Ядреното оръжие -  всеки го иска, но никой  не смее да го използва

Употребата им ще причини катастрофални последици за цялото човечество

Днес атомните бомби са само средство за възпиране

Първият и единствен път, когато са използвани ядрени оръжия, е от страна на американците срещу Япония по време на Втората световна война. Оттогава насам ядрените арсенали нарастват хиляди пъти, но през последните 80 години нито една държава не се осмелява да използва такива оръжия в реални бойни действия. Но защо? Защо тогава те изобщо са разработени и изпитани - и защо се харчат огромни суми пари?

На първо място, в момента ядрените оръжия служат като средство за възпиране, а съществуващата система е изградена върху принципа на взаимно гарантираното унищожение. Макар логиката на възпирането да изглежда очевидна - а именно, че използването на такива оръжия от едната страна би предизвикало ответен удар, водещ до неприемливи щети за всички - пътят към това осъзнаване не е пряк.

По време на Корейската война, американските генерали сериозно обмислят използването на ядрени оръжия, като тази идея не е отхвърлена лесно. Според президента Хари Труман, истинската същност на атомните бомби става ясна на военните и на политиците постепенно. Първоначално те са възприемани просто като изключително мощна “голяма тояга”.

Учените предупреждават

Единствено физиците, създали бомбата, предупреждават за глобалната опасност от самото начало. Още преди бомбардировките над Хирошима и Нагасаки - през юни 1945 г. - група учени, водени от нобеловия лауреат Джеймс Франк, представят документ. В него се предлага силата на новото оръжие да бъде демонстрирана пред международни наблюдатели на необитаем остров, с цел Япония да бъде убедена да капитулира, без това да доведе до масови жертви сред цивилното население. Идеята обаче е отхвърлена - факт, който подчертава неспособността на политиците и военните да осъзнаят катастрофалния характер на ядрените оръжия. Ако тогава бяха чули учените, Студената война и надпреварата във въоръжаването може би никога нямаше да се случат.
Съединените щати продължават да разширяват арсенала си, което от своя страна подтиква СССР да ускори разработването на собствени ядрени оръжия. Първият съветски изпитателен взрив е осъществен през 1949 г., с което се слага край на американския монопол.

През 50-те години нагласите остават сравнително спокойни; бомбата често се разглежда просто като по-мощен вид оръжие - възглед, илюстриран от снимки от ядрени изпитания, на които се виждат наблюдатели, гледащи “гъбовидния облак” с невъоръжено око. Корейската война обаче се превръща в истинско изпитание за тази нова реалност.

През 1951 г., след намесата на китайски сили в конфликта и поредица от неуспехи за Съединените щати, американски генерали открито призовават президента Труман да разреши използването на атомни бомби срещу Северна Корея и Китай. Въпреки огромното превъзходство на американския арсенал - разполагащ с приблизително 1000 бойни глави в сравнение с по-малко от 100 в Съветския съюз - Труман отказва. Той се опасява, че подобен ход би подтикнал Съветския съюз да се включи пряко във войната, което би довело до нападения срещу американски бази и съюзници в Европа и би причинило огромни човешки загуби.

Ключово събитие, което радикално променя общественото мнение, е американското термоядрено изпитание на атола Бикини през 1954 г. Експлозията “Касъл Браво” достига мощност от 15 мегатона - далеч надхвърляйки всички очаквания. Радиоактивните утайки се разпростират на стотици километри, предизвиквайки остра лъчева болест сред екипажа на японския риболовен кораб “Фукурю-мару” и жителите на близките острови. Това е ярко доказателство, че дори един-единствен термоядрен взрив е глобална опасност, а не просто локален проблем.

Кубинската ракетна криза от 1962 г. - момент, в който светът се озова на ръба на пълномащабна ядрена война - се превръща в повратна точка в разбирането за същността на ядрените оръжия. Разполагането на съветски ракети в Куба, в отговор на присъствието на американски ракети в Турция, води до пряка конфронтация. Въпреки изключителното напрежение, двете страни успяват да постигнат дипломатическо решение: СССР изтегля ракетите си от Куба, а Щатите правят същото в Турция. Става напълно ясно, че дори ограниченото използване на тактически ядрени оръжия, по всяка вероятност, би ескалирало в пълномащабен ядрен сблъсък - чиито последици, включително “ядрена зима” и крах на цивилизацията, ще са катастрофални за всички.

В наши дни

През следващите десетилетия ядрените арсенали продължават да нарастват, достигайки своя пик през 70-те години (приблизително 27 000 бойни глави за Америка и 15 000 за СССР), но самата концепция за тяхното използване се измества към възпиране. Сключени са договори за неразпространение и ограничаване на въоръженията. След края на Студената война започва значително съкращаване на арсеналите; заплахата обаче не изчезва.

В съвременната епоха военните доктрини допускат използването на ядрени оръжия в отговор на ядрено нападение, при разгръщане на други оръжия за масово унищожение или в случай че самото съществуване на държавата е застрашено от конвенционални сили. Но вероятността някой от тези сценарии да се реализира остава изключително малка. Дори в хипотетичен локален конфликт - използването на ядрени оръжия с относително малка мощност би довело до милиони жертви и катастрофални политически и екологични последици.

Затова ядрените оръжия не се използват - не защото са неефективни, а защото тяхното задействане в рамките на сегашния международен ред би било напълно контрапродуктивно. Те променят характера на конфликтите между ядрените сили, като заменят пряката военна конфронтация със сдържане. Това обаче не предоставя трайна гаранция за сигурност.