на елитите да всяват паника и страх. Те винаги ще имат нужда от някоя тема, която е достатъчно абстрактна и сложна, но играе по тънките човешки емоции, за да отвличат вниманието ни от истинските проблеми. Докато Брюксел си играе на световен климатичен полицай, в редица държави замърсяването на реките се превръща в катастрофа, въздухът е мръсен, а рециклирането е изтикано в периферията на екологичната политика. Всичко това, за да има ресурс за климатичните промени. Според мен е необходимо обръщане на пирамидата. Повече пари за рециклиране, повече пари за почистване на въздух, води и почви и по-малко за научни теории, по които нито има консенсус, нито има яснота какъв би бил ефекта дори и всички да спрем да караме коли и да се возим в самолети.

С климатичната паника трябва по-кротко, моля. И вместо нея е хубаво да започнем да решаваме реалните си проблеми, вместо виртуалните такива, които е напълно възможно да се окажат живи единствено в кухите глави на някои европейски лидери.