С хронологията на „Именника на българските князе“, броя и имената на владетелите са се занимавали впечатляващ брой наши и чужди учени
Кормесий I е син и наследник на Тервел, съответно внук на Аспарух
Кои са преките наследници на кан Тервел (700-721), съответно на създателя на Дунавска България кан Аспарух (680-700), е един от заплетените въпроси от нашата средновековна история. Решаването му с желаната от нас яснота е трудно постижима задача. Онова, което знаем за тези двама, трима или четирима (!) господари на България през първата половина на далечния VIII век, се ограничава с няколко реда в „Именника на българските владетели“. Запазен в три руски преписа от XV-XVI век, този хронографски списък на „князете“ (такава е титлата, използвана от преписвачите) е един от най-ценните, но и сложни за анализ паметници на нашата историческа традиция. Изследователите, занимавали се с проблема за българските владетели от онази епоха, виждат в лапидарните текстове на „Именника“ пропуски, повреди и грешки спрямо първоначалното му съдържание. Напълно възможно е в текста, който познаваме днес, да има сериозни грешки. Първите от тях са допуснати от неизвестния по име старобългарския автор, който нейде по времето на цар Симеон Велики (893-927) превежда от гръцки, на който е бил написан оригиналният текст. Още нещо, и до днес се спори дали тази хроника на владетелите е била написана върху пергамент или е надпис върху камък, дори серия от кратки надписи върху колони за всеки от владетелите. За да бъде главоблъсканицата още по-голяма, възможни са и допълнителни грешки, допуснати от руския преписвач. Живял цели седем столетия след съставянето на „Именника“, почти сигурно е, че той не е разбрал някои думи, имена, изрази и т. н.
Както обобщава чл. кор. проф. Веселин Бешевлиев „... за преките, законните наследници на Тервел, които принадлежат към същия род Дуло, дава сведения, и то откъслечни, само „Именникът на българските князе“. Но той е повреден тъкмо там, където се съдържат тези сведения. В реда, който е посочвал обичайните данни за първия наследник, се чете само края на годината на възкачването „... твирем“. Името му, броят на годините и посочването на рода му са загубени било поради повреда на листа на това място, било поради нечетлив оригинал, от който е преписано днешното копие. Следващият ред, който е съдържал сведения за втория наследник, също не е достигнал цял. И тук липсва името. Запазени са само останалите данни, от които се вижда, че този княз е управлявал или живял 28 години, бил е от рода Дуло и е заел властта в годината дван шехтем. Негов наследник е бил Севар, който управлявал или живял 17 години, принадлежал към същия род Дуло и заел властта в годината тох алтом. И така, според Именника след Тервел са управлявали трима или четирима князе от рода Дуло, за които никой друг извор не съобщава...“
С хронологията на „Именника“, броя и имената на владетелите са се занимавали впечатляващ брой учени - В. Златарски, Й. Микола, Дж. Бъри, Й. Маркварт, Г. Фехер, Г. Моравчик, Ом. Прицак, цитираният В. Бешевлиев, М. Артамонов, Ив. Венедиков, В. Гюзелев, М. Москов, П. Добрев и др. Всеки от изследователите е разсъждавал по спорните въпроси, но пълно съгласие няма. Други автори, споделящи теорията на В. Бешевлиев за т. нар. „двойни владетели“ (кан и кавкан), внасят нови елементи на интерпретация в тази твърде „тъмна“ картина. За да онагледим това, нека в резюме припомним възстановката на проф. Моско Москов, автор на един от обемистите трудове за „Именника“. Редът и годините на владетелите според него са следните: Аспарух (668-695), Тервел (695-714), „първи неизвестен владетел“, отъждествен като Кормесий I (714-715), „втори неизвестен владетел“, наречен Кормесий II (715-721), Севар (721-737) - последният от Дуло. След него на власт идва Кормесий III - Кормисош (737-754), който прекратява Дуло и налага династията Вокил.
