Труд
Автор:
Румяна Генадиева
Тренът осигурява безопасно и комфортно пътуване на държавните глави
През 2001 г. Ким Чен Ир пътува от Пхенян до Москва с влак. Пътят в двете посоки е приблизително 20 000 километра и отнема около три седмици. Въпреки че същото разстояние би могло да се измине за броени часове със самолет, севернокорейският лидер почти винаги избира железопътния транспорт. Този навик се запазва през три поколения от семейство Ким. Ким Ир Сен пътува с влак до СССР, Китай и различни страни от Източна Европа; Ким Чен Ир превръща специален влак в основното си средство за придвижване при пътувания в чужбина, а Ким Чен Ун продължава да го използва и до днес.
Основателят на КНДР пътува много с влак. През 1949 г. той пристига в Съветския съюз за първата си значима среща в чужбина - със Сталин. Пътуването му през 1984 г. е особено забележително: Ким Ир Сен прекосява Съветския съюз с влак, след което посещава Полша, ГДР, Чехословакия, Унгария, Югославия, България и Румъния.
Въпреки това би било неточно да се твърди, че той никога не е летял; в определени случаи Ким Ир Сен използва въздушен транспорт. И все пак, по време на неговото управление влакът се превръща в основно средство за придвижване за севернокорейското ръководство.
Синът му Ким Чен Ир на практика се отказва от летенето със самолет. Повечето от пътуванията му в чужбина - предимно до Китай и Русия - са осъществени с влак. През 2001 г. той прекосява цяла Русия, за да стигне до Москва. Пътуването в двете посоки отнема около 24 дни. Влакът се състои от около 20 вагона, включващи спални помещения, кабинети, конферентна зала и вагон-ресторант. Руски длъжностни лица, придружаващи севернокорейския лидер, по-късно си спомнят за изискано меню, скъпи вина и разнообразни провизии, доставяни във влака по време на маршрута.
Допълнителна защита
Сталин предпочита железопътния транспорт за пътувания на дълги разстояния.
Комфортът обаче не е основната причина за този избор. Влакът позволява едновременното превозване на служители по сигурността, специалисти по комуникациите, държавни служители, оборудване и превозни средства. Това дава възможност на лидера на страната да провежда срещи, докато е в движение, което го прави практически независим от летищата.
Според информация за специалните влакове на Северна Корея, вагоните са по-тежки от стандартните поради допълнителна бронирана защита. Това обяснява ниската скорост - от порядъка на 50-60 км/ч.
Мерките за сигурност обаче започват много преди самият влак на лидера да се появи. Маршрутът се проверява предварително, гарите се затварят, а движението на други тренове се ограничава. При някои пътувания отделен влак, превозващ служители по сигурността, се движи пред основната композиция, за да инспектира железопътните релси. Възможно е зад него да се движи още един влак, превозващ допълнителен персонал и оборудване. Тук не става въпрос за един-единствен, уникален вагон, а за цялостна система за придвижване.
Съветските управници
Често се твърди, че съветският лидер Йосиф Висарионович е един от онези, които никога не са стъпвали в самолет. Това не е вярно. През ноември 1943 г., на път за Техеранската конференция, Сталин първо пътува със специален влак от Москва до Баку, а след това лети със самолет до Техеран. Запазена е дори снимка, на която се вижда как той се качва на борда на самолета. Въпреки това, вождът на народите предпочита железопътния транспорт за пътувания на дълги разстояния.
За Потсдамската конференция през лятото на 1945 г. Сталин пътува от Москва със специален влак. За целта железопътната линия е преустроена според съветския стандарт за широко междурелсие, а маршрутът е охраняван от хиляди служители на НКВД. Основният влак е придружаван от допълнителни композиции, включително брониран влак, оборудван със зенитно въоръжение. Макар Сталин да е пример за лидер, който е изключително предпазлив по отношение на въздушния транспорт, той не е човек, който напълно избягва летенето.
В продължение на много години Леонид Брежнев използва въздушния транспорт съвсем редовно. Той лети до Съединените щати, Индия, Куба и редица други държави. Към края на 70-те години обаче здравословното му състояние значително се влошава, което прави полетите на дълги разстояния все по-трудни за него.
През 1979 г. Брежнев пътува с влак за среща с президента на САЩ Джими Картър във Виена. По онова време американската преса изрично отбелязва, че съветският лидер е предпочел железопътния пред въздушния транспорт. Но не бива да се прави паралел между Брежнев и Ким Чен Ир. За Брежнев влакът е просто удобен вариант в напреднала възраст, а не дългогодишен, принципен подход при държавните пътувания.
За Сталин железопътният транспорт предлага удобен и добре охраняван начин за придвижване до конференции. При Брежнев изборът на транспорт е продиктуван най-вече от здравословното му състояние. В КНДР обаче специалният влак се превръща в династична традиция.
Съществува и практическа причина. Северна Корея има железопътни връзки както с Китай, така и с Русия - двете страни, които нейните лидери посещават най-често. Във влака могат да се поберат голям екип за сигурност, комуникационно оборудване, превозни средства и десетки служители, без да е необходимо ангажирането на отделни самолети. Ето защо прочутият влак продължава да се използва и днес.
За повечето съвременни лидери влакът отдавна е изместен от президентския самолет. За комунистическите управници обаче той остава едновременно средство за придвижване, мобилен команден център, сигурна резиденция и изключително разпознаваем символ на властта.
