Емоционален ли е ловът на лисици?

Хайките се организират в по-меко време 

Доста стаж, усет, наблюдателност и много биологични знания

При днешното нарушено равновесие в природата лисицата е изключително активен консуматор на дребен полезен предимно крилат дивеч. Може би фазанът е главен прицел на нейните нашествия. Например, там, където се разселват фазани, се наблюдава просто масово нахлуване на рунтавоопашатите хищници.

Интересен ли е ловът на лисици? Много от хората го смятат за емоционално занимание. Така, например, още през лятото опитният ловец наблюдава поведението на хищниците. Веднага след първите снегове проследява движението им, върлите им похождения, хранителните им запаси. Обичайните места за пребиваване на лисиците са торищата по полето и евентуалните животински трупове. Не оставя необезпокоявани и разните птичарници. Дава “караули” и край копите сено.

Когато настъпи сериозна зима, хищницата изчезва от горската пустош и се приютява в открити места /полянки, речни корита/. Денем ловците трябва да я търсят там, където прави преходите си, или по оголените места, където пък мишкува. Ако бъде подгонена, бяга към гората, като обърква следите си.

Хайките обикновено се организират с малко ловци при по-меко време, като се обхващат неголеми площи. В Русия се прилага и един твърде интересен начин за лов на лисици с флагчета.

В какво се изразява той? Местността се обгражда с червени знаменца, поставени през определен интервал. Лисиците не смеят да се измъкнат от този своеобразен капан и по такъв начин стрелците са твърде улеснени в действията си. Най-общо казано, ловът на лисици изисква и доста стаж, усет, наблюдателност и много биологични знания.

В света на рибите

За размножаването на сьомгите

Една част от сьомгите навлизат в реката в началото на зимата, а хвърлят хайвера си чак през следващата есен, т. е. прекарват в сладката вода почти цяла година. И през всичкото това време изобщо не се хранят. Защо постъпват така сьомгите? Какъв е смисълът на всичко това? Едни от специалистите предполагат, че за правилното узряване на хайвера рибите трябва да презимуват в студената речна вода така, както семената на зимната пшеница трябва да отлежат в земята през зимата. Тази сьомга по аналогия със сорта пшеница се нарича зимна.

Местообитанията на китовете

През лятото китовете обитават студените и умерено студените води. По това време тук бурно се развива планктон, което им осигурява обилна храна. През есента водата става доста студена и ракоообразните престават да се размножават, като се спускат на голяма дълбочина, недостъпна за китовете. Тогава те отплуват на юг, натрупали запаси от мазнини, и в топлите води около екватора създават поколение. Според някои наблюдения китовете не пресичат екватора и стадата арктически китове никога не се смесват.

Миногата

В продължение на много години морската минога е влизала в езерото Онтарио и е хвърляла хайвера си в реките, вливащи се в него. Тя не е могла да попадне по - далече от Великите езера, защото є е пречел Ниагарския водопад. През 1829 г. бил построен плавателен канал до езерото Ери. Миногата не намерила веднага новия път и била открита в езерото едва след 100 години. По - нататъшното є заселване протекло със скоростта на взрив. През 1930 г. миногите достигнали до река Сейнт Клер, а през 1937 г. преминали от нея в езерата Хюрън и Мичиган и продължили да преминават през тези езера, за да хвърлят хайвера си. През 1946 г. те стигнали до езерото Горно.