Правосъдието у нас се препятства от Брюксел

Неефективността в тази област е резултат от няколко фактора, невярно е да се приписва само на лошите полицаи, на корумпираните прокурори и съдии

Продължава издирването на изчезналия затворник от Пловдив, както и на двамата затворници, които избягаха от софийския затвор. Какви служители на закона са охранителите и надзирателите в тези затвори, как така им бягат опасни престъпници, питат се гражданите. А какви са тези следователи и полицаи, които десетина дни все не могат да ги заловят? Прокурорите не предявяват стабилни и строги обвинения, съдиите оправдават престъпници или издават леки присъди за тежки престъпления, убедени са мнозина. Законодателите са лентяи и мързеливци и само рахатясват в парламента, съгласни са те с Бойко Борисов, не произвеждат добри закони.

А българите вопият за сигурност и обществен ред, за поне малко справедливост, каквато по определение предполага правосъдието. Преди 28 години под път и над път им обещаваха тези ценности в пълен обем. Народовластие във вид на демокрация щяло да ги огрее, правова държава идела да замени онази лошата социалистическата. Още в началото на 90-те неведнъж писахме в „168“ часа, че само баламосват хората и в синьо-червената политическа мъгла тези благини не могат да поникнат.

По онова време един от основателите и ръководителите на СДС размахваше юмруци за „разграждането на системата, свобода, капитализъм и градеж на либералната демокрация“, думите са негови. По наше време споделя: „Резултатът е ясен – драматична социална диференциация; основното богатство на страната е в ръцете на 300 семейства; създаде се прослойка от паразити, заграбили народното богатство. Милиони хора са в потискаща бедност; обезлюдиха се цели региони; изтичането на работна ръка и умове от страната доби характер на паническо бягство; демографски срив; настъпваща циганизация, а не интеграция на етническите съставки на нацията…“

За да се случи това, за да се реализира американският план за България „Ран-Ът“, още във Великото народно събрание по предложение на кабинета на небългарина Андрей Луканов се прокарват първите подходящи законодателни мерки: обезсилване в съда на част от събраните в хода на предварителното производство материали, ограничения за задържане на арестуваните, широки възможности за адвокатите да се намесват още в ранна фаза на следствието. Ускорено следват нови и нови „синхронизации на българското законодателство с европейското право“.

Така „шефовете и на трите власти се превръщат в криминогенни фактори“, заяви съдебният психиатър доц. Борис Щърбанов. Затова разпадащото се авторитарно общество не пое по пътя към гражданското, а към криминалното. Преди 10 ноември 1989 г. имаше само стабилно контролирана професионална престъпност и нискостепенна корупция. При създадените нови условия двете обществени болести придобиха международна интегрираност, добре организирани форми и зловещ характер.

През 1996 г. писахме в „168 часа“, че „новопоявилата се политическа „класа“ е кодирана целенасочено да извърши криминализиране на стопанския живот и обществения организъм и този процес практически вече е завършен.“ Корумпиращият натиск върху различните обществени институти и държавни структури стана безпрецедентен за цялата ни история. Оттам и появата на безподобната арогантност на политици, магистрати, полицейски, митнически и прочие чиновници, надхвърлящи доходите им за три-четири живота.

Анализ на прокуратурата сочи, че над 500 престъпници с ефективни присъди са избегнали правосъдие и се укриват, въпреки че са осъдени на лишаване от свобода или доживотен затвор. Директорът на ГДБОП-МВР главен комисар Ивайло Спиридонов информира, че ГДБОП е установила наличието в края на миналата година у нас на около 400 организирани престъпни групи с над 2000 членове. Междувременно политиците и НПО провокатори непрестанно сочат за главни виновници ту прокуратурата, ту съдиите, ту полицията, напоително доносничат и ги клеветят в Брюксел. Или ги противопоставят едни на други.

Неефективността в областта на правосъдието е резултат от няколко фактора, невярно е да се приписва само на лошите полицаи, на корумпираните прокурори и съдии. При все че кусурите на законотворците ни са много, не може да се приписва и единствено на лошото законодателство у нас - то не е по-различно от това в други европейски държави. Друг въпрос е, че прилагането му на практика е проблем у нас.

Проблем са лошото разходване на пари в системите и погрешната поради политическата намеса кадрова политика в областта на правосъдието и вътрешния ред. Първото пречи да се ускори разследването – има огромен проблем с бавни експертизи, липса на кадърни експерти и нежелание или невъзможност да се плаща на кадърните. Второто, кадровата политика, препятства да се осъществи ефективна превенция на престъпността и така пречи на всичко.

Но Третият „стълб“ на ЕС - сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи (СОПВР), обхващащ съвместното формиране на общи позиции по отношение на цял куп политики в правосъдието, е здраво монтиран и у нас. Затова следствие са разгромените полицейски и тайни служби, наличието на зависими и нерядко подкупни магистрати и чиновници в различни държавни и общински структури.

Има много какво да се направи за оздравяването на държавния организъм, но в днешния либерален бардак, когато България не се управлява от българи и в полза на българите, това е невъзможно. Тук законодателство не се твори, то се налага през парламента почти буквално от Брюксел и частично подмолно от соросоидни, грантаджийски и прочие подривни организации.

И в Европа Брюкселското законодателство не работи за европейските народи и граждани, доказват го броженията в техните общества, изострящото се недоволство от политическите им елити, нарастването на националистическите тенденции. Фикции са правовите държави там, изпразнени от съдържание са Ония им ценности. Ялови са и ценностите им, и отстояващите ги управници, и управленските им действия.

Никаква демокрация не е либералната. „Неолибералната идеологема за „преход към демокрация“, пише Имануел Уолърстейн, е една огромна идеологическа манипулация“. „От свободата остава само рекламната илюзия“, писа Жан Бодрияр още в началото на 90-те. Когато източноевропейските народи се устремиха към нея, тя отдавна агонизираше на Запад. Разклатена е там и правовата им държава, нито в борбата с корупцията са преуспели повече от нас, нито в имиграционната политика, в борбата с тероризма и трафика на наркотици. И повече от нашето МВР крият данни за престъпността у тях.

И все пак България, бидейки най-добросъвестна членка на ЕС, изпълнява ангажиментите си да сближава законодателството и направо да уеднаквява политиките си с тези на ЕС в областта на напукания им Трети стълб „Правосъдие и вътрешен ред“. Законодателството ни в тази област е пределно повлияно и от практиките на Европейския съд за правата на човека. Законодателството и политиките ни не се различават особено от тези в другите държави на ЕС и са определени от една обща рамка.

Нито рамката е здрава, нито Третият им стълб крепи държавността и това не е случайно, тъй като на прицела на глобализацията на транснационалните компании е именно националната държава. Укрепването й, включително и чрез внасяне на национални елементи в законодателството и национални специфики при прилагането на законите, е тенденция, която може да разруши ЕС. Но ще спаси Европа.

Коментари

Задължително поле