Тодор Николаевич Минков - велик славянски педагог

Познат на сърби, черногорци, украинци, беларуси и руси

В България името му е почти забравено

Фамилията Минкови имала кантори в Галац, Оршова, Белград, Будапеща и Виена

Асен Асенов

Сърби, черногорци, украинци, беларуси и руси наричат Тодор Николаевич Минков велик славянски педагог. В България името му е почти забравено. През 2012 г. двама беларуски журналисти - Екатерина Честнова и Вячеслав Бондаренко откриват гроба на Тодор Минков в гробищата на град Дрогичин, близо до Минск. Двамата беларуси не са ходили на безгрижна разходка из дрогичинските гробища. Те целенасочено са търсили тленните останки на великия българин. И - голям късмет - откриват гроба му. Той е в напълно занемарено състояние - надгробието е рухнало, покрит е с джунглоподобна растителност. Ако Иван Вазов бе жив, би възкликнал опечален: “Минков, ти дремеш под бурена гъст, из който поглежда полусчупен кръст!”. Беларуските журналисти предприемат действия за почистване на гроба и възстановяване на паметната плоча. Парите са събрани от деца на възраст между 10 и 18 години и техните преподаватели от Слонимския кадетски корпус.

Но кой е Тодор Николаевич Минков? Той е роден на 02.01.1830 г. в богато семейство на русенски търговци. Фамилията Минкови имала кантори в Галац, Оршова, Белград, Будапеща и Виена. Начално образование малкият Тошко получил в родния си град Русе. Той имал частен учител-грък на име барба Теофил, от когото усвоил писмено и говоримо гръцки и турски език. Обучението на юношата продължило във Виена, където получил диплома за средно образование с отличен успех. Започнал следването си в Дрезден по специалност “Железопътно инженерство”.

При избухването на Кримската война през 1853 г. прекъснал следването и се записал в Българския доброволчески батальон. Младият Тодор Минков участвал активно в отбраната на Севастопол, където проявил голям героизъм и бил ранен в бедрото от куршум. Но не напуснал битката и фронта. Руското командване бързо разбрало и оценило неговата начетеност и специално образование - започнало да го използва като инженер за строителството на военни съоръжения. От редник той се издигнал до длъжност адютант на главнокомандващия Южната армия - княз Михаил Горчаков. В края на войната е произведен в офицерски чин подпоручик, получава орден “Кръст за храброст” и 2000 дка земя в Крим. След войната Тодор Минков се връща в Дрезден и през 1861 г. завършва образованието си.

Разполагайки с германска инженерна диплома и с баснословното богатство на фамилията си, Тодор Минков не се отдава на блажен и безгрижен живот. Той заминава за Русия и се установява в град Николаев. Там търси подкрепата на княз Горчаков и съдействието на руското правителство за основаването на пансион за обучението на деца със славянски произход - главно българчета.

На 4 април 1863 г. успява да убеди руските власти и поема длъжността надзирател в първия Южнославянски пансионза младежи християни от Османската империя при I-ва Александровска реална гимназия в град Николаев. Още за първата учебна година издейства от правителството отпускането на 35 стипендии за българчета, които да учат в Русия. През 1866 г. Този първи, основан от Тодор Минков, Южнославянски пансион е закрит от местния губернатор и Тодор Минков започва нова битка. С подкрепата на Иван Аксаков, граф Николай Игнатиев и директора на азиатския департамент на имперското министерство на външните работи Пьотър Стремоухов на 1 март 1867 г. Тодор Минков отново открива втория си Южнославянски пансион като частно заведение в огромната наследствена сграда на първата си съпруга Ксения Павловна на улица “Николска” №65. Тодор Минков подпомага финансово учениците и пансиона и дори продава част от имението си в Таврия, за да набавя нужните средства.

Тодор Минков прави всичко необходимо в пансиона да се формира солидна библиотека с образователна и методическа литература, както и произведения на руски, европейски, български и сръбски автори. В библиотеката пансионерите имат възможност да ползват и четат и онези книги, които са под цензура в руската държава. Сред учениците на Тодор Минков книгата придобива свещена стойност и към нея се развива истински култ. През 1883 г. няколко бивши и настоящи пансионери, особено Друми Друмов, Васил Иванов и Захарий Холев, се присъединяват към “книжните отряди” на българския социален активист, публицист и издател Спиро Гулабчев, който тогава учи филология в Киевския университет. В резултат на култа към книгите и литературното творчество, който царува в пансиона, много ученици събират собствени библиотеки, а след като напускат пансиона, опитват да се занимават с професионална журналистика.

Тодор Минков отдава важно място в дейността на пансиона на военната подготовка и физическото възпитание на пансионерите. Собственикът на пансиона смятал за необходимо всеки от учениците да познава военното дело. Тодор Минков планирал и заплата на инструктора за военно обучение и наемал подходящи учители сред пенсионирани руски армейски офицери.

Тодор Минков полага грижи и за естетическото възпитание на пансионерите. Те организират собствен аматьорски театър, танцови състави с учител по танци, издателски групи. Има и много ученици, които са талантливи художници.

Пансионът на Тодор Минков е и средище за пребиваване и почивка на видни български революционери, като Христо Ботев, Филип Тотю, Ильо войвода, Стефан Караджа, Любен Каравелов, Стоян Заимов и др. В края на 1875 и началото на 1876 г. Минков, заедно с Христо Ботев и други известни революционери, дейно участва в събирането на средства за въоръжаването на чети и подготовката на Априлското въстание. Успешно се набавят средства от богати руски търговци/купци/, с които да се закупи оръжие за българските чети. Тодор Минков влага много лични средства за подпомагане на революционната борба на българите, а неговият ученик Панайот Волов става главен апостол на въстанието в 4-ти Пловдивски революционен окръг. При обявяването на Освободителната руско-турска война Южнославянският пансион отново е първостепенен център, където се организират стичащите се опълченци и се събират помощи за освободителното дело.

През целия си живот Тодор Минков помагал на всеки свой съотечественик, явил се при него като молител (а такива имало постоянно и във всяко време) - съветвал търговци и занаятчии в шансовете на сделките им, настанявал ученици, младежи и девойки по училища и пансиони, напътствал младите революционери към истинските, всепризнати войводи, снабдявал ги с пари и дрехи.

Прилаганите от Тодор Минков педагогически методи в неговите пансиони постепенно били заимствани от училищата в град Николаев, а впоследствие и в цяла Русия и България.

Една улица в Русе и едно училище в София носят името на големия български педагог и възрожденец - Тодор Николаевич Минков. В наше време в град Николаев, макар и под обсада, работи неделното училище за българчета на името на Тодор Минков. Името на великия българин е изписано и на общия гроб в Пантеона на възрожденците в град Русе. Но кой ли български политик-патриот ще увековечи своето име, организирайки пренасянето на тленните останки на Тодор Минков в Родината?

През настоящата година се навършват 120 г. от кончината на Тодор Минков и 160 г. от рождението на неговия първи биограф, Петър Абрашев. В чест на тези годишнини издателство “Мултипринт-София” ЕООД ще издаде през месец ноември биографична книга за великия славянски педагог.