Труд
Автор:
Румяна Генадиева
Болшевиките умело използват чуждата помощ за своите цели
Мислите ли, че революциите се правят от чист ентусиазъм? Тайни милиони се вливат в Русия от чужбина, за да платят за вестници, оръжия и дори пътуването на Ленин в запечатан вагон. Кой се възползва от руските сътресения и кои държави допринасят за унищожаването на Руската империя? Оказва се, че Октомврийската революция има международен спонсорски пакет!
Най-известният и значителен финансист на Руската революция е Германия. Нейното ръководство има прости сметки: Русия е основният враг в Първата световна война и ако успеят да предизвикат вътрешен взрив, биха могли да спечелят войната на Източния фронт.
Истинският архитект на финансовата схема е Александър Парвус, бивш марксист, превърнал се в международен бизнесмен. През 1915 г. той представя на германското правителство план за унищожаване на Руската империя. Германците го одобряват и отпускат милиони марки. Но как тези пари могат да се преведат на Ленин в Русия, когато двете страни са във война, банките са замразени, а контраразузнаването следи всички преводи? Парвус разработва гениална схема за пране на пари чрез търговия.
Контрабандна търговия
Ленин използва германското злато, за да реализира плановете си.
В Копенхаген руснакът открива експортно-импортната компания Fabian Klingsland. Използвайки германски средства, фирмата закупува стоки, които са дефицитни в Русия: презервативи, хирургически инструменти и лекарства (предимно аспирин). Довереникът на Парвус, болшевикът Яков Ганецки, превозва този товар легално през неутрална Швеция до най-северния граничен град Хапаранда. Тук сандъците се товарят на каруци, а през зимата - на шейни. Контрабандните стоките се отправят към финландската, следователно и руската страна на границата - град Торнио.
Поради блокадата на Балтийско море Руската империя се нуждае от лекарства. Митническите служители с готовност пропускат аспирин като основен внос, събирайки официални мита (и щедри подкупи).
От Торнио товарът пътува с влак директно до Петроград. Там полученият оскъден аспирин се продава на аптеки с висока надценка. Законните приходи се депозират в руски банкови сметки, а после се теглят стотици хиляди и се превежда в болшевишката хазна. Контраразузнаването следи само движението на търговски средства. С тези “аптечни” пари болшевиките откриват 17 печатници и издават милиони екземпляри от вестник “Правда”, което подкопава воюващата армия.
Германското правителство отделя колосални средства за изпълнение на плана на Александър Парвус - между 30 и 80 милиона марки в злато.
Уолстрийт срещу царя
Докато Германия има военни интереси, Съединените щати преследват икономически и геополитически цели. Ключова фигура тук е Якоб Шиф, ръководител на нюйоркската банкова къща “Kuhn, Loeb & Co”. Шиф активно се бори срещу руската автокрация, използвайки финансовото си влияние. Той не само финансира революционерите, но и блокира достъпа на Русия до международни заеми.
По време на Руско-японската война от 1904-1905 г. Шиф предоставя на Япония заем от 10 милиона долара и финансира доставката на революционна литература до руските лагери за военнопленници в Япония. В резултат на това 50 000 “пламенни революционери” се завръщат в Русия. През 1917 г. чрез мисията на Американския Червен кръст в Петроград пристигат над 2 милиона рубли, използвани за подкрепа на болшевиките.
Двойна игра
Японското финансиране на руски революционери започва по време на Руско-японската война от 1904-1905 г. Японското разузнаване, водено от полковник Мотоджиро Акаши, активно подкрепя революционните и сепаратистки движения в Русия с цел отслабване на врага отвътре. Японците отпускат средства за закупуване на оръжия, публикуване на революционна литература, подкрепа на сепаратистки движения и организиране на саботаж по Транссибирската железница.
Общата сума на японското финансиране възлиза на най-малко 1 милион йени, което по днешните валутни курсове е приблизително 35 милиона долара. Това сътрудничество продължава и след края на Руско-японската война, тъй като Япония има интерес да отслаби руското влияние в Далечния изток.
Британската позиция по отношение на Руската революция е най-противоречива. От една страна, Великобритания е съюзник на Русия в Антантата; от друга, британските разузнавателни служби и политически кръгове отдавна гледат на Руската империя като на геополитически конкурент. Чрез различни фондации и тайни организации британски средства се стичат както към болшевиките, така и към техните опоненти. Националните движения в покрайнините на империята - в Грузия, Украйна и Балтийските страни - са особено активно финансирани. Английските политици се надяват, че отслабването на централната власт в Русия ще засили британското влияние в тези региони.
Чуждестранното финансиране е катализатор за революционните процеси в Русия, но не и тяхната причина. Без дълбока вътрешна криза, причинена от война и социални проблеми, никакви пари не биха довели до разпадането на империята. Болшевиките се оказват най-ефективните политически мениджъри - те умело използват чуждестранната помощ за свои цели, като същевременно запазват политическа независимост.
