Предприятието печели години наред през държавното „Кинтекс“ всички големи оръжейни поръчки без участието на конкуренти

Съвсем очаквано изнудването на държавата от страна на Емилиян Гебрев няма да приключи с връщането на лиценза

Едва ли за някого ще е изненада, че в България, ако си собственик на предприятие и можеш да извадиш на „жълтите павета“ 200–300 души работници, то всичките ти искания, дори и несправедливи, ще бъдат удовлетворени. Наблюденията на обществения живот през годините потвърждават изцяло тази теза. Налице е тенденция чрез улични протести да се осъществява натиск върху държавните институции.

Не говорим за дежурните протести на грантовите НПО–та на Христо Иванов и Иво Прокопиев, които, поради липсата на реално защитими каузи, изцяло изчерпаха своя потенциал и се превърнаха в маргинални, или по-скоро в комични мероприятия. Говорим за протести на работници на предприятия, умело манипулирани и насочвани от своите работодатели за постигане на лични и несъвместими със закона цели. Такива именно протести бяха организирани от „Емко“ – предприятие, собственост на добилия скандална популярност в последните седмици оръжеен търговец Емилиян Гебрев.

Какво искаха работниците на „Емко“, или по-точно – какво искаше техният работодател Емилиян Гебрев? Искаше държавата да си затвори очите пред констатираните в складовете на „Емко“ нарушения на изискванията за съхранение на боеприпаси и военна продукция. Да си затвори очите, както си ги е затваряля години наред, тъй като липсата на охранителни системи, дори на прости ограждения на складовете, на противопожарнисистеми и на елементарна организация на начина на съхранение на боеприпасите в складовете, установени от МВР и служба „КОС“, не са от вчера, а от много отдавна. Просто никой до момента не си бе позволявал да „проверява“ Емилиян Гебрев.

По същия начин държавата години наред не проверяваше и финансовата пирамида на близкия приятел на Гебрев – ексбанкера Цветан Василев. И резултатите са налице – милиарди лева вреди за държавата.

Защо никой не ги е проверявал досега и защо, когато държавата започна най-накрая да изпълнява функциите си, срещна такава яростна и добре организирана съпротива. Отговорът е очеваден – защото годините на прехода създадоха недосегаеми хора, за които няма правила. Хора, свикнали само да използват държавата за собственото си забогатяване, успели да оплетат десетки властимащи в сложни отношения на зависимост. И това ярко си пролича напротестите на „Емко“.

Достатъчно е само да се видят политиците, които излязоха да „защитават“ интереса на Гебрев, за да стане ясна мрежата на зависимостти в целия политически спектър, създадена през годините благодарение на стотиците милиони печалби на оръжейния бос. Печалби, добити основно чрез използването от страна на Гебрев на държавните оръжейни дружества „Кинтекс“ и „ВМЗ“. Защото без марката и търговската репутация на „Кинтекс“ Гебрев нямаше да сключи нито един голям договор за доставка с трета държава, каквито са прословутите договори за доставка на ракетни снаряди с Индия. Защото без производствения потенциал на „ВМЗ“ Гебрев нямаше да спечели десетки милиони от ексклузивните и на завишени цени доставки на барут за държавното предприятие. Но колкото и гротескно да изглеждат тези факти, то те не са най–важното.

Важното в случая е, че „протестите“ на „Емко“ постигнаха целта си. Под уличния натиск държавата върна лиценза на предприятието, въпреки сериозните съмнения, че нередностите в съхранението на продукцията и боеприпасите не са били изцяло отстранени. Да, складираната на производствените площадки в разрез с всякакви правила за безопасност военна продукция, за което и протестиращите работници признаха, вероятно е била преместена. Но това е всичко, което в „Емко“ са извършили, за да си получат обратно лиценза. Остава въпросът - дали по същия начин щеше да се процедира, ако спреният лиценз не бе точно на „Емко“, а на някое друго военно предприятие и ако Гебрев, Цветан Василев и съпричастните им медии, включително медиите и на участващия във всяко мероприятие срещу държавата Иво Прокопиев, не тръбяха от сутрин до вечер, че някой искал да „превземе“ предприятието „Дунарит“ и да „накаже“ Гебрев, и че този някой бил Пеевски или Борисов. Твърде удобна мантра, измислена да прикрие истинския проблем и истинската причина за спирането на лиценза на „Емко“.

А истината е проста – крадците, притиснати до стената, за пореден път се разкрещяха „дръжте крадеца“ и машината им за манипулации заработи на пълни обороти. Цветан Василев и Емилиян Гебрев сътвориха поредната схема в стил „Пиер Луврие“ за заграбване на активите, купени с пари на КТБ, като обвиниха първо Пеевски, че искал да придобие „Дунарит“, а после и държавата в противоконституционна „национализация“ на предприятието. Поредният опит да се хвърли прах в очите на хората. Достатъчно е само да се припомнят фактите около военния завод, за да лъсне елементарната манипулация.

