Изтеглете безплатното приложение „Европейски път – Велико Търново“

На 22 март 2019 да почерпят

Арестуваха бившия президент на Бразилия Мишел Темер за корупция

САЩ с нови шест ядрени бомбардировача в Европа Дни след като Русия обяви разполагането на сили в Крим

75-годишна швейцарка уби с нож 7-годишен ученик на улицата посред бял ден

Броят на загиналите при потъването на ферибот в Ирак достигна близо 80 души

„Зелените“ пробутват старо проучване Поредната фалшива новина от „еколозите”

Титаничен сблъсък между Ралица и Чилева за оставане в Hell’s Kitchen Оспорвана вечерна резервация, съмнения за саботаж и изненадващи похвали ни очакват в Кухнята на Ада тази вечер

Корнелия проби енергийния щит на Цветанов (обзор) Псалм 91 е разковничето на защитата

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 22 март 2019

Добър въпрос, уважаеми господин премиер

ЕС даде отсрочка за Брекзит до 22 май

Спор за наследство в основата на двойното убийство в Атина

Депутатът Емил Димитров: Държавата няма да строи данъчни складове

Доналд Тръмп: САЩ трябва напълно да признаят суверенитета на Израел над Голанските възвишения

Проклятието на Нови Искър Тази точка на географията е територия на серийни убийци

Ужасената жена бяга с петгодишно внуче на ръце. Брадварят я настига – първо убива нея, после съсича и детето

Сатанинско проклятие лежи над Нови Искър. Тази точка на географията е територия на серийни убийци. Миналата седмица освирепял за кръв съсече с брадва четири жертви. Преди година друг злодей застреля шестима. Викали му Горския човек, сегашният влезе в мрачната хроника като Лудия.

Кумаришкото чудовище Здравко Рибаров.

Кумаришкото чудовище повлича крак на тамошните кланета. Прозвище е на Здравко Рибаров от село Кумарица, днес квартал на Нови Искър. Бабите още плашат внуците с него. На 8 ноември 1931 г. той разиграва шекспировска драма.

По обяд Здравко се запива в кръчмата на Арсо Бенев. На съседната маса се черпят бившият кмет Лозе Лазаров и бившият пристав Стоимен Манолов. С двамата Рибаров има стари сметки за уреждане. Пресушава две стъкла вино, мезва няколко кюфтета и удря вилицата в пода. „Защо хвърляш вилицата, сине майчин?“, обажда се Стоимен.

Здравко само това чака: „Ти баща ли си ми, та ме наричаш син!“ Скача, грабва едно шише и го запраща по масата. Тримата се счепкват, намесва се кръчмарят, скандалджията е изхвърлен навън.

Здравко отива вкъщи, за да се въоръжи с нож и пищов. На мегдана пресреща Лозе и Стоимен и забива острието в гърдите на бившия кмет. „Уби ме“, отронва Лозе и рухва на земята. С добре премерено движение Здравко намушква и Стоимен.

Отстрани съселяни гледат сеир. Най-куражлията дядо Коста Деков се приближава и хваща убиеца за ръката. Онзи обаче вади револвера и стреля в стареца. После вижда, че първите двама още шават и хладнокръвно ги довършва.

Други двамина пробват да обезоръжат Рибаров. Той клъцва единия по ръката, изскубва се и отива да вземе брадва, за да продължи клането.

На излизане от къщи злодеят вижда случайно минаващия Малинко Николов. Пътьом го халосва с балтията, след което се спуска към снаха си Марта. Ужасената жена бяга с петгодишно внуче на ръце. Брадварят я настига – първо убива нея, после съсича и детето.

Следващите жертви са Мартините дъщери Вера и Стефана. Тъкмо започва да ги коли, ето че се появява брат им Младен. Момъкът грабва една вила и погва убиеца. Двама стражари от Куриловския участък наблюдават преследването, но не смеят да се намесят. Здравко се измъква и драсва към София. След себе си оставя истинска касапница.

Лозе, Стоимен и Марта са убити на място. Малинко и детето издъхват в Александровската болница. Там охкат и четирима ранени.

Обявена е награда за залавянето на вампирясалия Рибаров. Тиражиран е портретът му и отличителните белези: среден ръст, леко прегърбен, мургаво лице, черна коса, сив каскет, войнишка куртка, брич панталони, свински цървули.

Из столицата и околията плъзват слухове, че веднъж подушило кръв, чудовището ще продължи да убива. Няколко пъти го забелязват на различни места в София и покрайнините, блокират районите, но Здравко все се изплъзва.

В петък сутринта на 13 ноември злодеят е разпознат на Женския пазар. Зърва го хлапакът Милан Георгиев, който запомнил физиономията му от вестниците. „Ето го оня… Това е убиецът от Кумарица, дето изяде живота на девет души“, прошепва момчето на случаен пристав, който зяпа сергиите със свой приятел пенсионер.

Човекът на закона вади снимка на Рибаров и я сверява с посочения. „Няма грешка!“, заключава той. Приставът и пенсионерът тръгват по дирите му, като пътьом вземат за подкрепление един стражар.

Хайката решава пръв да действа пенсионерът, защото е цивилен. Храбрецът внезапно сграбчва престъпника и с хватка, запомнена от младини, заклещва ръцете му. В следващия миг налитат формените. Страшният Здравко е вързан, обезоръжен и откаран в Дирекцията на полицията.

