Труд
Автор:
Румен Михайлов
На 10 юни 2025 г. пророчицата прозря жена като бъдещ държавен глава на България
Пророчицата вече е на прага на третата възраст, подвизава се в приказния старинен пристанищен град Порто Векио, обикновено гледа на карти таро, но се слави също така като астроложка, медиум, лечител и генератор на позитивна енергия. Има си име, с което е известна на острова пък и в цяла Франция, но за да не се възмути някой, че се нарушава нейната лична свобода или пък ѝ се прави безплатна реклама, по-надолу ще бъде споменавана като “Ла Мер”. За тези, които не са “на ти” с френския език, тази дума означава и майка, и море - тоест малко или много е близка до псевдонима, с който е популярна корсиканската Касандра.
Но да караме подред. Корсика е известен преди всичко като “Остров на красотата” - така го рекламират туристическите справочници, ама е абсолютно вярно. Но извън рекламните брошури островът е известен и като царството на мистицизма и религиозното преклонение пред куп светици, първа сред който е неговата покровителка Света Лучия. В този мистицизъм се вписва също така вярата на корсиканците в ясновидците, гадателите и пророците, които най-често обаче са дами, поклонички на Света Лучия. И бистрят минали тайни или чертаят бъднини на безброй мераклии преди всичко в Порто Векио, донякъде в южното средновековно пристанище Бонифачо, както и в селцата между двете градчета.
Та преди вече доста години главният редактор на някогашния славен вестник “Монитор” Петьо Блъсков ме прати да напиша няколко репортажа за о. Корсика, който по нашите географски ширини все още беше непознат и като туристическа, и като културна дестинация. Малко е парчето земя насред Средиземно море, обиколих го със служебния “СЕАТ - Ибица” за два дни и се спрях за още два в рибарското пристанище Порто Векио със старинната крепост над него. Описах намиращите се на юг изумително красиви плажни ивици “Паломбаджа”, “Санта Джулия” и “Рондинела”, разказах за концерта на незабравимия бард Жорж Мустаки в намиращото се високо в планината село от каменни къщи Л’Оспедал, горичките от коркови дъбове с “оглозгани” до червено стволове, кристалната морска вода и закръглените сякаш от ласки скали покрай морето и във вътрешността.
Но не можех да си тръгна преди да се докосна и до развявания мощно от мълвата мистицизъм на Корсика и най-лесния начин за това бе да се спра при някоя от четирите гадателки, които привечер заемаха позиции с две столчета и масичка в празните пространства между самобитните кръчми по старинната “Рю Борго”.
Седнах още срещу първата ясновидка в началото на улицата, защото може би ми се бе сторила най-симпатична, представих ѝ се само с първото си име, тя ми каза, че я наричат “Ла Мер”, попита ме дали иска да ми гледа с тестето карти таро в ръце, отговорих утвърдително, като преди това поисках да узная колко ще дължа за сеанса и чух: “Колкото дадеш!” Сложих на масичката десет евро, картите започнаха да се лепят по тишлайферчето на масичката и за пет минути разбрах, че занапред ме очакват само хубави неща, плюс някоя и друга болест, но “преодолима”. Позна.
Корсика ми бе харесала толкова много, че през следващите години постоянно гледах да отскоча там за няколко дни и все до средата на юли, защото след това престоят по джоба ми се оскъпяваше двойно и тройно. Разбира се, когато засичах “Ла Мер” на “Рю Борго”, аз се спирах да я поздравя, на два-три пъти даже седнах да ми хвърли картите таро и когато веднъж ѝ дадох 20 евро, животът ми се очерта от розов, по-розов, та даже си затананиках “Шан-з-елизе” на Жо Дасен.
За предпоследен път се видяхме през 2019 г., после връхлетя пандемията и отидох в Корсика за един “дълъг уикенд” чак в началото на юли 2025 г. с мои близки приятели - италианци.
Сред тях беше млада жена, която бе страхотно наплашена от доктори, нуждаеше се от инжекция с голяма доза оптимизъм и още преди да тръгнем да прекосяваме морето с ферибота от Генуа до Порто Векио, бяхме решили тайно със съпруга ѝ на всяка цена да я срещна с “Ла Мер”. На която умърлушеният мъж бе готов да плати даже 50 евро, но на свечеряване на 10 юли гадателката я нямаше на “Рю Борго”, не се виждаше и нито една от колежките ѝ.
Попитах за нея в близката до обичайното ѝ място кръчма за наливна корсиканска бира и съдържателят ми каза, че кметът забранил на ясновидките да се мотаят из увеличилия се неимоверно туристически поток и ги пратил да гадаят по къщите си.
За щастие човекът знаеше къде е тази на “Ла Мер” - зад гробището на Порто Векио, на десетина минути пеша, обясни също така, че тя приемала до късно.
Запътихме се натам, веднага намерихме старинната двуетажна сграда, иззидана от каменни блокчета и позвънихме. Отвори ни доста възрастен господин, попита ни дали идваме при “Ла Мер” и след като чу утвърдителния ни отговор, той ни покани в отрупано с разноцветни килимчета салонче. Каза ни, че “мадам” работела в момента и ни посочи дивана да почакаме.
Не бе минал и четвърт час, вратата отсреща се отвори, излязоха мъж и жена на средна възраст, след тях в рамката се появи “Ла Мер”, която бе все така на неопределена възраст и ме посочи с пръст.
“Здравей Ромин - така ме наричаше по френски маниер, - ти нали беше от оная страна дето начело е жена?” “Идвам от Италия, където управлява дама, Джорджа Мелони, ама в моята страна жена не властва и не виждам такава опасност!” - отговорих.
“Ако в момента начело на твоята страна не стои жена, съвсем скоро ще имате президент в пола и то за дълго! - подхвърли “Ла Мер” и сигурно съм я погледнал учудено, защото уточни: - Зная, че си българин и че си живял в София!” После ме покани да вляза, но ѝ обясних, че съм дошъл заради дамата с мен, тя я попита знае ли френски или италиански и след като чу утвърдителния отговор за втория език, направи път само на нея. Аз пък пъхнах в ръката ѝ банкнотата от 50 евро, която ми бе дал суеверният и непожелал да влезе в къщата съпруг на търсещата упование жена.
След двайсетина минути моята близка излезе видимо доволна от “разходката” на “Ла Мер” по картите таро, направо сияеше. А преди да се разделим, ясновидката ми подхвърли също като сестра ми Петрана: “Пази от простуда главата и краката ти, че там ти е слабото място! Разбра ли ме, Ромин?!”
Бързо забравих предсказанието на “Ла Мер”, но след като на 20 януари научих, че президентът Румен Радев е подал оставка и постът е зает от неговата заместничка Илияна Йотова, веднага се сетих за корсиканската ясновидка.
Позвъних на главния ми редактор в “Труд”, който пак бе митичният вестникар Петьо Блъсков и му разказах историята. Той само се засмя, но когато през юли тази година или 12 месеца след визитата ми при “Ла Мер”, Илияна Йотова обяви официално кандидатурата си за държавен глава, удивен пак набрах номера на Петьо. Припомних корсиканската случка и той отсече: “А бе, я я разкажи, че взе да става интересно!”
