Какво ни чака, ако си изберем неолиберален президент?

Току-що прочетох един великолепен анализ, според който полският президент Карол Навроцки е "много близък до руските интереси" и изхълцах от възхищение. Язък, че авторът не е дал ни едно доказателство за твърдението си, но както знаем, доказателствата нямат тежест в света на хора, които са в режим на перманентна истерична екзалтация.

Карол Навроцки е историк. И като историк зае твърда позиция срещу героизирането на украинските поддръжници на Хитлер. Години наред Киев убеждаваше света, че обвиненията в неонацизъм са единствено „руска пропаганда“ и куха формула за casus belli.

Днес обаче, реабилитирайки престъпници и издигайки в ранг на национални герои палачите от УПА, които са клали деца и бременни жени с триони, Зеленски сам си вкара тежък автогол. И поляците, които първи отвориха домовете си за украинци, бързо го разбраха.

За Навроцки подкрепата за Киев не означава прошка за геноцида, поради което той настоява за пълна забрана на бандеровската символика и зачитане на историческата истина. И да, факт е, че поляците са бесни. Както ми каза една полякиня в ЮК, "Ние им помагаме 4 години, а те ни плюят в лицето като реабилитират убийците на поляци. Един полски политик каза, че срещу думата "неблагодарност" в речника трябва да стои снимката на Зеленски.“ 

И какво се случи в Полша последните 48 часа?

Неолибералното правителство на Доналд Туск изчака президента Навроцки да замине на държавно посещение в чужбина и направи опит за силово овладяване на институциите. Навроцки, обаче, обърна самолета и се върна в Полша, свика извънредни консултации и директно обвини кабинета в противоконституционен преврат.

Тоест, нашите неолиберални приятели нямат никакъв проблем да газят законите, погазват конституционния ред и изпращат силови органи срещу независими институции, стига това да обслужва идеологическата им линия.

Демокрацията за тях е легитимна само тогава, когато те са на власт. Всичко останало се обявява за „завладяна държава“, „руска агентура“ или „заплаха за европейските ценности“. 

Мисля, че имаме ясна представа какво ни чака и тук, ако си изберем неолиберален президент.

*Заглавието е на редакцията