Труд
Автор:
Лорд Евгени Минчев
Българинът сякаш се ражда с гайда под мишница. Не за да свири, а за да надува. Проблемите, обидите, чуждите успехи, собствените неуспехи – всичко влиза в този мех, докато накрая от него не излезе един протяжен, национален стон.
Ние сме народ, който може да превърне и най-хубавия ден в траурна церемония. Слънцето грее – но в балканските очи, то ще ни изгори. Завали дъжд – държавата е виновна. Някой успял – сигурно е крал достатъчно. Друг забогатял – непременно е измамник. Трети е щастлив – да видим докога и това съмнение се проточва с колекция от подозрения.
И така, докато следим чуждото благополучие с бдителността на граничар от социализма, собственият ни живот изтича между две оплаквания и три злословия.
Негативното мислене се е превърнало в национален спорт, за който не се изисква нито подготовка, нито талант. Достатъчно е да имаш език и някого, срещу когото да го използваш. А ако нямаш конкретен враг, винаги можеш да започнеш с държавата, съседа или времето.
Забелязвам, че много хора не живеят живота си, а го коментират. Сутрин се събуждат с чуждите грехове, на обяд ги гарнират със завист, а вечер си лягат с убеждението, че светът им е длъжен. Междувременно младостта си отива, любовта подминава адреса им, приятелствата се разпадат, а радостта стои отвън като нежелан гост.
Особено ме забавлява нашата национална способност да обезценяваме всичко красиво. Ако някой се облече добре, е суетен. Ако пътува, се фука. Ако дарява, си прави реклама. Ако мълчи, е надменен. Ако говори, е досаден. Българската завист има повече инструменти от симфоничен оркестър, но свири само една мелодия.
А всъщност всеки сам избира инструмента, на който да свири. Едни избират гайдите, други – флейтите. Едни предпочитат да надуват проблемите си до размерите на Родопите, други намират начин да изсвирят нещо нежно дори върху счупените ноти на съдбата.
Не призовавам към изкуствен оптимизъм. Нито към онова захаросано щастие, което се продава на килограм в социалните мрежи. Призовавам към елементарна хигиена на мисълта и да не започваме деня с омраза. Да не измерваме собственото си щастие с чуждото нещастие. Да не превръщаме всяка среща в съдебен процес срещу отсъстващите.
Обичам българската гайда. Тя е великолепен инструмент, когато попадне в ръцете на музикант.Но в ръцете на вечно недоволния човек и флейтата може да прозвучи като погребален марш. Затова, господа, преди да надуете поредния мех с отрицателни мисли, запитайте се дали не пропускате най-хубавата мелодия на живота си. Защото животът не е генерална репетиция. А и публиката няма да поиска бис.
FASHION IDOL
Класическият смокинг и благородното червено се оказаха великолепна комбинация за Кралската благотворителна гала на Английския камерен оркестър в лондонския Banqueting House. Организаторът на събитието Елвис Плъгис демонстрира безупречен джентълменски стил с черен смокинг, сатенени ревери и папийонка – елегантност, която не се нуждае от излишни украшения. До него принцеса Катарина впечатли с дълга рокля в наситено червено, деликатна диадема и изискани бижута. Пищният букет допълни царственото ѝ присъствие.
Отличия
Международният инвеститор Мануела Костадинова се очертава като най-силната кандидатура за Голямата награда в престижния конкурс „Бизнесдама на годината 2026“. Успешната българка развива активна инвестиционна дейност и притежава два ресторанта в централен Лондон. Името й е познато и като инвеститор с размах в Дубай и други престижни бизнес адреси по света. С предприемаческия си усет и международно присъствие Костадинова е сред претендентките, които привличат особено внимание в тазгодишната надпревара. Конкурсът „Бизнесдама на годината 2026“ се провежда под почетния патронаж на Еделина Кънева, директор на Националния музикален театър. Отличията ще съберат изявени дами от 11 различни категории, сред които международен бизнес, инвестиции, строителство, фармацевтика, мода и други.
Нов сингъл
След 14 години пауза „Антибиотика“ се завръщат с „На любов прилича“ — сингъл, който среща характерното звучене на групата със съвременния музикален свят. Песента е заявка, че това завръщане не е просто жест към миналото, а намерение за бъдещето.
Днес посланието е още по-категорично: „Антибиотика“ няма нужда да доказва, че е част от историята. Групата има какво ново да каже и го казва на висок глас. Нямат аналог не защото се сравняват с останалите, а защото знаят кои са, какво са създали и какво ги отличава в претъпканата музикална среда. Тяхната идентичност не е копие на тенденция, нито е спомен от една музикална епоха. Това е просто - Голямото завръщане.
