Доходите растат по-бързо от цените на храните

Разходите за алкохол и цигари са по-големи отколкото за дрехи и обувки

Харчим повече за сметки и налози

Пресни плодове и луканки сменят бурканите на трапезата на българите. С повишаването на доходите българите ядат по-малко компоти и туршии, но нараства потреблението на трайни колбаси, ядки и кашкавал. През 2011 г. всеки българин е изял средно по 12,4 кг. компоти и 8,5 кг. туршия, а през миналата година - само 7,7 кг. компоти и 5,9 кг. туршия, сочат данните на Националния статистически институт. Вместо да затварят буркани хората ядат повече пресни плодове. При 47,2 кг. на човек през 2011 г., през миналата година консумацията на плодове е нараснала до 50,7 кг. Намалява потреблението и на хляб и картофи. През 2011 г. всеки човек е изял средно по 106,7 кг. хляб и 31,2 кг. картофи, а през 2017 г. по 87,1 кг. хляб и 26,6 кг. картофи.

Всяка година доходите на домакинствата нарастват, като това увеличение е по-бързо от поскъпването на храните. В резултат се променят продуктите, които слагаме на масата. Хората започват да ядат по-разнообразна храна, голяма част от която е вносна. Това обаче води до намаляване на потреблението на някои традиционни за страната ни храни като прясно мляко и сирене.

Наред с положителната тенденция да ядем повече плодове се наблюдава и друга - с повишаването на доходите през годините се увеличава потреблението на цигари, алкохол и безалкохолни напитки. През 2011 г. всеки е изпушил средно по 547 цигари, изпил е по 23,2 литра алкохол (ракия, водка и уиски) и 49,5 литра безалкохолни напитки, докато през 2017 г. цигарите вече са 656 броя, алкохолът е 28,8 литра, а безалкохолните - 65,3 литра.

Българите харчат за алкохол и цигари повече отколкото за дрехи и обувки, сочат данните на НСИ. През 2017 г. за алкохол и цигари са отишли 4,2% от всичките ни разходи, докато за дрехи и обувки само 3,5% от семейния бюджет. Делът на алкохола и цигарите в разходите на домакинствата е точно колкото са похарчените пари за обзавеждане и поддържане на дома. Всъщност най-голямото перо в семейния бюджет са парите за храна с дял от 30,1%, следвани от разходите за плащане на комунални сметки - за ток, вода, парно и наеми - с дял от 14,8%. На трето място са разходите за данъци и социални осигуровки, които имат дял от 12,5%. Любопитно е, че през миналата година делът на разходите за храна в семейния бюджет, както и за алкохол и цигари намалява. А нараства делът от семейния бюджет, който отива за обзавеждане и поддържане на дома. Явно с вдигането на заплатите все повече хора се грижат жилището им да изглежда по-добре. Въпреки вдигането на доходите обаче, общата сума, която се харчи за развлечения през свободното време, през миналата година остава почти без промяна. Като това може би се дължи на сериозното нарастване на разходите за плащане на сметки за комунални услуги, както и за плащане на данъци и осигуровки.

 

Финансови възможности

Можем да купим двойно повече пилешко и захар

Покупателната способност на домакинствата сериозно нараства. През 2017 г. годишните си доходи човек е можел да купи 1217 кг. пилешко месо, което е над два пъти повече спрямо пилешкото, което е можел да си позволи през 2011 г., сочат данните на НСИ. При захарта покупателната способност също е нараснала над два пъти, като с доходите си през 2017 г. човек е можел да купи 3454 кг. захар. Причината за това е че доходите нарастват по-бързо от цените на повечето основни храни. През 2017 г. с годишните си доходи човек е можел да купи с 50% повече хляб и с 45% повече картофи от 2011 г. При ябълките и свинското месо покупателната способност е скочила с около 48% като с годишните си доходи човек може да купи 4004 кг. ябълки или 756 кг. свинско.

