Примата на старите шлагери Мария Петрова: Пяла съм на Живков, Царя и Бойко

-Никога не съм се възползвала от близостта ми с първенците, казва изпълнителката на "Само ти, сърце, си ми приятел"

Благодарение на Мария Петрова старите градски песни продължават своя победоносен ход във времето. Определяна от феновете си за примата на жанра, вече над 20 години тя ни радва със своето изкуство. Има редица награди и медали от различни фестивали, но за нея най-голямата награда си остава любовта на публиката.

Мария Петрова е издала седем албума, записала е над 80 песни, 20 от които нейни авторски. Реализирала е стотици концерти у нас и по света – в Германия, Гърция, Турция, Русия, Словакия, Унгария и др. Пяла е на повече от 10 езика.

- Г-жо Петрова, кой откри таланта ви и даде куража да се развиете като певица?

- Откриха таланта ми рано, пеех народни песни. После спечелих конкурс на министерството на просветата и на 15 години се озовах в София. Учех народно пеене, но дълбоко в себе си усещах, че друг жанр владее душата ми, че други песни и други дрехи по ще ми отиват. И когато, въпреки че спечелих първо място на конкурс в тогавашния Дворец на пионерите, друга замина на мое място на турне в чужбина, се предадох и се върнах вкъщи.

- Преди да започнете да изпълнявате стари градски песни сте била педагог. На какво учехте децата?

- Основното, което исках да възпитам в тях, е да бъдат добри, уважителни, да не проявяват агресия един към друг. Да спазват морала, етиката и всичко необходимо за един подрастващ човек, който изгражда характера си. И до днес ме срещат мои ученици, прегръщат ме, плачат... значи съм си свършила добре работата. Сега съм щастлива и богата с песните си и почитателите. Чак ме е страх от толкова щастие! Благодаря на Бог!

- Как стигат песните ви до слушателите, освен на концерти и участия?

- Добре че е интернет, който се ползва от много хора в златна възраст, и там могат да чуят песните ми от първите аудиокасетки. Преди три години подготвих нов компактдиск, с който отбелязах 20 години на сцената и 20 години в музикална компания „Пайнер“. Той включваше както добре познати песни, така и съвсем нови мелодии. Този диск беше като музикално продължение на предишния ми албум - „Златните шлагери на Мария Петрова“, който бе селекция на най-доброто от моя репертоар. В осмия си албум включих „Горчиво кафе“ по стихове на Смирненски и „Де е България“ по стихове на Вазов. Мисля, че слушателите ги оцениха. Включих и няколко мои нови авторски песни като музика и текст. Почитателите ми знаят, че голяма част от песните ми са мое дело. „Червена роза“, „Съдба“, „Танго последно“ - все емблематични за мен песни.

- Пяла сте неведнъж пред Тодор Живков. Какви спомени пазите от срещите си с него?

- Той беше много внимателен, учтив и бих казала притеснителен мъж. Никога няма да забравя първата ми среща с него – 9 декември 1977 г. Тогавашният шеф на културата в Ловеч – Христо Хараланов - ми се обади и съобщи, че ме канят на празник, на който ще присъства и Първия в държавата и са поканени много изпълнители от целия регион – на фолклор, опера, естрада и др. жанрове. Тогава още работех като педагог, но бях известна с майсторските си изпълнения на фолклор и шлагери на различни чествания и събирания.

От мен се искаше да представя няколко народни песни, но когато предварителната комисия ме прослуша и им представих и руски мелодии, те единодушно се съгласиха да представя и тях. Живков много хареса изпълнението ми на „Тодоро ле, казанлъшка ябълко“ и винаги след това ме канеха да му я пея при всяко негово идване в Ловеч.

Но да се върна на въпросната паметна за мен вечер. След като започнах изпълненията си, в даден момент доближих към него и той ме погледна, усмихна ми се и това за мен бе една покана за танц. Стана и тръгна към мен. Прошепна ми на ухото, че ми се извинява, че не танцува много добре и беше видимо притеснен. Каза, че може да ме настъпи. (Смее се.) Моето сърце щеше да спре, но не ми личеше. Танцувахме валс, мина прекрасно. След танца тогавашния кмет на Ловеч - Пантелей Димитров - дойде и ми каза: „Мария, слез на земята“. (Смее се.)

По време на танца Живков ми сподели, че е силно впечатлен от изпълнението ми и ме попита: „Имате ли нужда от нещо?“ Имах нужда от много неща, като всеки човек, но тактично отказах и благодарих за уважението. След време се замислих и осъзнах, че точно по онова време се раздаваха апартаменти, коли и какво ли още не на дейци на културата. Това беше в неговите възможности, но той предложи помощта си много тактично и на ниво.

Отец Боян Саръев: Духовната бедност ни води към саморазрушение

Да бъдеш християнин не е никак лесно, защото трябва да промениш мисленето и отношението си към света, обяснява отецът

Боян Саръев е български православен духовник, основател през 1990 г. и понастоящем председател на Движението за християнство и прогрес „Свети Йоан Предтеча“, което си поставя за основна цел да върне в християнската вяра потомците на ислямизираните българи. Саръев е роден на 5 май 1956 г. в село Жълти чал, Кърджалийско (днес заличено), в семейство на мюсюлмани, но приема християнството. Завършва милиционерското училище в Стрелча, след което работи като сержант в Крумовград и София. През 1985 г. завършва и школата на МВР в София. По-късно започва работа в завод "Електрон".

През май 1990 г. е ръкоположен за дякон, а по-късно и за свещеник в Пловдивската епархия. Служи в църквата „Успение Богородично” в Кърджали. Развива широка благотворителна, образователна и мисионерска дейност. Саръев е номиниран с 3 почетни отличия за обществена дейност и включен от Американския биографичен институт в списъка с 500-те най-влиятелни личности в света. Женен е, има син и дъщеря.

- Отче, посрещнахме Рождество Христово, но като че ли голяма част от хората изобщо не знаят същността на този празник!

- За съжаление човечеството все повече се отдалечава от Бога, от божественото, от духовното и възвишеното и все повече затъва в тинята на материалните неща. Надпреварваме се да ядем и да пием, забравяйки, че това е преходно и нестойностно. Хората като цяло нямат празнично настроение и не знаят какво празнуваме на т.нар. Коледа. Това всъщност е абсурдно и безумно, защото няма такъв празник в българския църковен календар. Това е седмото божество на славяните през езическия им период и не е свързано с раждането на младенеца. Празничното настроение е просто да имаме повод да седнем на трапезата да ядем, да пием и да се веселим. Без дори да си спомним с благодарност за Бога, който ни е изпратил своя син тук на Земята, за да ни изкупи първородния грях, да ни осинови и да ни направи негови по-малки братя.

- А защо се случва това?

- Още от времето на нашите праотци Адам и Ева човек се опитва да излезе от опеката на своя творец, да му се противопостави. Знаете, че Господ е дал на Адам и Ева блаженство и вечен живот в райската градина. Те се противопоставиха на Бога като ядоха от забранения плод, послушаха Сатаната, той получи власт върху човеците и днес ние повече се вслушваме в изкушенията, които ни предлага Дяволът, а не в заповедите на Господ. Сатаната ни предлага по-шумни, по-атрактивни неща, които гъделичкат и плътта, себелюбието и гордостта.

- По време на постите ограничаваме храната, за да изчистим тялото си, но от какво трябва да изчистим душите си?

- Постът е двояк. Има телесен пост и духовен. Те винаги се спазват едновременно. На първо място е духовният пост, т.е. смиряване на съвестта, гордостта, себелюбието, самолюбието, алчността, користолюбието, омразата и т.н. И след това трябва да се обърнем навътре към себе си, да видим собствените си грехове, несъвършенства и недостатъци и да се каем искрено за тях. Телесният пост е в помощ на духовния. Когато човек се храни по-малко, приема по-бедна храна и се ограничава в яденото и пиенето, се успокоява самата плът, защото грехът се корени в плътта, в тялото. Но когато храната не възбужда цялото тяло и съзнание, човек е смирен и се пречиства.

- А въпросната бедност, от която постоянно се оплакваме, тя повлия ли върху нашата духовност? Накара ли хората да се обръщат повече към вярата, или напротив?

- Колкото по-тежко е битието на един човек, на една група от хора или на цялото общество, толкова повече търси духовното и Бога. Но при нас е обратното – вместо да се обединяваме, да се вразумяваме и да си организираме нещата в правилната посока, ние се озлобяваме все повече и се отдалечаваме един от друг и от Бога. Аз мисля, че не е толкова страшна материалната бедност, а духовната. Като излезеш на улиците, не можеш да се разминеш от коли. Кафенетата и ресторантите са пълни. Този, който няма пари, си седи вкъщи. От четирима членове в семейство, три коли се паркират пред дома. Бедността вече не е толкова голяма. Много по-страшна е духовната бедност, тя е опустошителна и много трудно се възстановява. Когато човек е духовно беден, става ненаситен в материално отношение.

- Докъде ще ни докара тази бездуховност?

- До самоунищожение. Аз съм духовен човек и трябва да нося оптимизъм на хората, да всявам кураж и надежда в утрешния ден, но в същото време истината ми е по-мила и виждам, че в основата на цялата беда и предстояща бъдеща катастрофа стои демографската катастрофа. В България няма българи. Както вече казах, българката се отучи и не иска да ражда, а отглежда по едно дете между другото, докато се забавлява и ходи по кафенета. Нали ги виждам - около църквата има кафенета и е пълно с такива. Седнала нашата майка, българската, запалила дълга цигара, кафе, сок, а дори и алкохол пред нея, и си гледа кефа. Детето си играе, опитва се да влезе в контакт с нея, тя не му обръща внимание. Идва втори път, тя отново се възмущава, че й прекъсва спокойствието и накрая му шибне един шамар. Така отглеждат повечето майки децата си и за мен това е страшно. Селата ни са призрачно празни, полята пустеят и това е пагубно.

Никол Станкулова отслабнала 5 дни след раждането

Световни знаменитости с български корени

Доц. Велимир Велев прави театър с незрящи

Звездни бебета огласиха 2018-а

Деси Банова: Кърмя, а това помага за фигурата на жената

Д-р Петя ЧАВЕЕВА: Правим медицина на световно ниво

Пациентите масово лъжат лекарите си

Минко Петров води тайнствена световна звезда в София

Анн-Джи облича студентки

Младо семейство отглежда шафран

Чудесата на свети Василий Острожки

Звезди се правят на остроумни

Любовни романи на екрана и в живота