Проучване на „Естат“: ГЕРБ - 24,1%, БСП - 18,1%, ИТН - 15,2%, ПП - 14,3%

24,1% от избирателите биха гласували за ГЕРБ на предстоящите избори. На второ място е БСП с 18,1%, следвана от „Има такъв народ”, която получава 15,2% от гласовете. Четвърти остават „Продължаваме промяната”, вземайки 14,3%. ДПС получава 9,2% от гласовете, а „Демократична България” - 7,4%, сочи изследване на агенция "ЕСТАТ".

Данните са от социологическо проучване на агенция ЕСТАТ, проведено в периода 23.10 - 31.10.2021 г. чрез пряко лично интервю сред 993 пълнолетни български граждани. Изследването е финансирано и проведено по поръчка на Дарик радио.

Интрига за първото място като че ли към момента отсъства и ГЕРБ е вероятен победител. Разликите между следващите три политически сили са сравнително малки, като всяка от тях би могла да бъде както втора, така и четвърта. Данните са устойчиви във времето, като единствено БСП леко увеличава резултата си в последните дни от провеждането на изследването.

ГЕРБ са най-влиятелни в малките градове и сред хората между 50 и 60 години. БСП запазва традиционните си позиции сред пенсионерите, на село и сред лицата с основно образование. ИТН са най-силни сред избирателите под 30 и в областните центрове. „Продължаваме промяната” доминират сред хората между 40 и 50 и висшистите. ДБ е с висок дял в столицата, сред 20 – 50 годишните и завършилите университет, показват данните от проучването.

Служебният кабинет се харесва повече от последния редовен, сочат данните. Кабинетът на Стефан Янев получава 37,2% подкрепа, докато последното правителство на Бойко Борисов подкрепят 22,9% от запитаните. Според 29,6% и двете управления са еднакво слаби. В нито една група, освен сред симпатизиращите на ГЕРБ кабинетът „Борисов“ не е оценен по-високо от този на Янев.

Поскъпването и инфлацията са основна слабост на служебното правителство, а далеч по-назад остават мерките срещу Ковид или тяхната липса, кадровата политика и гражданството на Кирил Петков. Затягането на мерките срещу Ковид дразни преди всичко младите, нерешилите за кого да гласуват и избирателите на ИТН и “Възраждане”.

Според изследването ще има два тура на президентските избори, тъй като на първи тур 49,7% заявяват, че ще гласуват за Румен Радев. В последните дни подкрепата за сегашния държавен глава се увеличава с 2-3 пункта. Освен традиционно подкрепящите Радев партии, изследването показва, че той има подкрепа и сред избирателите на ДБ, ВМРО, Възраждане и нерешилите.

Подкрепата за Анастас Герджиков е 27,3%, а на трето място остава Лозан Панов с 8,3%.

На евентуален втори тур се очаква активност от около и под 40 на сто или около 2,2 милиона избиратели. За Румен Радев ще гласуват 62,2%, а за Анастас Герджиков – 37,8%, според данните на ЕСТАТ.

Положителните оценки за кампаниите на кандидатите почти преповтарят електоралните нагласи – предизборната кампания на Румен Радев получава подкрепа от 38% от попитаните, а тази на Анастас Герджиков от 21,5%. 

Най-дразнещи пък са кампаниите на Луна и Мустафа Карадайъ, като особено чувствителни към тях са поддръжниците на ИТН, Възраждане, ВМРО и ДБ. Делът на критичните към кампанията на сегашния държавен глава е сравнително нисък, особено като се отчита степента на политическа поляризация, отбелязва ЕСТАТ.

За президент ще гласуват около 2,5 милиона от имащите право на глас. Най-слабо е желанието да се гласува в София и сред младите, а най-голямо – сред пенсионерите и на село.

Мобилизацията на привържениците на Герджиков е с няколко пункта по-висока от тази на подкрепящите Радев. Ако регистрираните нагласи се запазят през следващите 10 дни, сравнително слабо ще бъде участието на избирателите на ДПС, ИТН и ИБГНИ.

Равни дялове застъпват двете противоположни тези – дали Румен Радев трябва да бъде преизбран за президент, или не.

Подкрепата за Радев обаче е добре изразена сред избирателите на всички партии, симпатизиращи му, както и сред нерешилите. Идеята за смяна на сегашния президент се застъпва от електората на партиите, издигнали собствени кандидати, както и от хората между 40 и 60 години.

Намерение за участие в парламентарните избори заявяват 4 на сто повече, отколкото по отношение на президентските, което прави около 2,65 милиона избиратели.

58% от анкетираните казват, че със сигурност ще гласуват на предстоящите парламентарни избори, а тези, които със сигурност няма да отидат до урните на 14 ноември, са 12,6%.

Половината от всички и две трети от гласуващите очакват редовно правителство след изборите.

Това е по-скоро желание, отколкото реална перспектива, с оглед на така фрагментирания вот. Най-малко във формирането на стабилно мнозинство вярват негласуващите и нерешилите, както и най-младите избиратели.

Всички интервюирани поставят на първо място като участник във властта „своята“ партия. Като сума от всички посочвания, на първо място се нарежда „Продължаваме промяната”. ПП е най-желан партньор във властта за електората на всички партии, освен за този на ГЕРБ, предпочитащ ДБ, за ДПС, посочващи БСП и за ВМРО, приоритизиращи ГЕРБ.

Бойко Борисов, Кирил Петков и Стефан Янев са най-желани за премиер на редовен кабинет, като последният вероятно се радва на „бонус“ от заеманата в момента позиция.

Посочванията на Кирил Петков за премиер и на ПП за управляваща партия намаляват чувствително след решението на Конституционния съд от 27 октомври. Въпреки това Петков е предпочитаният премиер на избирателите на Румен Радев, Лозан Панов, Костадин Костадинов, на жените, на 18 – 40 годишните, на висшистите и на софиянците.

"Естат" е единствената социологическа агенция, която ПП е наела, сочат данните в Единния регистър по Изборния кодекс към Сметната палата, показа справка на "Труд".

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Политика