Оказва се, че Рибаров е стар клиент на закона. Съден е за кражба и за закана. През 1916 г. получава смъртна присъда, защото вдигнал оръжие срещу ескадронния си командир. Спасява го амнистия. През 1921 г. стреля по някакъв нотариус и получава 11 години тъмница. Излиза помилван в началото на 1929 г. Захваща обущарство.

За кумаришкото клане Здравко Рибаров е осъден на смърт чрез обесване и е тикнат в Централния. Тук го сварва превратът на 19 май 1934 г., когато затворът почва да се пълни с комунисти. За няколко месеца около 200 партийни функционери влизат зад решетките.

„За да изолират криминалните затворници от влиянието на комунистическата пропаганда и да предпазят затвора от общи акции на политическите и криминалните затворници, управата ни изолира в крайното южно крило“, пише Жак Натан в мемоарите си.

Това помещение преди било обущарна, където се трудел смъртникът Здравко. Кръволокът се вижда надежден на политическите и те решават да го спасят от въжето и спечелят за червената кауза. „Освен това бяхме информирани от съселянина на Кумаришкия убиец, политзатворника от София, конспиратора Йордан Танев, че екзекутираният бил съчувственик на Работническата партия“, аргументира се Жак Натан.

През ноември Касационният съд потвърждава присъдата на Рибаров. По партиен канал вестта прониква в пандиза. „И така, решено бе да се проведе гладна стачка. Отказахме да приемем хляба и чорбата за един ден“, свидетелства отново Натан.

Не всички вземат акцията присърце. Другар от Ботевградско с прозвище Генерала се оплаква, че не може толкова дълго да издържи без ядене. В крайна сметка обаче не става стачкоизменник, подчинява се на партийната дисциплина и не докосва храната.

„Бъркаше ли се в политическите борби в селото, беше ли член на някоя партия?“, пита репортер на в. „Утро“ Кумаришкото чудовище. Той се почесва по тила и отвръща: „Какви политически борби, каква партия? Бях в армията, след това на война, а после близо десет години в затвора.“

Набеденият съчувственик на Работническата партия (к) е обесен призори на 27 ноември 1934 г. Гладувалите обаче записват акцията с едри букви в своите биографии. Тя се превръща в героичен епизод от антифашистката съпротива, високо оценен след Девети септември 1944 г.

Жак Натан, който е в центъра на гладната диета, става академик, народен деятел на науката и герой на социалистическия труд. Неговият съмишленик Борис Милев-Огин също се издига. Той е заслужил деятел на културата, лично Тодор Живков разкрасява костюма му със златната звезда „Герой на социалистическия труд“ и ордена „Георги Димитров“.

Серийният убиец Здравко Рибаров може и да е бил малко червен, защото преди да увисне на въжето отказва да се изповяда. Това може да е от марксизъм, но най-вероятно си е чист сатанизъм.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (6)

  1. Дали пък като минеш 100 години и апетитът ти за власт се обостря!?Пустите му комунисти_не измряха ли та още ламтят за власт?

  2. Не четете ли коментариите на днешните тролчета на БСП и президента?!Зов за мъст и кръв. Съжаление че братята на ЗДРАВКО РБАРОВ не са
    избили целия български народ след като
    руските солдати им подариха власт и им
    помагаха в за унищожението ни .

    1. Ц шизи, евроатлангическите партнери се застъпиха за узбекския у6иец, та боко го пусна, който взриви дискогеката в истанбул. Факт…
      Инак е истита, че много престъпници, подобно на плевтериев и цветанов, бързо ке прецоядисаха и се писаха жертви на стария рижим и борци за новия.
      Също факт.

  3. Цензор , аз съм безпартиен , не съм бил и никога няма да съм привърженик на някаква партия , няма смисъл , но 1945 сме били 6 млн. и през социализма ( комунизъм не е имало )1989г. сме около 9 млн. сега 2019 г. сме около 5,5 млн. не знам кое е по добро !

  4. Жоро ти забравяш оградата , през която и
    пиле не можеше да префръкне . Вероятно си
    бил ухо на тези , които ни затвориха концлагера
    щом не си видял оградата. Безпартийни комунисти,
    слуги на комунистите ,колкото щеш. Нещо повече
    хитрите копиленца на активните убийци не
    искаха да стават членове на партията за да не плащат членски внос. И без партиен билет те
    ползваха всички благинки. Така че си бил безпартиен не те прави онеправдан българин
    Ти дори не си забилязал огромните опашки пред
    посолствата непосредствено след 1989 година .
    Тогава България не бе в ЕС. Представи си сега
    ако имахме тази свобода щеше ли да има
    българи в оградена България !!!!

  5. И като излязох не през оградата, защо се върнах обратно в Родината си със сълзи на очи от носталгия ли??? Така е защото Народния съд не си е свършил работата прецизно!!!! Няма да забравя млад безпартиен инжинер – майка му германка, а баща му българин, как се уплаши, че гърците му предложиха „свобода“ и добре платена работа през 80те години, когато цяла Европа пак помагаше на несъстоятелната Гърция. Цензуре, знаеш ли за колко време с тогавашната ни армия щяхме да прецапаме турция и гърция, и защо сега сме като разграден двор без армия, а се репчим по НАТОвски на Русия за щяло и нещяло…

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.