Пристанището на Бялата кула

Древните стени на Солун

Значението на Солун нараства особено след преместването на столицата на Римската империя в Константинопол през първата половина на IV в.

Градът има особено отношение към историята на средновековна България

Преди почти четвърт век пътувах в една от първите си служебни командировки в чужбина. Ставаше дума за научна конференция по византинистика в град Комотини в Северна Гърция. Тогава излизането зад граница дори до нашата южна съседка бе сериозен проблем. Аз изпитах истинско вълнение, когато влакът премина Кулата и за пръв път се озовах на територията на една “капиталистическа” държава.

След края на конференцията любезните домакини ме поканиха да отида до втория по големина гръцки град Солун. През следващите години щях да ходя до там десетки пъти. Никога обаче няма да забравя първото си впечатление от тази истинска перла на Егейското крайбрежие.

Солун е вторият по големина град в днешна Гърция. Той е основан в 315 г. пр. Хр. от царя на антична Македония и зет на Александър Велики, Касандър. Новият град обединява в едно 26 селища, пръснати по брега на обширния Термически залив.

Цели столетия Солун е типично елинистическо средище, обединило културите на много страни от Европа и Азия. По-късно той става един от центровете на римската култура на Балканите. От някога богатите паметници на античната цивилизация днес се е съхранила една уникална триумфална арка. В 298 г. император Галерий побеждава Персия и превзема столицата Ктезифон. В чест на това събитие той строи в Солун грандиозно архитектурно съоръжение. Арката се състои от две части, увенчани с купол. Съоръжението е високо 12.5 м и има три отвора, украсени с малки арки. Особена ценност са скулптурните композиции. Част от тях са сцени от персийския поход на императора. Централно място заемат жертвоприношенията, които правят Галерий и неговия осиновител, император Диоклециан. Забележителна е сцената с алегоричните образи на Армения и Месопотамия, приемащи римската власт.

Значението на Солун нараства особено след преместването на столицата на Римската империя в Константинопол през първата половина на IV в. Тогава той се озовава на възлово място по пътя Виа Егнация, свързващ Запада с Изтока. След завземането от арабите в началото на VII в. на центровете на Сирия и Египет, Антиохия и Александрия, Солун се превръща във втория по големина град на Византийската империя. Такъв той остава чак до нейното рухване през ХV в.

Градът има особено отношение към историята на средновековна България. В него още от VI-VII в. живее значителна славянска общност, която постепенно добива българско самосъзнание. От Солун произхождат светите братя и създатели на нашата писменост Кирил и Методий. Българските царе винаги са предявявали претенции към него. Особено значими са те по времето на цар Калоян (1197-1207). Той нееднократно го обсажда с цялата си армия, а през есента на 1207 г. е близо до превземането му, когато внезапно умира при неясни обстоятелства.

В първата половина на ХIII в. Солун става един от главните центрове на новосъздадената върху византийски територии Латинска империя. Когато си връщат града, ромеите продължават да го благоустрояват. След тежки сражения в 1387 г. той е превзет от османските турци, а през 1402 г. е предаден на венецианците. В крайна сметка през 1430 г. селището е окончателно завладяно от армиите на султана.

През средновековието градът е притежавал мощни укрепителни съоръжения, от които днес по-запазена е цитаделата. Никой посетител обаче не може да пропусне Бялата кула или Левки, както е на гръцки език. Тя се намира на морската стена на Солун. В сегашния си вид е построена от султан Сюлейман Великолепни през 1535-1536 г. Левки е издигната на мястото на по-стара византийска кула, спомената от солунския епископ Евстатий при описанието на обсадата на града от норманите.

При първото ми посещение в Солун водач ми беше археологът Атанасиос Цуракис. С Танасис се знаехме от разкопките на Георги Китов, в които той участваше години наред. Най-голямото богатство на града са съхранените средновековни църкви и именно те бяха главната цел на моите интереси. Човек остава буквално изумен от десетките храмове, датирани в различни епохи.
Сред най-ранните запазени християнски култови сгради са базиликата “Ахиропийтос” от средата на V в. и църквата “Св. Давид” от началото на VI в. в манастира Латому. Особено ценна е солунската “Св. София” (690-730), която е най-добре съхраненият храм от обгърнатата с мрак епоха на иконоборчеството в историята на Византийската империя. Уникална е и кръстокуполната църква “Панагия Халкеон”, построена в първата половина на ХI в. и посветена на св. Богородица.

Много добре е представен и последният етап от развитието на империята, водена тогава от династията на Палеолозите. Към началото на тяхното управление през ХIII в. се отнася еднокорабният храм “Св. Пантелеймон”. Вече в първите десетилетия на ХIV в. е построена главната църква “Св. Николай Орфанос” на незапазилия се до днес манастир Влатади. Шедьовър на палеологовата архитектура е издигнатият в 1312-1315 г. храм “Св. Апостоли”.

И все пак над всичко са двете църкви, известни като ротондата “Св. Георги” и базиликата “Св. Димитър”. Първата е построена още в 306 г. по време на езичеството. Както личи от името є, това е постройка с план на окръжност. Тя е зидана от висококачествени тухли, като дебелината на стените е цели шест метра. Сградата е увенчана с купол с диаметър от 25 м. Отначало долната част на стените от вътрешната страна е била облицована с мраморни плочи. По-късно ротондата е преустроена в трикорабна базилика и украсена с великолепни раннохристиянски мозайки.
Съществуват три различни хипотези за първоначалните функции на сградата. Най-разпространената версия е, че тя е била предназначена за мавзолей на римския император Галерий. Другите две теории са за част от тържествен дворцов ансамбъл и за храм на Зевс или на самия Галерий. Към 400 г. възтържествувалото християнство превръща някогашната езическа ротонда в църква, посветена на св. Георги. През 1590 г. мюсюлманите-турци пък е използват за джамия.

Още по-важна за Солун и за православието е базиликата “Св. Димитър”. В нея се съхраняват мощите на един от най-големите християнски светци, умъртвен мъченически при гоненията на император Максимиан (292-311). Храмът е построен през V в. върху основите на затвора, където светецът е изтезаван, а после - погребан. Сега базиликата представлява монументална сграда, носеща следите от различни преустройства в хилядолетната си история. В подземията са запазени част от фреските на най-ранната църква. Колони, капители и детайли от интериора ни показват различни периоди от развитието на византийската архитектура.

Базиликата “Св. Димитър” има наистина богата история. Между 629 и 639 г. първата сграда е почти унищожена от голям пожар. През 904 г. арабите превземат Солун и разграбват богатствата на храма. Същото правят норманите в 1185 г. и латинските рицари в 1204 г. През 1493 г. османците превръщат църквата в джамия и такава тя остава чак до 1912 г. Днес тя отново е място за поклонение на християни от целия свят пред мощите на св. Димитър.

Коментари

Задължително поле