В Лондон глобите за кучешки изпражнения могат да достигнат 1000 паунда. В София кучетата превземат тротоари, градинки и фасади, а стопаните им често се държат така, сякаш целият град е наследствен имот на домашните им любимци.
България преживява особена форма на кучешка еуфория. Кучето вече не е просто домашен любимец - то е дете, наследник, господар на дивана, пълноправен член на семейството, а понякога, изглежда, и по-важно същество от човека.
Виждам хора, които разговарят с кучетата си по-нежно, отколкото с родителите си. Купуват им дизайнерски дрехи, специални торти, парфюми и легла, струващи колкото една прилична човешка заплата. Нямам нищо против. Всеки има право да обича когото пожелае и да харчи парите си както намери за добре. Но когато любовта към кучето започне да означава презрение към удобството, здравето и правата на останалите хора, вече имаме обществен проблем.
В София кучето сякаш придоби статут на малък недосегаем монарх - то уринира по фасади, автомобилни гуми, входове на жилищни сгради и декоративни растения. Превръща градинките в тоалетни, а тротоарите – в минни полета, през които гражданите трябва да преминават с поглед, забит в земята. И всичко това под благосклонния поглед на стопанина, който държи каишката с гордостта на придворен, извел на разходка престолонаследника.
Опитайте се да направите забележка и рискувате да бъдете обявени за човек без сърце, враг на животните, едва ли не обществен престъпник. Извинете, но от кога правото да обичаш кучето си включва задължението всички останали да търпят неговите изпражнения и поведение?
Прекарвам достатъчно време в Лондон, за да виждам разликата между любовта към животните и уважението към обществения ред. Британците обожават кучетата си. В Челси и Мейфеър можете да срещнете четириноги с кашмирени палтенца, скъпи нашийници и лични гледачи. Някои от тях вероятно живеят по-добре от немалко хора. Но там кучешкият лукс не означава автоматично кучешка безнаказаност.
В централния лондонски район Уестминстър за непочистени кучешки изпражнения може да бъде наложена фиксирана санкция от 100 паунда, а при съдебно производство глобата може да достигне 1000 паунда. Хиляда паунда! Представете си подобна санкция в София. Вероятно ще станем свидетели на национален протест в защита на правото на домашния любимец да се изхожда където пожелае.
Особено интересен е примерът с градините Cadogan Place в аристократичния Челси, свързани с историческите владения на фамилията Кадоган. Там правилата не се определят от настроението на собственика на кучето. В северната градина домашните любимци се допускат на повод, а в южната кучетата са забранени, с изключение на кучетата асистенти.
Достъпът до тези частни зелени пространства е ограничен и свързан с годишни такси за поддръжка. В публикувани имотни предложения се споменават суми от порядъка на 525 паунда годишно, макар това да не е универсална тарифа.
Забележете парадокса. В един от най-богатите квартали на британската столица, където живеят хора с огромни състояния и аристократични титли, дори кучето на милионера не може да прави каквото си поиска. А у нас понякога кучето на най-обикновения безотговорен стопанин се държи като собственик на цял квартал.
Кога кучето измести човека? Та аз все по-трудно приемам една мода, при която кучето се издига на пиедестал, а човешкото достойнство остава някъде под него. Чувал съм възторжени признания от рода на „Обичам кучето си повече от хората“. Някои дори го произнасят с особена гордост, сякаш са направили велико морално откритие. А аз се питам: защо трябва да противопоставяме едната любов на другата? Защо грижата за животното трябва да бъде демонстрирана като превъзходство над грижата за човека?
Има и една шумна категория кучешки поклонници, за които всяка критика към поведението на домашния любимец е лична обида. Те настояват всички да обичат кучето им. Да му се радват, да го търпят, да го заобикалят, да приемат присъствието му навсякъде. А когато животното замърси общественото пространство, внезапно се оказва, че никой не носи отговорност.
София не е кучешка тоалетна. Защо майка с детска количка трябва да маневрира между кучешки изпражнения? Защо възрастен човек трябва да гледа непрекъснато в краката си? Защо собственик на магазин трябва да почиства урината от входа си, след като някой друг е решил, че това е подходящото място за кучешките нужди? И защо хората без домашни любимци трябва да се чувстват като натрапници в собствения си град? Няма нищо европейско в това да разхождаш куче за пет хиляди евро, а да нямаш пет стотинки култура, за да почистиш след него. Няма нищо аристократично в дизайнерската каишка, ако другият ѝ край се държи от невъзпитан човек.
Нека бъдем пределно ясни: кучетата не са виновни. Те следват инстинктите си. Виновни са хората, които превръщат тези инстинкти в привилегия, а собственото си нехайство – в право. И ако продължаваме да поставяме кучетата над хората, скоро няма да е изненадващо някой да предложи пешеходците да се движат на повод, за да не пречат на домашните любимци.
Дениз Паркинсън

Дениз Паркинсън - вицепрезидент по глобалните продажби и маркетинг на американското списание Variety знае как да превърне появата си на червения килим в истински моден комплимент към добрия вкус. Елегантна, уверена и с онова неподражаемо британско излъчване, тя демонстрира, че стилът няма възраст, а само характер.
Сребристата рокля с металически отблясъци и ефектни ресни подчертава фигурата ѝ, докато тъмната кожена наметка добавя драматизъм и аристократична нотка. Изящните обувки завършват визията с дискретен блясък, без да се съревновават с основния акцент.
Особено впечатляваща е естествеността, с която Дениз носи този тоалет. Няма пресилена театралност, няма отчаяно преследване на младостта. Има самочувствие, усмивка и женственост, която не се подчинява на календара.
Саймън Картър и Тони Мур обсъждат награди и България

Ще отвори ли прочутият британски дизайнер собствен бутик в София - това е въпрос с малко неизвестни, но очаква скорошен отговор. Две ярки имена от британския артистичен елит – известният моден дизайнер Саймън Картър и музикантът Тони Мур, бивш член на легендарната група Iron Maiden, наскоро се запознаха и вече имат общи теми за разговор.
Сред тях е номинацията на Картър за престижните Business Fashion Awards London, чието следващо издание ще се състои на 6 март 2027 г. в аристократичния The Lansdowne Club в Лондон. Любопитното е, че от двамата засега само Тони Мур е посещавал България. Това естествено повдига въпроса дали и Саймън Картър няма да се изкуши да открие очарованието на София. А защо посещението да не се превърне и в бизнес възможност? Дизайнерът, известен със своя неподражаем британски стил, оригинални аксесоари и изискано мъжко облекло, би могъл да намери интересна публика в българската столица.
Бутик Simon Carter в София? Засега това е само примамлива идея, но британската мода определено би спечелила нов адрес на Балканите. А съдейки по приятелската атмосфера между двамата, разговорите за мода, музика и България тепърва могат да имат интересно продължение.
Симеонов увековечи паметта на Иван Тенев!

Известният меценат и собственик на столичния хотел „Анел“ Ангел Симеонов направи пореден благороден жест към българската култура. В хотела вече е обособен специален кът в памет на обичания поет и текстописец Иван Тенев, познат на поколения българи като Агент Тенев.
Инициативата е осъществена с подкрепата на Симеонов, който е приел предложението да бъде съхранен споменът за твореца. Централно място в експозицията заема великолепен бронзов бюст, дело на знаменития скулптор Георги Чапкънов, допълнен от впечатляващ портрет на Иван Тенев.
Хотелът отдавна е известен не само с гостоприемството си, но и с богатата си колекция от произведения на българското изобразително изкуство. Самият собственик е сред щедрите поддръжници на родната култура, автор на песенни текстове и музикален продуцент, който подкрепя български изпълнители. Новият мемориален кът е не просто знак на приятелство, а признание към таланта на Иван Тенев, чиито песни продължават да живеят чрез гласовете на любими български артисти. Някогашната съпруга на Тенев Кристина Димитрова лично надзирава подредбата на възпоменателния кът и благодари на Симеонов за щедростта и находчивостта.