Посланик Анатолий Макаров: Надявам се „Турски поток“ да мине през България

6 години затвор за водача, който блъсна и уби балетистa Мартин Чиканов

“Анфийлд“ по план „Ататюрк“

Кметът на Шумен срещу нова цена на водата Призовава КЕВР да преосмисли увеличението

Вътрешният министър: Не е необходима промяна на мерките за сигурност в България

Четирима пешеходци ранени за ден във Варна

Вижте протеста на строителния бранш през обектива на „Труд“ (СНИМКИ)

Иззеха 150 000 къса цигари без бандерол във Видин

Автобус изгоря във Велинград Няма пострадали при инцидента

Финансовата директорка на Huawei бе освободена под гаранция в Канада

Домът за медико-социални грижи във Варна получи дарение от „Българската Коледа“ Робот за прохождане ще помага на болни деца

Петима загинали при стрелба в катедрала в Бразилия Секунди преди полицията да го залови, стрелецът се е самоубил пред олтара

Шефът на СДВР Ивайло Иванов е предложен за главен секретар на МВР

Парламентът прие на първо четене да отпадне номерацията на партиите в бюлетината

Истанбулската конвенция и Световното по футбол са най-търсени в Google у нас

Прокуратурата с шапка и без шапка

Има един почти детски виц, в който лисицата и вълкът винаги бият заека – веднъж, защото е с шапка, и втори път, защото е без шапка. Такава е участта и на българската прокуратура. Освен че трябва да се отбранява от всекидневните атаки на влиятелни противници от всевъзможен калибър, според конституцията държавното обвинение е призвано преди всичко да брани интереса на гражданите и да търси отговорност за ощетилите интереса на народа – било властимащи или олигарси, чиито обединяващи точки са освен общия враг главният прокурор и механизмът на натрупване на първоначалния капитал – криминална приватизация и източване на държавни активи.

Един, двама, трима… министри обвинени за “Белене”

“Ако някой още не е разбрал какво работи прокуратурата у нас, е време да прогледне. По над 30-годишния казус АЕЦ „Белене“ изведнъж се вземат на прицел няколко души, без в това да има друга логика освен политическата. По никакъв начин нито фигурите, които се вземат на прицел, нито фактите, върху които се фокусират действията на обвинението, не говорят за някакъв систематичен подход към този казус… В този момент Цацаров взема заложници…”

Написаното струва няколко милиона долара на американския данъкоплатец. „Грешката” е вярна – на американския данъкоплатец, с чиито средства от три петилетки се издържа доносник №1 на републиката – проваленият бивш правосъден министър Христо Иванов, по-известен с номинацията „Доносописец храбър”.
Цитатът е негов – от 24 октомври т.г. и е по повод първите обвинения, които държавното обвинение повдигна срещу двама бивши енергийни шефове на държавната енергийна компания, както и срещу втория енергиен министър в тройната коалиция Петър Димитров. Към днешна дата обвинени са още двама бивши министри на енергетиката – първият енергиен министър и вицепремиер в кабинета “Станишев” Румен Овчаров и Делян Добрев, вторият министър на енергетиката в първото правителство “Борисов”. Очакванията са с обвинения за злоупотреби около милиардния проект АЕЦ “Белене” да се сдобият и други бивши управленци.

Фактите са налице – досега прокуратурата е обвинила трима министри от двете водещи политически партии през последните десет години. Значи ли това, че държавното обвинение го прави в полза на трета, четвърта или пета политическа сила, както Иванов твърди? Не, разбира се, най-малкото защото в днешно време политиците сменят партиите по-често, отколкото съпругите си, а партийното строителство вече си съперничи с темпото, с което някогашните фирми на президента Плевнелиев застроиха североизточното подножие на планината Витоша.

Остава само да си представим каква ще е реакцията, ако разследващите установят вина по проекта “Белене” и у първия министър на енергетиката в първото правителство на Бойко Борисов – новоизлюпения политик Трайчо Трайков. Въпреки тежкия провал в кандидатпрезидентската надпревара бива спряган ту за служебен премиер на третия кабинет “Плевнелиев”, ту за лидер на поредния ГМО партиен проект на олигархията, чрез който кукловодите на прехода ще опитат да се препозиционират и запазят лобито си и в следващото Народно събрание.

Обвинения с добавена стойност

Дори и да оставим настрана очевидно граничещата с психиатричен проблем фиксация на проваления Христо Иванов в обвинител №1, то клеветническите нападки няма как да не дават своето негативно отражение върху всекидневната работа на стотици следователи и прокурори.