„Дунарит“ е собственост на Цветан Василев и това е категорично установено. Не директно, а чрез няколко фирми – „Кемира“, „Хедж инвестмънт България“ и офшорката EFV International Financial Ventures Limited (Британски Вирджински острови), на която Василев е краен собственик. Офшорката е била щедро кредитирана от КТБ и е собственик на още няколко знакови за Висилев дружества – едното от които е „Технологичен център – институт за микроелектроника (ТЦ – ИМЕ)“. При този факт твърденията на Асен Бабански – управител на „Кемира“ и изпълнителен директор на „Хедж инвестмънт България“, че не знаел кой го е назначил в двете дружества, са крайно смехотворни (това не знаел, но иначе знаел, че Пеевски искал да придобие завода).

През периода 2014 – 2016 г. Цветан Василев направи два неуспешни опита да прехвърли собствеността на „Дунарит“, първо на белгиеца Пиер Луврие, а впоследствие на руснака Дмитрий Косарев. Самият Луврие лично призна на пресконференцията през м.март 2015г., че бил придобил всички предприятия – „БТК“, „Нуртс“, „ТВ7“, „Авионамс“ и „Дунарит“, от Василев. След неуспеха на опитите за прехвърляне на тези активи в полза на свързаните с Василев Луврие и Косарев, дойде ред на оръжейния бос Емилиян Гебрев. Добър приятел на Василев и човек от оръжейния бранш. Гебрев направи опит да увеличи капитала на „Дунарит“, а след това и да прехвърли директно акциите на завода в своя полза, въпреки надлежно наложения запор върху акциите от страна на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.

И това ако не е опит за кражба. В коя нормална държава предприятие от стратегическия оръжеен отрасъл, каквото е „Дунарит“, ще бъде обект на подобен евтин сценарий за заграбване на собствеността му. През собственик, обвинен във финансова измама и издирван от Интерпол, през подставени лица „псевдо- инвеститори“, каквито са Луврие и Косарев, до оръжеен търговец в забранителния списък на Държавния департамент на САЩ, направил опит да придобие „Дунарит“ въпреки запора на държавата върху акциите на завода.

Само в България този водевил може да се случи. И вместо обществеността да иска от държавата да реагира адекватно, мантрите и опорните точки на крадците се представят всекидневно от зависимите от Василев и Прокопиев медии (включително и от националните телевизии) като Светата истина. И има хора, включително бивши и настоящи политици, които им пригласят. При тази фалшива картина защо държавата да не направи опит да придобие „Дунарит“? След като години наред си е затваряла очите пред офшорната собственост на това важно за оръжейната индустрия предприятие. Да не би след като придоби на публична продан военния авиоремонтен завод „Авионамс“, който също бе под контрола на Василев, предприятието да е спряло да работи - напротив. По-добре ли е „Дунарит“ да продължава да е под контрола на Василев, пряко или чрез подставени лица като Луврие, Косарев или Гебрев. По- добре ли е „Дунарит“ да продължава да осигурява парични средства на Василев за луксозния му живот в Белград и за финансиране на мероприятия срещу стабилността на държавата? Кой днес има интерес от това – кръгът на заинтересованите лице е повече от ясен. Това са Василев и неговото подставено лице Гебрев, обвиняемият Иво Прокопиев, пропадналият политик Христо Иванов и спонсорираните от Сорос протестърски организации, за които всяко сътресение в държавата е добре дошло. Василев утре може да прехвърли офшорната си фирма и на Ислямска държава (примерно), и никоя българска държавна институция няма да разбере този факт. Звучи ужасяващо, но при създадената ситуация е напълно възможно.

Да се върнем на протестите на „Емко“.Съвсем очаквано изнудването на държавата от страна на Емилиян Гебрев няма да приключи с връщането на лиценза. Сега от „Емко“ искат да им се върнат и договорите за доставка на снаряди с Индия, които бяха прекратени от новото ръководство на държавния търговец „Кинтекс“ и наново сключени с държавното „ВМЗ“. Защото се оказва, че без държавната марка „Кинтекс“ „Емко“ е нищо за останалия свят. Когато години наред Гебрев е печелил през държавната „Кинтекс“ всички големи поръчки, за които предишните ръководители на държавния търговец услужливо не са провеждали процедури и не са канели конкуренти (включително и държавното „ВМЗ“), а направо са ги предоставяли на Гебрев, е било лесно да си най-големия в бранша. Сега Гебрев е уплашен как ще се справи без щедрото посредничество на държавата. И насажда този страх в своите работници.

После какво ще поискат от „Емко“. Сигурно „ВМЗ“ да прекрати директния си договор със сръбския производител на барут „Милан Благоевич“ и да върне Гебрев като посредник и на тези доставки. Да припомним, че държавното „ВМЗ“ прекрати договорите за доставка на барут с посредника „Емко“ и сключи директни такива на по- добра цена със сръбския завод производител. След това от „Емко“ сигурно ще поискат държавата да им построи нови складове, защото при техническото състояние на съществуващите такива няма как да съхраняват продукцията си в съответствие със законовите изисквания. Да припомним, че „Емко“ съхранява своя продукция, включително и с изтекъл срок на годност, в складове на „ВМЗ“ и на министерство на отбраната. И не плаща наеми за това и не я вдига, въпреки многократните покани.

И за изпълнението на всяко следващо искане Гебрев ще вади по 200-300 работници на протест пред министерски съвет. И исканията му ще се изпълняват. Така става, когато държавата се огъва пред откровения рекет – следват нови и нови искания. Затова и умните казват, че с рекетьорите не трябва да се преговаря.