Чернодробни проблеми мъчат всеки трети 60% рядко или никога не са се изследвали

Военнослужещи унищожиха невзривена гранатa, намерена в Благоевград

Къде е „Метростанция „Любов”

МВнР отправи предупреждение към българите в Северна Ирландия

Камарата на строителите призова Елена Йончева да докаже обвиненията си с конкретни факти

Румен Радев: Жалките опити да бъда въвлечен в имотните далавери на властта само ме амбицират

Раздор в управляващата коалиция в Италия Крайнодясната „Лига” заплашвала да свали правителството заради корупционен скандал

Австрийските власти поискаха компенсации от „Фолксваген“

Два ключа ще пазят офертите в онлайн обществените поръчки Системата стартира от 1 ноември

Министър Вълчев: Едно от най-значимите ни предизвикателства е включването на всяко дете в образованието

Валентин Златев с по-висок пост в „Лукойл“

Порошенко и Зеленски си разменяха въпроси и обвинения на дебат в Киев

Вучич организира митинг в своя подкрепа

Гробна тишина настъпи в мрежата на ало-измамниците (обзор)

„Труд Уикенд“ – един вестник за два дни

Румен Радев: Безконтролната власт ражда цинизъм Ще подкрепя всяко политическо движение, което работи за възстановяването на демократичните принципи и модернизацията на България, каза президентът

Каквито и успехи да се отчитат, от отсрещната страна имаме унизително ниски пенсии, ниски доходи, хиляди бедни и неграмотни, каза още Румен Радев

Безконтролната власт ражда цинизъм.” С тези думи президентът Румен Радев коментира в Пловдив изказването на вицепремиера Валери Симеонов за майките на децата с увреждания, които нарече „кресливи жени“, използващи „уж болните си деца“. Държавният глава гостува в Пловдивския университет, където изнесе лекция на тема “Ценности, лидерство и образование в демократичното общество“.

„Виждам в момента, че цялата енергия се фокусира върху личността на г-н Валери Симеонов, но това не решава проблема с липсата на контрол и с цинизма. Проблемът е, че натрупалият се негативизъм ще се изсипе върху г-н Симеонов, но това няма да реши спора. Изказването на вицепремиера е отпреди дни, майките протестират от месеци, а проблемът е от години. Той се задълбочава от факта, че много от политиците на България станаха абсолютно нечувствителни към социалните проблеми”, заяви пред студентите Румен Радев, които го попитаха за думите на Симеонов. „Да не сте се наговорили с медиите“, реагира в този момент президентът.

“Ежедневно слушате за стабилност и икономически ръст, за усвоени евросредства, но в същото време виждате, че неудовлетвореността в обществото расте, а протестите стават ежедневие. Каквито и успехи да се отчитат, от отсрещната страна имаме унизително ниски пенсии, ниски доходи, хиляди бедни и неграмотни. България не само заседна на дъното на Европа, но ние значително изостанахме от бившите социалистически държави, с които се съревновавахме. На практика България пропиля голяма част от възможностите, които предоставя членството в Европейския съюз. Така че, преди да търсим формулата на нашето бъдеще, ние преди всичко трябва да си отговорим на въпроса „Защо?“ и „Как?“ стигнахме дотук”, каза още Радев.

На въпрос на студентите ще направи ли президентска партия той каза „Партия може да създадете вие, защото вие ще решавате нашето бъдеще“.

Среща на президента Румен Радев със студенти от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“

Цялата лекция на държавния глава и разговора му със студенти:

Уважаеми г-н Козлуджов,

Уважаеми г-н Тотев,

Уважаеми преподаватели от Пловдивски университет „П. Хилендарски“,

Скъпи студенти,

Първо, искам да благодаря за поканата да бъда гост на Пловдивския университет – едно образователно и научно средище с богати традиции и национална значимост.

Пътувайки насам, чета новините и виждам: „Президентът ще чете лекция в Пловдивския университет“. Не съм дошъл нито да чета, нито да изнасям лекция. Дошъл съм да споделя някои свои мисли, да чуя вас и да обменим мнения. Защото гласът на вас, младите, е най-важният в дебата за бъдещето на България.

