Възпитан плейбой и борбен мъжкар, голям чаровник без морален компас

Баща му Фред надгражда семейното наследство, като построява жилищни кооперации в Куинс и Бруклин

Младият Доналд се оформя като предприемач и характер от визията за т.нар. американската мечта на дядо му и баща му

В бизнеса Доналд знаел прекрасно как да си заслужи признанието дори на неговите опоненти

Той ще си остане момчето от предградията, което успешно се е сблъскало с най-големите, осигурило „прогресивното развитие на Ню Йорк“

Доналд Тръмп може и да не спечели президентските избори в САЩ на 5-ти ноември. Но със сигурност ще остане на завидно място в историята на страната си и на света. Най-вече защото светът бе мирен по време на неговото първо президентство от 2017-та до 2021 г. Ако пък успее да се нанесе отново в Белия дом, голямото очакване от него се събира пак в трите магически букви – мир. Иначе самият той има буен, невъздържан характер и въобще не си поплюва, когато трябва да постигне набелязана цел. Скандалите никак не са му чужди, насилието също, но то стига само до „червената линия“ на размаханите тояги. Като в ония януарски дни на 2021 г., когато подкокоросваше под сурдинка феновете си да щурмуват вече заетия от Джо Байдън Бял дом. Минало – заминало, като непоправим оптимист сега той е сигурен в победата си и в тържеството из Америка на неговата правда. Ще поживеем, ще видим, а тази и следващите пет съботи чрез сглобка на текстове от френския, италианския и британския печат, ще направим опит за разходка из „Планетата Тръмп“, за да я осветим малко повече. И за да поумуваме върху въпроса дали ако бяхме американци, щяхме да пуснем бюлетината за него или не?

Със своите 200 метра височина, петдесет и осемте си етажа, с изобилието от мрамор и гигантския си ескалатор, извисяващата се на „Пето авеню“ в Ню Йорк „Trump Tower“/Тръмповата кула/ е метафора на онова, което Доналд Тръмп винаги е желал: великолепие, внушителност, грандиозност. И, естествено, всичко в неговата работа и битието му е „страхотно“ - измеренията на неговите небостъргачи, политическото му движение „МАГА“ (MAGA - Make America Great Again) - акроним на „Да направим Америка отново велика“, вилата-замък в имението му „Мар-а-Лаго“, срещите му с обикновените американци и, разбира се, евентуалното му бъдещо президентство.

След като напуска предградието Куинс, за да завладее центъра на Ню Йорк, строителният предприемач и после мултимилиардер там обаче винаги ще си остане чужденец, навлек, презиран от местния елит. Очеваден дисонанс, който обаче ще му позволи да стане глашатай на Америка на изоставените селски маси и на забравената работническа класа, сякаш напук на презиращия го нюйоркски и въобще американски естаблишмънт.

Освен това Тръмп има житейски пример за подражание в лицето на един уважаван от него политик – великият италиански предприемач, медиен магнат, почитател на женската хубост и четирикратен премиер в Рим Силвио Берлускони. За когото легендарният собственик на ФИАТ и дълго време тартор на световния „джет-сет“ Джани Анели казва с презрение при навлизането му в политиката, че той не можел да бъде приет във висшето общество на Апенините, щото му миришели краката. И какво? Без да го пита и без да се съобразява с изцепката му, Силвио се втурна в италианския и световния елит, настани се там благодарение на политическия си нюх, при това за доста години. А Анели и неговата снобска компания от баровци-капиталисти трябваше да му се кланят доземи, за да им върви добре бизнесът и изобщо животът.

И също като Берлускони, който до смъртта си през юни миналата година бе преследван от правосъдието най-вече за донжуановски забежки, Доналд Тръмп  е все така клиент на Темида, ама без въобще да ѝ прави мили очи. Все пак на миналия 30 май в съда в Манхатън, където се появи на подсъдимата скамейка, за да отговаря за фалшифициране на счетоводни документи с цел прикриване на плащания към порнозвездата Сторми Даниелс срещу мълчанието ѝ за сексуалната им връзка през 2006 г., любителят на суперлативите “The Donald”, както го наричат приближените му, остана без думи. Сякаш беше поразен от унижението на присъдата, произнесена от съдебни заседатели от този Ню Йорк, на който през последния половин век той е един от най-видните строители, каквото и да казват противниците му. „Виновен, виновен, виновен!“ -  решението на съдебните заседатели се стовари върху него като поредица от удари с чук, но бившият президент ги понесе макар и с непосилна мъка. Журналист - близък приятел на бившия и евентуално на бъдещия президент на САЩ писа, че никога не го бил виждал толкова разстроен, както в оня ден, но бил така само до следващия, когато той се изправя в цял ръст срещу всички атаки.

„Тази борбеност, която видяхме да се появява отново, когато куршум едва не отне живота му през юли в Пенсилвания, е основната черта на неговия характер“ - заяви неотдавна съмишленичката му Кетлин Троя Макфарланд – бивша негова съветничка по въпросите на националната сигурност. Качество, изковано според нея в безмилостния свят на бизнеса с недвижими имоти в Ню Йорк, където бъка от ужасяващи его-та и страхотно опасни капани.

Дядо му Фридрих Друмпф е корав немски емигрант и донякъде авантюрист.

Следователно, за да бъде разбран Тръмп, разказът за него трябва да започне от Ню Йорк. Ами, младият Доналд до голяма степен се оформя като предприемач и характер от визията за т.нар. американската мечта на дядо му и баща му, които въпреки успешните им начинания, си остават жители на предградията на метрополията – ключов момент в историята на бъдещия президент и кандидат-президент. Първият от двамата - Фридрих Друмпф, е корав немски емигрант и донякъде авантюрист, стигнал в предприемаческите си напъни чак до Клондайк в Канада, където отваря публични домове за златотърсачи. Баща му Фред Тръмп - упорит и властен родител на 6 деца, от които Доналд е петото, надгражда семейното наследство, като построява жилищни кооперации в нюйоркските предградия Куинс и Бруклин. Но като начало Доналд иска да се освободи от взискателния си и брутален баща, възмутен от начина, по който таткото смазва инициативността на по-големия му брат Фред Тръмп-младши. И осъзнал необходимостта, че за да го бъде, трябва винаги да е на печелившата страна, както самият той пише в книгата си „Изкуството на сделката“, решава да построи нещо монументално, неповторимо, умопомрачително. И през 1971 г. пресича Бруклинския мост, насочвайки се към Манхатън.

Баща му Фред Тръмп - упорит и властен родител на 6 деца, от които Доналд е петото.

Красив блондин с вид на добре възпитан плейбой, Доналд бързо разбира нуждата да се появява, да се експонира в престижните обществени среди, като започва да обикаля изисканите клубове на „Голямата ябълка“, пълни постоянно с красиви модели. „За него това става начинът да създаде своята легенда на положителен образ, защото, видиш ли ти, изведнъж на нощния хоризонт на Ню Йорк се появява симпатяга, който не пуши, не пие и обича да си ляга в собственото легло“ - обяснява журналистката от в. „Ню Йорк Таймс“ Маги Хаберман в книгата „Увереният мъж“. Присъединявайки се към света на „All New York“, тоест към вихрещите се из престижните локали в центъра на мегаполиса предприемачи и хора на изкуството, Доналд скъсва с пестеливия дух на баща си, като търси чрез щедри почерпки и добри познанства подходящата възможност да изригне с впечатляваща грандиозна инициатива.

И мечтаният обрат на съдбата се случва през 1974 г., когато Доналд Тръмп изтръгва правата за строеж върху огромни терени, притежавани от компанията „Пенсилвански железници“. Той предлага на общината да купи стария изоставен хотел „Комодор“ в квартал „Гранд Сентръл“, тоест района на централната гара, намиращ се на подстъпите към идеалния център на големия град. „Общината на Ню Йорк беше почти фалирала“ – разказва на репортери чиновникът Майкъл Бейлкин, който е участвал в необикновеното бизнес-приключение на Тръмп като съветник на Службата за развитие на щата Ню Йорк. „Виртуозният ход на Тръмп беше демонстрирането на намерение да получи изключителни права върху земята, след като бе представил визия за развитие на нея на проект, подпомагащ съживяването на икономиката на Ню Йорк. Той беше наистина далновиден и се хвърли без страх в големите игри на строителните акули“, обяснява Бейлкин.  Ако и да не отрича връзките на семейство Тръмп в кметството на Ню Йорк, които все пак са изиграли някаква роля за придобивката, експертът подчертава дебело, че успехът се дължи главно на Доналд, „който показа истински политически талант и способност да се натовари с рискове във време, когато другите предприемачи от бранша не поемаха никакви“. „Тръмп имаше недостатъци, но имаше визия“ - потвърждава Барбара Рес, която е главен архитект на строителната площадка на „Trump Tower“ на Пето авеню. Въпреки изстрелваните понякога нелепи идеи, дамата го помни като „готова на всичко борбена личност, като голям чаровник, но без морален компас“.

Бившата градска съветничка от Демократическата партия Рут Месинджър, която през 1997 г. се е състезавала за кметското кресло на Ню Йорк с известния републиканец Руди Джулиани, казва, че първоначално тя била „отблъсната от огромното его на Тръмп и неговите идеи за гигантски кули“. Но политичката признава пред журналисти, че макар да е бил „нарцистичен и опасен“, Доналд знаел прекрасно как да си заслужи признанието дори на неговите опоненти. Например, когато се захваща с реализацията на голям проект в западния на Манхатън район „Уестсайд“, той е единственият предприемач, който при обсъждането на тръжните оферти се съгласява да добави пожеланите от градската левица 1000 апартамента за социално слаби нюйоркчани. Но Рут отбелязва, че по принцип дискретният елит на играчите с недвижими имоти в Ню Йорк никога не е прегръщал Тръмп „като част от техния свят“ и винаги се е отнасял с презрение към неговия крайградски произход и залитанията му по шоубизнеса. „Мислите ли, че момчетата в Ню Йорк биха били щастливи, ако се проваля? Не, нещо повече - те щяха да изпаднат в невиждана еуфория! Сигурен съм - аз никога няма да бъда погледнат с добро око от местния естаблишмънт!“ - доверява се Тръмп на популярната нюйоркска журналистка Мери Брюър.

Въобще той ще си остане момчето от предградията, което успешно се е сблъскало с най-големите, осигурило е „прогресивното развитие на Ню Йорк“, ама независимо от това си е останало аутсайдер, винаги обаче оптимист. Това социално-културно несъзвучие позволява да се разбере как Тръмп успява психологически да прекоси Бруклинския мост в обратната посока и през 2015 г. да се „отцепи“ от света на елитите, за да стане глашатай на работническата класа. „Тръмп никога не можа да реши какво всъщност иска от нюйоркската аристокрация и щеше да прекара остатъка от живота си, търсейки нейното одобрение и чувствайки се отчужден, докато се приветстваше, че я е отхвърлил веднъж завинаги“ – пише цитираната по-горе Маги Хаберман. „Слава Богу, той винаги е бил свързан с работниците от строежите на баща му и в края на краищата заложи на тази карта, без да му пука, че никога няма да бъде приет от Рокфелеровци и другите мастити нюйоркски фамилии“ - обяснява англо-канадският бизнесмен Конрад Блек, който е бивш медиен магнат, лежал е за измама в затвор на САЩ, преди да бъде помилван от Тръмп, с когото е приятел. „Но, не бих казал, че Доналд е разочарован от това, че не е от техния свят. Той въобще не го интересува“ - твъди Блек.

Сред коренните нюйоркчани обаче има една личност, която помага подобаващо на Тръмп – брилянтният адвокат Рой Кон, който защитава както бандити от подземния свят, така и владици от архиепископството на Ню Йорк. Та, този доста противоречив мъж е бил водачът на младия бизнесмен в морето със „строителни акули“. „Той беше много интелигентен, но много грозен, приличаше на дявол. Офисът му беше шибана дупка, пълна с досиета, докъдето стигаше погледът... Имаше връзки с доста подозрителни лица в синдикатите и мафията. Това обаче впечатли Доналд“, - твърди неговата архитектка Барбара Рес. „Рой Кон научи Тръмп винаги да отрича и винаги да контраатакува, оставяйки своята макиавелистка следа върху нашия век чрез Доналд и Руди Джулиани“ - добавя Месинджър. Но Тръмп според нея трябва да благодари единствено на себе си, че в ерата на его-то и на шоу бизнеса той разбира, че името му може да стане неговото най-голямо предимство, най-добрият му доход. Много бързо той става въплъщение на епохата, в която живеем, бляскав е и ексхибиционист, превръщащ своите разводи, афери и успехи в „хепънинги“ и книги, продадени с милиони. „Аз съм създател на собствения си комикс и обичам да живея там“ - доверява той, без да се церемони на Месинджър от “Ню Йорк Таймс“. Подход, който пронизва цялата му политическа кариера.

Тръмп е привлечен от шоубизнеса, дори участва в сцена от „Сам вкъщи“.

А това, което е очарователно с наближаването на изборите на 5 ноември, е, че страхотното изборно завръщане на Тръмп и преднината му в социологическите проучвания, макар и да е на приливи и отливи след влизането в играта на Камала Харис, все пак се чувства осезателно в демократическия бастион Ню Йорк. „Тук Тръмп изостава само с няколко пункта от опонента си, което напомня на Рейгън през 1980 г.“, отбеляза неотдавна лидерът на Републиканската партия в „Голямата ябълка“ Ед Кокс. По време на дръзкия си митинг в квартала на чернокожите Бронкс, където Кокс го придружава, „The Donald” си спомня, че Рейгън е водил нюйоркската си кампания именно от там. И гръмва от Бронкс: „Здравей, град Ню Йорк! Не зная дали ме мразиш или не тази сутрин. Но това е празник на любовта!“ „Градът, в който съм роден и на който съм помогнал да се извиси, е в лошо състояние, но ние ще го направим отново страхотен!“ - обявява Тръмп, критикувайки притока на нелегални имигранти и несигурността. Тоест изтъква двата проблема, които привличат към него латиноамериканци и дори афроамериканци. 

Така нюйоркчанинът от Куинс дава да се разбере, че ще се опита да затвори кръга, като събере зад себе си „дълбоката Америка“ на селяните и работниците, и бедните малцинства в Бронкс. Пренебрегвайки и загърбвайки по този начин нюйоркския елит. Който и преди време, и в края на миналия май, не се поколеба да го подцени и даже низвергне.