Освен чисто психологически момент, атаката срещу държавното обвинение заради това, че си върши работата, има поне още две обяснения. Първото – обвинявайки най-малко трима министри на енергетиката, при това само по едно дело, прокуратурата показва, че далеч не е пасивен наблюдател на престъпленията на властимащите независимо от политическия им цвят, с което като пясъчна кула се срива опорна точка №1 на враговете на независимостта на държавното обвинение, че то не функционира или ако работи, то е защото го прави под диктат на силните на деня.

С още няколко разследвания и повдигнати обвинения не само мантрата за “реформа” на прокуратурата ще започне да звучи като куха защитна пледоария на поредния обвиняем, но и на преден план ще се яви същината на проблема на правосъдието у нас – “платеното” или “безплатно”, но очевидно нежелание на софийските съдии да произнасят осъдителни присъди по т.нар. дела с висок обществен интерес. (Както е известно, делата за корупция във властта се разглеждат на първа инстанция от СГС, където силно лоби има олигархично зависимият Съюз на съдиите в България чрез председателя на съда Калоян Топалов – б.р.) В случай, че темпото на работа на следователи и прокурори се запази, а резултатът се материализира в повдигнати обвинения и внесени дела в съда, то те ще имат добавена стойност, защото освен изправяне на виновниците пред съда ще пратят в политическото гробище носителите на изкуствено натресената на обществото псевдо “съдебна реформа”.

Проектът на Радан – индулгенция срещу разследване на Прокопиев и Николов

Второто обяснение за нескритото недоволство от постигнатите резултати от държавното обвинение трябва да се търси в страховете у натрупалите капитали по времето на грабителското управление на Иван Костов в периода 1997-2001 г. Хората много ясно си дават сметка, че персони като Огнян Донев, движещи се по тънката червена линия между правото и престъплението, като Иво Прокопиев, а и като възкръсналия тартор на “Агнешките главички” от Костово време – разградския политик и приватизатор Никола Николов, ползват политици и дори инженерстват цели ГМО партийни проекти като “чисто” новия на Радан Кънев, за да си осигурят индулгенция срещу наказателно преследване.

Водещият мотив за Прокопиев и Николов, както и на други олигарси около тях, да спекулират с прякото им влизане в политиката е свързан точно със страховете им, че е дошло време да отговарят за приватизацията на “Каолин”, на “Винпром Дамяница”, на завода “Диамант”, както и за източване на пенсионни фондове и прочие. Признание в тази посока направи самият Прокопиев в последното си телевизионно интервю миналия уикенд. “Не изключвам той (главният прокурор – б.р.) да бъде инструментално използван за увреждане на репутацията на някой от участниците в бъдещите политически процеси, за да бъде намален потенциалът за тяхно успешно участие в политиката…”, призна страховете си, че може да стане клиент на прокуратурата Прокопиев. Очевидно, че близостта на боса на олигархичния кръг “Капитал” до беглеца, фалирал Корпоративна търговска банка, Цветан Василев дава своето отражение.

Над две години фараонът оправдава банкрута на четвъртата по големина българска банка с прокуратурата, без да признава, че сам е превърнал КТБ в пирамида, като я източил чрез негови и свързани с него лица и фирми бушони.

Присъдата на суверена

Действията на прокуратурата няма как да срещнат подкрепа сред тези, срещу които са насочени. Това, разбира се, най-добре го разбират както редовите обвинители, така и обвинител №1. Подкрепата обаче ще дойде от другаде – от суверена, който, макар в мнозинството си да е унизен и отчаян, продължава да очаква възмездие за тези, които го направиха беден, а точно когато му се наложи да потърси животоспасяваща помощ, го превърнаха в престъпник, вземайки му пръстов отпечатък в болницата.

С арогантността и високомерието си, с което се отнасяше към пациенти и лекари, министърът в оставка Петър Москов отдавна е осъден както от колегите си, така и от всеки, потърсил здравна грижа през последните две години. Така че, колкото и да се опитва да саботира разследването срещу себе си, пускайки заблуждаваща информация през поръчковия правен сайт на адвокатска кантора, в която на крака ходи лично компрометираният съдия №1 или избягвайки въпросите на медиите, Петър Москов отдавна е осъден от суверена.

Атаките срещу обвинителите имат и полезна страна. Докато продължават, значи прокурорите и следователите сами избират – дали да са с шапки или без шапки, т.е. не са в ролята на заека, в която “Агнешките главички” мечтаят да ги поставят. Е, няма да успеят, защото междувременно ще е дошло време за следващите… обвинения.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.