Особено ме впечатли написаното във вашата мисия, че един от основните принципи на университетската идея е изграждането на модели на публично гражданско поведение. Мога само да ви поздравя за тази амбиция, защото на практика всеки университет е мини-модел на бъдещето. За да бъде този модел ползотворен, трябва да има дебат, в който да се открояват проблемите, да се генерират и отстояват идеи, да се търсят рационални решения. Това е призванието на всеки университет.

Затова искам още веднъж да благодаря на организаторите на днешната среща, чрез която мога да бъда част от вашия дебат за бъдещето на България.

Когато говорим за бъдеще, трябва да сме наясно каква е нашата отправна точка. От изключителна важност е да си отговорим на въпроса: Къде сме ние? Къде сме спрямо собственото ни минало, в регионален и европейски формат, спрямо световните тенденции за развитие на конкурентоспособна икономика и проспериращо общество.

Зная и е нормално един такъв въпрос да има пристрастни политически интерпретации.

Отговорът на въпроса „Къде сме ние?“ винаги е свързан с пристрастни политически интерпретации, но имаме интерес да сме максимално обективни.

Ако се сравним с България преди 30 г., ще откроим някои успехи: имаме демократична конституция, европейски тип институции, пазарна икономика, интеграция в международни организации. Ежедневно слушаме за стабилност, икономически ръст и усвоени европейски средства.

В същото време незадоволството в обществото расте, а протестите стават ежедневни. Каквито и позитиви да се изтъкват, от отсрещната страна са унизителни пенсии и доходи и милионите бедни. Страната ни не само заседна устойчиво на дъното на Европа, но и ние значително изостанахме от бившите социалистически страни, с които преди години споделяхме сходни условия. По редица ключови показатели – доходи, социално неравенство, престъпност, корупция, агресия, смъртност, свобода на словото, общо качество на живот, България се нарежда до страните от Субсахарска Африка и все по-трудно се вписва в европейския пейзаж. На практика България проигра голяма част от възможностите, които предоставяше членството в ЕС.

Много и разнообразни са причините за днешното състояние на България. В основата на повечето от тях стоят неравенствата и бедността. Ако искаме да намерим работеща формула за бъдещето на България, трябва да намерим отговор на въпроса: Защо и как стигнахме дотук?

Наскоро президентската институция организира кръгла маса на тема „Неравенства и бедност в България“. Много успешен форум, взеха участие видни представители на изпълнителната власт, на синдикатите и работодателите, на академичните среди, уважавани експерти. Чуха се задълбочени доклади, тревожна статистика. Посочиха се несъвършенствата в икономическия, финансовия, данъчния и социалния модел, в системата на образованието и здравеопазването.

Чуха се и разумни и рационални неща. Често се изразяваше убеденост, че ако пипнем пропорциите в бюджета или ако променим данъчните ставки, или механизма на клиничните пътеки, България ще се оправи.

Слушайки всички тези безспорно верни и полезни неща, си дадох ясна сметка, че проблемът не е в борбата за цифрите.

Остава глобалният въпрос:

– Защо сме бедни и все по-изоставащи, с растящи неравенства?

– Защо нашите модели са нискоефективни?

– Защо не прилагаме очевидно добри модели, които в други страни дават определен положителен резултат?

Отговорът според мен трябва да се търси не в икономическия, а в политическия модел, който деформира институционалната среда в България.

По време на кръглата маса се сетих за една книга – „Защо нациите се провалят“, и споделих своите впечатления от нея пред участниците. Ще го направя и пред вас. Доколко този труд има научна или общопопулярна стойност, можете да прецените вие, но тази книга е едно задълбочено и детайлно изследване, в който обстойно и аргументирано се анализират причините за неравенствата и бедността по света от древността до днес. Описва се ходът на възникване на първите инклузивни политически и икономически институции в Англия, основани на демократичните принципи и широкото участие на гражданите в тях. Също така този тип институции от своя страна създават условията за развитие на индустриалната революция и разцвета на научно-техническия прогрес, който води до просперитета.

Защо ви казвам всичко това? Защото в тази книга се налагат два важни извода:

1) Там, където има инклузивни икономически институции, има прогрес и просперитет. Там, където тези институции са екстрактивни (т.е. с редица ограничения за свободно участие на гражданите) – има неравенство, бедност и упадък.

2) Типът на икономическите институции се определя от вида на политическите:

– инклузивните политически институции раждат инклузивни икономически институции и обратно:

– Ексклузивните политически институции водят до ексклузивни икономически институции.

При инклузивните (приобщаващи) политически и икономически институции, гражданите са широко представени в управлението и налагат ефективен контрол и ограничения на управляващия елит, чиято основна цел е благоденствието на обществото.

Налице е централизирана държава (което е различно от авторитарна държава), която: защитава правата на гражданите и тяхната собственост и гарантира тяхната сигурност; налага ефективна данъчна и социална политика и гарантира достъп до образование и здравеопазване.

Образованието и инвестициите в човешки капитал са абсолютен приоритет, защото са задължително условие за прогрес и ускорено развитие.

Стимулират се иновациите, технологичното развитие и т.н. творческо разрушение. Решенията за харчене на публичен ресурс се вземат прозрачно, има отчетност и отговорност.

Хората забогатяват благодарение на ефективна организация на труда, иновации и конкуренция, които са двигателят на общественото развитие.

Стимулира се свободата на медиите като необходим коректив на властта.

При екстрактивните (изключващи) политически и икономически институции гражданите са слабо представени в управлението, а управляващият елит е безконтролен и основната му цел е личното облагодетелстване.

Държавата е слаба и не може да гарантира правата, собствеността и бизнеса на гражданите и да гарантира тяхната сигурност. Държавата не може да наложи ефективна данъчна и социална политика и да гарантира достъпно образование и здравеопазване.

Образованието и инвестициите в човешки капитал не са приоритет. Приоритетът е върху публични разходи, които могат да доведат до бързо облагодетелстване на управляващия елит.

Налице е съпротива към творческото разрушение. Творческо разрушение означава такова технологично нововъведение, което дава силен тласък за развитието на обществото. Пример за такова е електронното управление, а пример за съпротива е намирането на причини и оправдания то да не се реализира в продължение на дълги години, защото води до прозрачност.

Липсва прозрачност в харченето на публичния ресурс, както отчетност и отговорност. Измислят се всевъзможни проекти със спорна обществена значимост и схеми за източване на публичните ресурси, вместо те да се насочват за приоритетно развитие на човешкия капитал и стимулиране на иновациите и технологичния прогрес.

Част от хората забогатяват от публичния ресурс като подставени лица във фирми, близки до властта, вместо от ефективна организация на труда, иновации и развитие на конкурентоспособност. Свободата на медиите е потъпкана, за да се осигури корупционен комфорт на властта.

Къде се намира България в тази координатна система? Вие можете да прецените сами и аз мисля, че е достатъчно ясно. Нашите институции закърняват, гражданският контрол над тях е неефективен, разделението на властите е нарушено. Изходът от порочната схема преминава през две задачи:

– Промяната на политическата среда

– Решаване на въпроса за субектността на властта. Кой я упражнява?

Опитът показва достатъчно убедително, че без наличието на адекватна политическа среда, без промяна на политическата ситуация, не може да се постигне и желаната промяна на икономическата ситуация и решаване на проблемите с върховенството на закона, несправедливостта, бедността, престъпността и корупцията.

Радикалната промяна, според мен, е единственият изход от блатото, в което сме заседнали от години.

Необходима ни е политическа среда, която да осигурява широка, реална и ефективна представителност на гражданите в управлението и да не допуска безконтролност на управляващия елит. Последният трябва да реши въпроса за ускореното икономическо и социално развитие на страната. Това няма как да стане без решаването на проблема за субектността на властта. В институциите трябва да влязат високообразованите и достойните, а не послушните.

Днес имаме проблем не просто с користта, но дори с опростачването на политическия живот. Това не само ни връща назад в икономическото и социално развитие, но покварява обществения морал и ни отдалечава от цивилизования свят и всякаква надежда за изграждане на просветено, справедливо, съпричастно и проспериращо общество.

Затова и образованието в една страна има ключово значение със своите възпитателни функции. Затова и апелирам към вас – студентите, наред с усвояването на важните научни дисциплини, да усвоявате ежедневно и най-важната наука – тази да бъдете свободни граждани. Да мечтаете, да мислите, да дебатирате, да решавате своята съдба. Защото България има нужда не само от добри специалисти, а и от интелигентни млади хора с активна гражданска позиция и с поглед в нейното бъдеще.