С други думи, за М. Москов наследниците на Тервел са трима: Кормесий I, Кормесий II и Севар. Както стана дума, след тях някои автори прибавят четвърти - „Товирем“, приемайки загадъчната дума не за датировка, а като лично име. В един от последните опити за обобщение, дело на акад. Васил Гюзелев, наследниците на Тервел са двама: Кормесий (721-738) и Севар (738-753), а Кормисош (753-756) е първият от династията Вокил. В случая обаче по-правдоподобно е да приемем обяснението на В. Бешевлиев, М. Москов и други изследователи, че владетелите с името „Кормесий“ са двама.
От гледна точка на оскъдните ни знания и отсъствието на други източници, логично е да се приеме, че Кормесий I е син и наследник на Тервел, съответно внук на Аспарух. За известно време той не само е съвладетел на своя баща, но и действащо лице в „голямата политика“. Именно той подписва договор с Византия през 716 г. и поне в някои случаи командва българските войски срещу арабите при обсадата на Константинипол през 717-718 г. Редно е да отбележим, че правилната форма на името му е „Крумесис“, както го виждаме в неговия собствен надпис под прочутия Мадарски конник. Тезата за позицията на Крумесис/Кормесий като съвладетел на Тервел е развита от проф. Георги Атанасов и приемливо осветлява някои спорни въпроси. Днес заради победата над арабите през 718 г. с право наричаме кан Тервел „спасител на Европа“, но не бива да забравяме, че негова „дясна ръка“ е бил синът му Крумесис I.
Най-вероятно „безименният владетел“, наследник на сина на Тервел, се е казвал отново Крумесис. Според френският хронист Алберик (XIII в.), който е ползвал по-стари хроники, през 727 г. България е управлявана от владетел на име „Кормесий“, а през 750 г. е имало „трети владетел Кормесий“ - очевидно кан Кормисош. Както стана дума, последният идва на престола след представителите на рода Дуло, наричан още „Вихтун“ („Вихър“). Кормисош e от рода Вокил, като е наследен от Винех (754-760), който отново е от рода Вокил. Впрочем, името на рода в „Именника“ е представено и във варианта „Укил“. И така, листата на преките наследници на Тервел (последните от рода Дуло) е в следната последователност:
- Крумесис (Кормесий) I - самостоятелно след 721 - преди 727 г.
- Крумесис (Кормесий) II - споменат през 727 г.
- Севар - след 727 - около 737 г.
За съжаление, по-прецизно датиране е невъзможно, тъй като в „Именника“ в някои случаи са дадени годините на управление („държа княжението“), в други - годините на живот („живя“), но за интересуващите ни владетели не е използвана нито една от двете форми. Имената „Крумесис“ и „Кормисош“, предавани от чуждите автори като „Кормесий“, са българско съответствие на сакралното староиранско име „Хормизд“/„Ормизд“ (от името на бога Ормазд - Ахура Мазда). Негов вариант е и онова на Крум (около 800/803-814). По същество, ако махнем гръцката наставка, името „Крумесис“ е звучало като „Крумес“/„Крум“.
По времето на наследниците на Тервел между България и Византия цари мир. Предвид това византийските автори не са сметнали за нужно да занимават своите читатели със северната съседка и нейните владетели. Борбата с арабите и споровете „против“ и „за“ иконите (т. нар. иконоборство в империята след 726 г.) поглъща изцяло вниманието на хронистите.
Когато разсъждаваме за последните представители на династията Дуло, струва си да се запитаме дали кан Кормисош наистина е свалил древния владетелски род? В текста на „Именника“ е казано само, че Кормисош е „изменил“ управляващия род и нищо повече. Дали учените не разглеждат съдбата на Дуло в духа на „обратната ретроспекция“ предвид последвалите в периода 754-766 г. междуособни борби в столицата Плиска? Не е ли възможно Севар да е нямал наследници и това да е довело до избор на владетел от друг знатен род? Тези въпроси си струва да бъдат зададени, въпреки че няма как да им дадем категоричен отговор. И все пак, въпреки оскъдните данни за преките наследници на Аспарух и Тервел, при управлението на Крумесис I, Крумесис II и Севар българската държава запазва своята вътрешна стабилност и военна мощ - обстоятелство, което u позволява да преодолее кризата, разразила се през втората половина на иначе тайнственото осмо столетие...
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш