„Черноморският потоп“ - най-ужасната катастрофа в човешката история

На дъното на водния басейн лежат останки от древни жилища и каменни сечива

Сероводородът не позволява на органичната материя да се разлага

Преди около7500 години на мястото на днешното Черно море се простира огромен сладководен басейн, заобиколен от плодородни низини, през които текат пълноводни реки. По бреговете му живеят хора - земеделци и ловци от епохата на неолита. След това нахлуват солени води от Средиземно море, които преминават през тесния провлак на Босфора със сила, двеста пъти по-голяма от тази на Ниагарския водопад. Ако тази хипотеза е вярна, става дума за катастрофа, потопила територия с размерите на Англия, унищожила цяла екосистема и вероятно останала завинаги запечатана в колективната памет на човечеството като Великия потоп. Но въпросът остава: дали това е истина?

Още в началото на 90-те години на XX век геолозите са наясно, че Черно море невинаги е изглеждало така, както днес. През 30-те години съветски изследователи откриват редуващи се слоеве в седиментите на морското дъно: светли, езерни слоеве и тъмни, богати на органични вещества морски слоеве.

Научна сензация

През 1996 г. американските морски геолози Уилям Райън и Уолтър Питман от Колумбийския университет формулират хипотеза - основана на радиовъглеродно датиране на дънни утайки, събрани по време на експедиции край Кримския полуостров, - която се превръща в научна сензация. Според техните изчисления, преди около 7600 години глобалното морско равнище - покачващо се вследствие на топенето на ледниците - достига критичен праг: височината на прага на Босфора.

Солени води от Средиземно море преодоляват тази естествена преграда. През образувалия се пролив нахлуват около 40-50 кубични километра вода дневно - обем, 200 пъти по-голям от дебита на Ниагарския водопад. Нивото на тогавашното Черноморско езеро се покачва с 10-15 сантиметра на ден. Бреговата линия отстъпва със стотици метри, а в по-равнинните райони - дори с до километър на ден. Между 100 000 и 155 000 квадратни километра суша са залети. Американските учени изчисляват, че този процес продължава около 300 дни.

Българският геолог Петко Димитров, професор в Института по океанология към БАН във Варна, също изказва идеята за черноморски потоп още през 1979 г. в своята докторска дисертация.

Откритията на Балард

Черно море някога е било сладководен басейн заобиколен от плодородни низини.

Доказателствата не закъсняват. През 1999-2000 г. Робърт Балард - човекът, открил “Титаник” - се отправя към турското крайбрежие на Черно море, близо до град Синоп. На дълбочина от около 100 метра неговите подводни апарати разкриват древна брегова линия, потопени речни долини и пясъчни дюни. След това, на 20 километра от брега и на дълбочина 95 метра, подводният апарат открива правоъгълна конструкция с размери 12 на 4 метра - останки от жилище от Каменната епоха. Дървеният материал е изключително добре запазен благодарение на уникална особеност на Черно море: под 150 метра дълбочина водата не съдържа кислород, което възпрепятства разлагането на органичната материя. Наблизо са открити парчета керамика, полирани камъни с отвори и каменни сечива, наподобяващи чукове и длета. Почвени проби разкриват следи от дървени въглища - останки от огън, запален пред жилището.

Радиовъглеродното датиране на сладководни мекотели, извадени от тази дълбочина, показва възраст от около 7500 години. Над този слой изследователите откриват морски черупки, принадлежащи към средиземноморски видове.

Едно от най-значимите последствия от потопа в Черно море е образуването на слой, наситен със сероводород. Когато по-плътните и тежки солени води от Средиземно море нахлуват в басейна на Черно море, те изместват съществуващата там сладка вода и се спускат към дъното. Там, изолирани от циркулация и кислород, те се превръщат в среда за развитие на бактерии, произвеждащи сероводород.

Мъртъв слой

И днес Черно море остава меромиктичен воден басейн: горният му слой, богат на кислород, и долният - “мъртъв” и отровен от сероводород - не се смесват. Границата между тях се намира на дълбочина 150-200 метра. Под това ниво органичната материя се съхранява, сякаш в стерилна среда. Именно поради това дървените корпуси на антични и средновековни кораби лежат на дъното на Черно море в отлично състояние - незасегнати от дървоядни червеи или бактериално разлагане. Океанографът Али Аксу от Мемориалния университет на Нюфаундленд обаче е на друго мнение. Той открива подводна делта на юг от Босфора - доказателство, че в продължение на поне 10 000 години от Черно море към Средиземно море е текла прясна вода. Ако това е така, то потокът е бил в обратна посока: не към Черно море, а навън от него. По-вероятно е водата от Черно море постепенно да е изтичала към Средиземно море - посока, обратна на предложената в хипотезата на Райън и Питман. Освен това не са открити никакви археологически доказателства за принудително и припряно изселване на хората през въпросния период.

Независимо дали пробивът при Босфора е бил катастрофален или постепенен, един факт остава неоспорим: дъното на Черно море - в рамките на неговата аноксична (безкислородна) зона - пази потопени брегови линии, речни долини и човешки съоръжения, датиращи отпреди повече от 7 000 години. Черно море е единственият голям воден басейн в света, в който органичната материя може да се запази почти неограничено дълго време. Това на практика го превръща в подводен музей, който едва сега започваме да изследваме.