Желая ви успех!

Въпроси от студентите на висшето учебно заведение:

Въпрос: Време ли е за президентска република? Вярно ли е, че ще организирате политическа партия, на която вие ще сте начело?

Румен Радев: Вече се съмнявам, че сте влезли в някаква договорка с медиите за тези въпроси, защото ако не вие, те ме дебнат навсякъде с тях.

Първо за партиите – партия може да създавате вие, защото вие трябва да решавате вашето бъдеще. Днес то е в ръцете на партиите, за които вие трябва да прецените дали те чуват вашия глас. Аз вече заявих, че ще подкрепя всяко политическо движение, което работи за възстановяването на демократичните принципи и модернизацията на България, което има за свое кредо суверенитета, справедливостта и законността.

А дали е дошло времето за президентска република или някаква друга форма на държавно устройство или управление – това според мен ще проличи от следното: дали сегашната политическа класа в рамките на сегашната Конституция решава проблемите на България. Ако тя е неспособна, българите могат да потърсят и конституционна промяна. Тя може да придобие различни форми, но те ще зависят от гражданите, т.е. отново от вас.

Въпрос: Според член 92 от Конституцията на Република България президентът олицетворява единството на нацията. Как виждате своята роля в тази конституционна постановка. Вторият въпрос е: в едно ваше скорошно интервю вие използвахте думата „единение“. Според вас нужно ли е само единение или трябват и други неща, за да може България да върви напред?

Румен Радев: Вие сте права – трябват много неща. Но едно от нещата, които трябва да решим, това е въпросът с единението. Аз вече формулирах ясно неговите параметри – единението не е индулгенция за извършени престъпления или за погазването на закона. Единението не трябва да отнема от нашата обществена енергия и да решаваме проблемите на миналото вместо да гледаме напред. Единението – не оставяйте с това впечатление, то не е отказ от плурализъм, напротив! Единението е търсене на консенсус около националнозначими теми при един демократичен дебат. Единението има своите ясни принципи – законността, свободата на словото и суверенитетът и те са неотменими. Ако ги постигнем, ние решаваме всички следващи проблеми в България.

Въпрос: Ако вие бяхте студент, каква щеше да бъде вашата мотивация да останете в България?

Румен Радев: Благодаря Ви, че ме връщате години назад. Знаете че, когато ходя по света, дори и при най-натоварената програма, винаги държа и успявам да се срещна с нашата общност на българи зад граница и често чувам един и същи въпрос: „Г-н президент, кога ще се оправи България, за да се върнем?“ Мотивацията всеки определя сам за себе си, всеки решава къде да застане в този процес на т.нар. оправяне на България. Според мен мотивацията няма само материални измерения. За да съм тук, за да съм останал и то през тежкото десетилетие на 90-те години на ХХ век, това означава, че аз съм намерил своята мотивация. За мен тя имаше трансформация през времето: в началото исках да бъда много добър в своята професия, след това исках да направя така, че да науча тези около мен да бъдат добри, а след това да направя така, че цяла една голяма организация – българските Военновъздушни сили, да се трансформира по такъв начин, че да бъде ефективна и способна. Обръщайки се назад, мога да бъда горд с постигнатото.

България в момента е много динамично общество – предстоят ни сериозни промени. Тези промени раждат, наред с много проблеми и предизвикателства пред вас, младите, те раждат и много възможности за вас. А самите промени са една историческа задача и участието в една такава историческа задача само по себе си е един голям мотивиращ фактор. Особено за хора, които не гледат на живота си само през призмата на материалното благополучие.

Въпрос: Какво трябва да се направи, за да се случи всичко това, за което говорихте, как да се стигне до промяната?

Румен Радев: Професор Козлуджов спомена, че само преди няколко дни изнесох лекция пред ваши колеги от Оксфорд. В тази лекция споделих, че дори и най-добрите учебни програми неизбежно ви поставят в рамка, която ограничава вашите възприятия и мислене. Дори да не успеят, политиците ще го правят непрекъснато. Ако и политиците не успеят, медиите ще бъдат винаги на разположение за тази задача. Така че според мен едно от нещата, които трябва да се направят, е вие да останете верни на себе си и да не позволявате да бъдете вкарвани в рамки. Също така абстрактният патриотизъм днес в социалните мрежи, съвсем не е достатъчен. Трябва непримиримост към безобразията, беззаконието, глупостта и опростачването. Трябват високи амбиции – както лични, така и за България. Необходими са вяра и воля, за да могат добрите намерения да се реализират, а на обществото му трябват справедливост и законност. Справедливост и законност – мисля, че това трябва да е политическият хоризонт на всеки български политик.

Въпрос: При нас тук идват политици, говорят добре и накрая си отиват. Как може да запазим контакта с вас и ако ние, студентите, организираме дискусионен клуб, може ли да разчитаме, че този диалог ще продължи?

Румен Радев: Организирането на клубове зависи от вас, но вие сте абсолютно прав – трябва да има реален, смислен дебат, трябва да има реална връзка, затова съм и тук. Моето намерение е да посетя и редица други университети, за да се срещна с вашите колеги. Но моят апел към вас е: Не бъдете апатични! Бягството от апатията е първата стъпка към едно по-добро общество. Затова моят съвет е – мислете, срещайте се, събирайте се, дебатирайте, обменяйте мнения, организирайте се. Защото общество, което чака някой друг да му решава проблемите, има много къс хоризонт.

Въпрос: Дали практическата липса на достатъчно голяма средна класа в България доста допринася за настоящето ни. И дали различни механизми като еврофондове и други, които според мен изкривяват повече пазарната среда, отколкото да я подреждат, не допринасят още повече за настоящата ситуация?

Румен Радев: Вие сте прав за изтъняването на средната класа и това не е проблем само на България, а и в много други държави. Но в България той е изключително чувствителен, защото нашата средна класа на практика се явява бедна класа спрямо всички тези други държави, особено европейските, и хората, които ние броим в средна класа и по изнесената статистика на тази кръгла маса, която организирах, те се чувстват изключително несигурни за своето бъдеще. Така че тук трябва да бъде поставен акцентът ние да създадем такава политическа среда, която да води към съответната икономическа среда, така че средната класа да може да разгърне своя потенциал. Образованите, интелигентни хора да имат реализация и материални постижения, които да съответстват на тяхното образование и способности.

А що се отнася до европейските фондове – да, те са необходими. Те са важна част от нашата съвременна икономическа конюнктура, но в същото време, ако няма политическата среда за тяхното прилагане, ако няма политически контрол, тези еврофондове могат да доведат до тотална деформация и на политическия, и на икономическия пейзаж, а това може да бъде много вредно, защото аз се срещам с бизнеса, с представители на малки и средни предприятия и фирми, и те казват така: най-страшното пред нас е, че има тенденция вместо да се влага в развитие на фирмата и конкурентоспособност, голяма част от средствата ни да отиват за търсене на подходящия човек в администрацията, който може да гарантира съответната обществена поръчка. Това смазва тотално бизнеса!

Въпрос: Във връзка с това, което казахте за непримиримост към опростачването и беззаконието – какво е вашето отношение за нелепото изказване на Валери Симеонов?

Румен Радев: Аз имам кратък отговор и той е, че безконтролната власт ражда цинизъм. А с цинизъм ние не можем да постигнем нито една от целите, които стоят пред нашето общество. И проблемът е, че цялата тази обществена енергия, която се трупа, ще се излее върху г-н Валери Симеонов заради неговото изказване. Но, повярвайте ми, това няма да реши проблема. В никакъв случай! Защото г-н Симеонов сътвори скандал от няколко дни, майките протестират от месеци, а проблемът е от дълги години. Този проблем се задълбочава и от факта, че много от политиците в България станаха абсолютно нечувствителни към социалните проблеми на българите. И пак се връщам към това, за което ви говорих – политическите институции трябва да бъдат под сериозен обществен контрол и натиск върху управляващите. Това е формулата за справяне с всякакъв цинизъм и подобни изказвания.

Въпрос: Има ли място музиката в България? Ние се опитваме да съхраняваме фолклора и другите течения в музиката. А когато народът е гладен и беден, има ли Министерство на културата, което да ни подкрепи?

Румен Радев: Всяка политика е преходна, но музиката е вечна. Така че, ние трябва да мислим не само да я съхраним, но и да развиваме нашето огромно музикално културно наследство. Защото ако нещо ни е съхранило през вековете като нация, което е съхранило нашия език, традиции, култура, това е нашата музика. Трябва да се отнасяме с преклонение към нея, да я развиваме и пазим. Много се радвам, че Пловдив, вашият град с огромно културно наследство, ще бъде Европейска столица на културата и това може да бъде още един тласък в защита на нашето музикално и културно наследство и за неговото развитие.

Въпрос: Г-н президент, ще си позволя да Ви задам въпрос, свързан с правосъдието. Мога да Ви кажа, че аз лично започнах да не вярвам в правосъдната система на България и съм сигурна, че много от тук присъстващите са на същото мнение като мен. Всеки ден, всеки час, всяка минута виждаме как по улиците се убиват хора. Виждаме как влизат по домовете крадци, престъпници, убийци и се подиграват с възрастните хора на България, които честно и достойно с труда си са стигнали до тези години и са се борили в живота. Виждаме как се убиват деца, изнасилват се жени, но за съжаление повече от престъпниците не биват наказани и няма да бъдат. Според Конституцията всеки човек има право на живот и посегателството над човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление. В България това в последно време не го виждам. Масово престъпниците биват освобождавани с гаранция, която е жалка. Биват обявявани за луди. Искам да Ви кажа нещо, ние, хората, виждаме какво се случва. Един ден няма да търпим тази несправедливост, а ще почнем сами да я раздаваме, тогава ще умре демокрацията. Защото едно семейство, което е изгубило близък човек и не е видяло справедливост, ще започне само да раздава правосъдие. И какво става? Кръв за кръв. Ще се изгуби човешкото в човека и демокрацията умира. Кажете ми, ние как да повярваме в справедливостта, г-н президент, след като институциите не си вършат работата? Искаме справедливост. Кажете ми как да повярваме? Как ние като млади хора да разбудим надеждата?

Румен Радев: Първо искам да Ви поздравя и да Ви благодаря за силната гражданска позиция, която изразихте. Аз точно към това ви призовавам, за да решим проблема със справедливостта и безнаказаността, която се вихри в България. Тя не е само откъм престъпност, тя е финансова и всякакъв друг вид безнаказаност. Тя е безнаказаност за лошо качество, за корупция и други. Безнаказаността поражда още по-голяма безнаказаност, ако не се пресече навреме. Тя дава самочувствие на престъпниците да вършат още по-големи престъпления. Това е едно от първите неща, които трябва да решим. Трябва всеки ден да бъдем фокусирани върху този проблем и трябва да настояваме правителството и съдът да постъпват с цялата строгост на закона. Това е начинът. Това е, според мен, неотложната мярка. За да има устойчива промяна обаче, са нужни промени в модела на образованието, на социалните политики и приобщаването, защото колкото и строго да се наказва, ако не се заложи като възпитание участието в едно много по-справедливо общество, няма да има желания ефект. Нужен е всеобхватен подход. Когато има гражданска безконтролност върху институциите, тя се изражда и в безнаказаност на институциите.

Въпрос: Според Вас какво един млад човек трябва да прави в ежедневието си, за да допринесе за развитието на България?

Румен Радев: Всичко е въпрос на приоритети. Но ще се върна на това, което казах преди малко. Трябва да имате високи лични амбиции, които всеки ден да преследвате, но не забравяйте, че трябва да имате високи амбиции и за България, които също да преследвате. Защото ако се съсредоточите само върху личните амбиции, знайте, че те няма да могат да се реализират. За мен най-важно е вие да намерите този баланс между времето, енергията и усилията и да споделяте заетостта от вашите лични амбиции и мисълта и действията ви, всички вие заедно като активни и интелигентни млади хора да работите за едно по-достойно бъдеще за България, в което да бъдете удовлетворени. И затова в реализацията на тези високи амбиции аз ви пожелавам успех!

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (15)

  1. безконтролна власт – цинизам- тояги -нормално състояние. Това е реда

  2. безконтролна власт – цинизъм- тояги -нормално състояние. Това е реда

  3. Само дрънкаш празни приказки, шапкарю! Имаме един слаб и добряк премиер и всички искат да му се качат на главата и да изкрънкат някакви пари. И той дава ли дава… от нашите пари, нали не се потил за тях. Предполагам, че скоро на власт ще се качи ездачката от Крушовица и тогава ще видите „кон боб яде ли“ и що е това истински цинизъм, „защото сме социалисти“. И паричките ще изчезнат, както става при „цоциалистите“. А както виждам и пРезиденът се включва в изпълнение на поръчката на ген. Решетников за премахване на всички политици, изразяващи антируски и прозападни позиции. Нали все пак трябва да му се отблагодари за посочването му като най-подходящ кандидат за троянски кон на Путин у нас.

  4. Много точно го каза президента – Булгаристан е средно-развита африканска страна

  5. Правилно товариш Радев. На нас не ни трябва
    политиката на цар Борис . Политика, която бат
    Бойко се мъчи да прокара в комунистическа
    България. “. Со кротце и со благо “ не маже
    Бойко. Комунистите сакат го кютеко . Ако не ги
    биеш, бягай. Защото товариш Радев е по-страшен от Сталин Той знае сама един отговор” слушам”
    Со контрол, димек кютек, България ще стане най-индустриализираната страна в света , както
    по вревмето на соцa….

  6. Ся като наскачат едни джендъри, които едно време ги наричахме просто -п-е-д-а-л-и-, че като започнат да оплюват един мъж със здрав разум, който говори истината. Нека оня кавал симеонов се научи от президента да говори истината.

  7. Я,aaa!!!! Тролчето на правитизаторката Нинова
    научило и нова дума , освен о л и х о ф р е н И
    п е д а л вече в речника му се мъдри и
    купечката дума джиндър! Радев помоли се на
    Нинова да увеличи стотинките на тролчето ви….

  8. велемир е уникален тъпак и злобар!Тоя изтърсак няма много богат речник.По обясними причини

  9. Ама забележи сариев, че велемирка хапе като отровна змия и после мълчи като дупе!НИ ДУМА, НИ ВОПЪЛ, НИ СТОН! Като партизанин на разпит.

  10. ОТВРАТИТЕЛНА РЕЧ!!! Реч, която НЕ ОБЕДИНЯВА, А РАЗДЕЛЯ. Реч, която дава на студентите чувство на НЕСИГУРНОСТ И СТРАХ. Защо, господин президенте не говорихте на студентите за предизвикателствата пред Европа и пред света – същата реч, която произнесохте пред студентите в Оксфорд? Такава тема е обединяваща за цялата нация. Защо не говорихте на оксфордските студенти същото, което наговорихте на нашите? ЗНАМ – ЗАЩОТО ВИЕ СТЕ ПРОПАГАНДАТОР НА ЧЕРВЕНИЯ ФАШИЗЪМ НА РУСИЯ И ПАТЕРИЦА НА НИНОВА. Защото изпълнявате ЧУЖДА ПОЛИТИЧЕСКА ПОРЪЧКА и не сте президент, а ПОЛИТИЧЕСКИ СУБЕКТ. Скоро ще ви видим на яз. Копринка със знамето на Донецката РБ и портерт на Сталин.

  11. Господин президенте, НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ОПЛАКВАТЕ НА СТУДЕНТИТЕ! Какво според вас трябва да направят ТЕ след като ви чуят? Да излязат на протест срещу ГЕРБ? Да гласуват за БСП? Не, ТЕ ЩЕ НАПУСНАТ БЪЛГАРИЯ ВЕДНАГА СЛЕД ПОЛУЧАВАНЕ НА ДИПЛОМА. Това е ВАША ПОЛИТИЧЕСКА РЕЧ – същата като ежеседмичната пропаганда на полит събранията. Тази реч НЕ ВИ ПРАВИ ОБЕДИНИТЕЛ, А ПОЛИТИЧЕСКИ ДИВЕРСАНТ. г-Н пРЕЗИДЕНТЕ, вие извървате ПОЛИТИЧЕСКА И ИДЕОЛОГИЧЕСКА ДИВЕРСИЯ В ПОЛЗА НА ФАШИСТКА РУСИЯ. ЗАСРАМЕТЕ СЕ!

  12. Ако бях на мястото на емигрантите след прочитане на тази оплаквателна, конфликтна, политическа реч щях да си кажа „Боже, добре че се отървах от тази балканска клоака. Добре че взех чужд паспорт.“

  13. Видим, че тук платените латерни на свинефермата герб са рипали да барат смока на моята личност и много се ядосват, че не им го подавам 🙂

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.