 

С близо 1 евро на час

Жените печелят по-малко от мъжете

Жените в България печелят по-малко от мъжете, показват последните данни на НСИ. Най-голяма е разликата в заплащането при ръководните постове. Там средно на час мъжете шефове получават по 6,05 евро, докато дамите – 5,14 евро. Специалистите от мъжки пол взимат по 4,45 евро на час, докато жените – 2,96 евро, отчита още статистиката. Средно българката получава на час 2,16 евро, докато българинът се разписва срещу 2,50 евро на час.

Тази тенденция е характерна за целия Европейски съюз. През 2016 г. средната брутна почасова заплата при жените е била с 16,2% по-малка, отколкото при мъжете. Средно жените са печелили по-малко от мъжете във всички държави членки, но разликата в заплащането между жените и мъжете варира. Най-големи разлики са наблюдавани в Естония – 25,3%, Чехия – 21,8%, Германия – 21,5%, Обединеното кралство - 21% и Австрия – 20,1%. Най-ниска е разликата в заплащането между жените и мъжете в Румъния - едва 5,2%, Италия – 5,3%, Люксембург – 5,5%, Белгия – 6,1% и Полша – 7,2%.

 

В сезона на зимнината

Зеленчуците най-скъпи от 5 години

Цените на домати и чушки са с близо 50% по-високи от миналата есен

Цените на плодовете и зеленчуците тази есен са най-високите от 5 години насам. Последните данни на Министерството на земеделието, храните и горите показват, че при почти всички наблюдавани плодове и зеленчуци се отчита поскъпване в сравнение с октомври 2017 г., достигащо до 48,1% при оранжерийните домати. Ако миналата година килограм на едро от тях се е продавал по 1,62 лева, сега на борсите стига 2,40 лв. за кг. По пазарите на дребно цената вече гони 6 лева за качествен розов домат, а по-дребният върви по 4-5 лева.

С близо 40% по-скъпо се продават тази есен и чушките. Цената на зелените е била 0,93 лв. за кг през 2017 г., а сега е 1,30 лв. за кг. Червеният пипер се предлага по 1,77 лв. за кг, докато преди година е струвал 1,28 лв. за кг. Повече плащаме и за картофите и гроздето съответно с 11,5 и 2,5 на сто на годишна база.

Само за последната седмица на октомври цените на борсите на вносните домати, десертното грозде и ябълките в страната са се повишили от 0,6% до 8,9%. От друга страна картофите са поевтинели с 1,7%, а оранжерийните домати - с 2%.

Не само у нас зеленчуците са толкова скъпи. Тази година се очертава с едни от най-скъпите зеленчуци в Европа за последните 5 години. Това важи не само за доматите и донякъде за чушките, но и за картофите, обясняват от Центъра за икономически анализи на селското стопанство (САРА).

Най-голямо увеличение у нас има в цената на маслото, която за година се е покачила със 17%.

Слабо поскъпване тази есен има и при телешкото и пилешкото месо – с 3-4 на сто на годишна база. В същото време цената на свинското остава без промяна. Експертите очакват до края на годината поскъпването да продължи, като в магазините цената на говеждото и телешкото ще се покачи с 6%, а на пилешкото – с 4 на сто.

 

За 6 години

Парите ни нараснаха с близо 50 на сто

Доходите ни нараснаха с близо 50% за последните шест години, сочат данните на Националния статистически институт. През 2011 г. средният доход на човек е бил 3937 лв., което прави по 328 лв. на месец. За 2017 г. средният доход на човек е с над 48,8% по-висок - 5861 лв., или 488 лв. на месец.

Средният доход на човек е доста малък на фона на средната заплата за страната, която вече надмина 1100 лв. Причината е, че доходите се изчисляват на човек от домакинството. Така дори човек да има висока заплата, ако в семейството има деца, безработен или пенсионер, то средният доход на човек пада значително. Средният доход на цялото домакинство през 2017 г. е 13 469 лв., сочат данните на НСИ. Това прави семейни доходи в размер на 1122 лв. на месец.

Натрупаната инфлация от 2011 г. до края на 2017 г. е 4,2%. Затова реалният доход на хората за периода е нараснал с 42%, сочат данните на националната статистика.