Прокопиев, който се храни правилно от еврофондовете

Иво Прокопиев

Разградският „добър“ олигарх си направи селфи с интервю

От лятото насам правилният олигарх Иво Прокопиев гастролира из различни медии, пробвайки се да убеди всички ни, че - видиш ли - той има панацеята за благоденствието на държавата. Дава дори „тайните“ u съставки, които далеч не изненадващо, целят да сготвят и страната, и гражданите u, обслужвайки интересите му.

Последният шедьовър в жанра е от миналата седмица, когато в интервю за сайта „Факти“ Прокопиев пространно, без да е обезпокояван от неудобни въпроси, разяснява авторитетно, че „моделът на завладяната държава е все още цял, защото основните му гаранти са си по местата“. И удря право в десетката! Защото - спор няма, е прав.

България повече от когато и да било през последните над дузина години, е завладяна от хватката на задкулисието. А най-яркото доказателство за това е именно Прокопиев, който всъщност с интервюто си прави истинско селфи. Детайлно обрисувайки не само собствените си методи, през които ограбваше обществените ресурси, откакто Костов му подари първия милион, но и щенията си как да продължи с още по-голям размах.

Не вярвате? Да видим какво казва: „Как стигнахме до това, което днес наричаме „завладяна държава“?

Институциите една по една, включително всички власти, ключовите независими регулатори, основните медии, дори и опозицията в един период, бяха подчинени на икономическия и политически интерес на една малка група хора на власт. По този начин бяха изключени всички законови механизми за контрол и отчетност на властта“, реди Прокопиев, който впрочем знае наистина добре за какво говори. Защото от години, със съвсем малки времеви изключения, той винаги е бил във власт­та и практически приватизира не малка част от държавните структури.

В съдебната власт - чрез личния си председател на Върховния касационен съд Лозан Панов и грантаджийското НПО „Съюз на съдиите“, което брани не интересите на съдиите, защото не представлява дори една десета от тях, а опитите на ментора си да се отърве без наказание за престъпленията си.

В законодателната - през отрочетата на политинженеринга на Прокопиев и ментора му Иван Костов. Първо ДСБ, след това Реформаторския блок, а сега и „Да, България“ и коалицията „Демократична България“, събрала всички олигархични партии в едно. Независимо, че периодично се преобличат в различни имена, ролята на тези партийни ГМО-та е една и съща - да лобират в полза на ментора си, според задачите, които им спуска. В последното Народно събрание например план-графикът включваше няколко законодателни инициативи, сред които и прекратяване на мандата на настоящия Висш съдебен съвет. Защо? За да може предстоящият избор на нов председател на Върховния касационен съд да бъде направен от по-удобни за Прокопиев кадровици на Темида.

А що се отнася до изпълнителната власт, розовобузестият олигарх от години прокарва лобистките си интереси през посочени от него министри, зам.-министри, шефове на агенции, изпълнителни директори на ключови звена в държавата и прочее подставени лица, отварящи устата си по опорки. И разписващи решения, сведени по мейла или по телефонната слушалка.

В първия кабинет на Борисов „вкара 5-6 министри“ по признание от 2016 г. лично на лидера на ГЕРБ. Сред тях и емблематичните за Капитал(ното) опоскване на страната Симеон Дянков и Трайчо Трайков. Във втория инсталира на ключовото за проблемите му с правосъдието място - правосъден министър, аватара си Христо Иванов. Разградският олигарх най-нагло твърди в интервюто си, че еврофондовете не се разпределят целесъобразно от държавата, защото „парите винаги отиват на едни и същи места“. Прокопиев безспорно знае най-добре. Доказва го дори бегъл поглед върху финансовите отчети на медиите на коалиновия бос, които показват, че изданията му се издържат

не на пазарен принцип, а най-вече от обществени поръчки и... еврофондове

За периода 2007-2015 г., само по линия на обществени поръчки за публикуване на малки обяви, изданията от медийната група на разградския олигарх „Икономедиа“ са получили над четвърт милион лева, като не малка част от парите са дошли от два договора с НАП например за общо 90 000 лева, сключени през 2010 г. По това време агенцията беше под контрола не на друг, а на Симеон Дянков.

Ако си мислите, че нещата са се променили, дълбоко се лъжете. Ето какво показва например справката в публичния регистър към културното министерство, в който се публикуват отчетите на медиите за приходите им от обществени поръчки и еврофондове. В декларацията си от 2020 г. например от „Икономедиа“ са посочили, че през предходната година са взели 153 881 лева по договор с Европейския парламент и други 202 744 лева по договор с Европейската комисия. Отделно са декларирали и общо 3 договора, сключени с двете институции за близо милион.

