Труд
Автор:
Румяна Генадиева
Не носете храна, раздайте я на бедните, съветват свещениците
Гробищата от векове са обвити в мистерия и суеверия, като едно от най-разпространените вярвания е, че вземането на предмети от това място може да доведе до нежелани и драматични последици. Според народните поверия дори най-незначителни неща като камъчета, цветя, кестени или листа носят енергията на починалите и може да привлекат духове в дома ви. Въпросът какво не бива да се носи у дома от гробището намира отражение както в църковното предание, така и в народните вярвания.
Позицията на Църквата относно “забраните, свързани с гробищата”, е напълно ясна: такива забрани изобщо не съществуват. Православието разглежда повечето ограничения, свързани с гробищата, просто като суеверия - резултат от фундаментално неразбиране на връзката между материалния и духовния свят.
Лични вещи
Въпросът дали можете да вземете предмети от гробище зависи от това на кого принадлежат те. Ако са ваши - например паднал телефон, инструмент или личен предмет, забравен, докато сте почиствали гроб - според Църквата можете да си ги приберете, без това да крие каквито и да е мистични рискове. Един предмет сам по себе си не носи “негативна енергия”; той е просто вещ.
Защо не бива да вземате цветя, венци, свещи или други предмети от гробовете? Първо, това показва неуважение към покойника и неговите близки. Венците и украсите са начин за изразяване на скръб; премахването им лишава другите от възможността да почетат паметта на починалия. Второ, според Църквата, вещите, които принадлежат на други хора, не са ваши; вземането им е кражба, независимо къде се намират.
Църквата е против носенето и оставането на храна на гробищата.
Трето, от хигиенна гледна точка, предметите, оставени в гробище, са били дълго време изложени на атмосферните влияния и може да са имали контакт с почвата, животни или продуктите на разлагането. Що се отнася до твърденията, че такива предмети се използват в “магии”, Църквата смята подобни схващания за суеверия, но е категорична, че не бива да внасяте цветя от гробище в дома си.
Опасността, свързана с пръстта от гробище, е от санитарен характер. Почвата може да съдържа продукти от разлагане или болестотворни микроорганизми. Православната църква не одобрява отнасянето на пръст от гробище у дома - не защото тя се смята за “нечиста”, а защото подобни действия подхранват суеверия.
По същата причина не бива да се събират горски плодове или гъби; според народните вярвания те “принадлежат на покойниците”, а от съвременна гледна точка съществуват и рискове за хигиената. Цветята, засадени на гроб, не трябва да се пренасят в собствената градина - това е практика, която се избягва както поради съображения, свързани с принадлежността им, така и от уважение към мястото за вечен покой.
Християнско милосърдие
Църквата категорично се противопоставя на практиката да се приема храна или алкохол на гробището - и още повече на оставянето на храна върху гроба “за покойника”. Подобни обичаи са остатъци от езически традиции и Църквата ги разглежда като оскърбление към паметта на починалите.
От гледна точка на безопасността, храната, изложена в гробищния парк, може да се замърси; затова е добре да се избягва консумацията на каквато и да е храна, донесена оттам у дома. Църквата съветва да не се оставя храна по гробовете, а вместо това тя да се даде на бедни или нуждаещи се хора - постъпка, която съответства на християнското милосърдие и същевременно елиминира санитарните рискове.
Що се отнася до инструментите за поддръжка на гробовете - като лопати, стъргалки или четки - въпросът дали те могат да се отнесат у дома често предизвиква иронична реакция сред вярващите: щом инструментът е ваш, защо да не си го вземете? Такива предмети не са нито “свещени”, нито по някакъв начин “осквернени”. Затова просто ги почистите след употреба и ги съхранявайте в гаража. Но не бива да се вземат инструменти, които принадлежат на други хора или са предназначени за общо ползване.
Снимки и кръстове
Църквата не забранява премахването на захабени снимки или кръстове от гроба на близък човек. Един предмет сам по себе си не е нито добър, нито лош; важното е към него да се проявява нужното уважение. Ако една снимка вече не е в добро състояние, църковната практика предвижда тя да бъде оставена на място, където не се стъпва - там, където хората не преминават. Такива обособени и защитени зони често се намират в църковните дворове. Що се отнася до икони или кръстове, принадлежащи на други хора - дори да изглеждат изоставени - най-добре е да не ги вземате. Мястото на иконата е там, където се отправят молитви, а не на гробището. Ако попаднете на изоставена икона, правилното действие е да я занесете в църква, вместо да я приберете у дома.
Трябва ли да изперете дрехите си или да измиете старателно обувките си? Църквата не предписва никакви специални ритуали за “пречистване”, които да се изпълняват след посещение на гробище. Няма богословски основания, които да изискват човек незабавно да се изкъпе или да смени дрехите си. От чисто хигиенна гледна точка обаче, измиването на ръцете и смяната на връхните дрехи след посещение на място за погребения е разумен и практичен навик - такъв, който няма нищо общо със суеверието. Ако човек изпитва психологически дискомфорт, вземането на душ и смяната на дрехите могат да донесат облекчение; в това няма нищо лошо, но то не бива да се разглежда като религиозно задължение.
Напускайки гробището, в никакъв случай не трябва да се връщате и обръщате. В противен случай ще отнесете душата на починалия или друго същество, което живее в двора на гробищата, в дома си. Тази забрана е най-древната и една от най-значимите.