Два от тях са с ЕК за 289 637 лева и 411 428 лева, а един - с ЕП, за 192 352 лева. Също толкова масово захранване с евросредства е декларирано и в отчета, подаден през настоящата 2021 г., като в него впрочем фигурират и 200 183 лева, получени по линия на Агенцията по заетостта. Любопитно е впрочем, че именно през 2020 г. съветник в представителството на ЕК у нас стана не друг, а бившият кадър на „Капитал“ Илин Станев.
Дали е съвпадение? И докато отговорът на този въпрос е все още загадка, безспорно може да се каже, че това са само малка част от европарите, отишли към кръга „Капитал“ и мрежата му от НПО-та, медии и политформации. За Прокопиев обаче вече явно не е достатъчно да бъдат разпределяни в „правилната посока“ през подставени негови лица. Иска „фирмите и хората да решават как конкретно да изхарчат парите, а не държавата“ или иначе казано - пълен контрол и върху получаването, и върху изразходването. Така де, току виж се намерил някой по-съвестен контролен орган, непревзет от него, който да реши да види за какво са отишли парите от ЕС.

Тук е моментът да се уточни, че задкулисната мощ на каолиновия бос в изпълнителната власт на държавата далеч не се ограничава само до инсталирането на негови хора в редовни кабинети.

Сянката му прозира и зад не едно и две служебни правителства, като най-пресен е случаят с все още действащия, в който както стана ясно и от парламентарната трибуна, има трима приближени до кръга „Капитал“ министри - финансовият Асен Василев, икономическият Кирил Петков и образователният проф. Николай Денков. На този фон думите му от интервюто, че образованието е една от сферите, в които страната не е предприела нито една съществена стъпка за структурни реформи, са пример за абсолютна наглост предвид факта, че на поста на няколко пъти бяха министри, сочени за част от обкръжението.

Наглост впрочем е и фактът, че не казва и думичка за конституционния вече казус с двойното гражданство на Кирил Петков, макар най-вероятно да е твърде добре запознат с отговора на въпроса бил ли е или не икономическият министър канадски гражданин в момента, в който е бил назначен на поста. Причината е, че допреди няколко години самият Прокопиев беше почетен консул именно на Канада, а в момента същата длъжност се изпълнява от дама, която според публикации в националните ежедневници, е била негова секретарка.

Само че нито от устата на олигарха, нито от страниците на изданията му ще откриете и думичка за това, защото в неговите възприятия евентуалното нарушение на конституцията и законите на страната не е престъпление, когато опре до „наши хора“, а традиция, която просто трябва да остане покрита. Като например помпането на сметките за ток.

Друга тема, по която дава наставления в интервюто. „Проблемите с цената на тока, както и въобще в енергетиката са една от най-ярките демонстрации за пълния отказ от реформи в последните десет години“, обяснява той и жално додава: „Срещу ВЕИ-тата се водеше истинска война“. Същите ВЕИ-та, чийто монопол у нас продължава да държи

и които бръкнаха в джоба ни за четирите години от 2009 до 2012 г. с

близо милиард по линия на добавката „зелена енергия“ в сметките ни за ток (по доклад на Сметната палата от одита u в ДКЕВР). Едва ли е нужно да уточняваме, че настъплението на Прокопиев в енергийния сектор на България беше павирано от поне двама министри и още трима шефове на ДКЕВР, ръководили комисията от 2001 г. досега.

И ако жалбите му за опитите на държавата да се отърве от паразитирането му върху енергетиката ви се струват парадоксални, то твърденията му за КТБ и ДКК са си напълно в стилистиката на старата приказка за крадеца, който викал „дръжте крадеца“. Така например според каолиновия бос моделът на държавната икономика в България е бил променен към държавен капитализъм, като пример за това било създаването на Държавната консолидационна компания, която беше създадена не от друг, а от Симеон Дянков.

Или пък, че изданията му са направили цяла поредица разследвания за кредитите, отпускани от КТБ и ББР, при положение, че нито в „Капитал“, нито в „Дневник“ можете да намерите например и думичка как и по какъв начин Иван Костов и семейството му се оказаха със 700 000 лева ВИП депозит в КТБ, а дъщеря му Мина е била на месечна хранилка към една от фирмите с „лоши кредити“ - дружеството-бушон, свързано с Цветан Василев „Анторна“.

Дали е съвпадение, че именно Костов буквално подари на Прокопиев единственото предприятие за каолин на Балканите и буквално го назначи за олигарх за една нощ? Едва ли. А като отваря дума за ББР, е добре Прокопиев да каже дали прокламираната, в това число и от Кирил Петков, програма за кредитиране на стартъпи от банката не цели разградският олигарх да сложи напълно ръка и върху нея?

Но това са въпроси, които няма да срещнете нито в това интервю, нито в останалите, давани от Прокопиев.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи