Труд
Автор:
Труд онлайн
Основателят на "Атака" Волен Сидеров обяви, че въпреки политическите и житейски различия с Любен Дилов-син, той ще се моли за душата му, защото мъртвите имат нужда от това. Сидеров написа прочувствено слово за лицемерието, добрата и лошата дума, които идват след смъртта.
"Днес погребват физическото тяло на Любо Дилов. С него сме много, много различни кръвни групи. Макар че пътищата ни се пресичаха. Нямаше как да бъдем заедно в нещо. Каквото и да е. Различни умове, различни виждания за света, различно отношение към хората.
Но новината за физическата му смърт ми прозвуча нелепо. Някак ненавременно. Глупава мисъл, разбира се! Сякаш има „подходящо” време за преминаването оттатък. Това, което си помислих днес сутринта е, че има нужда от нашите молитви за упокой. Внезапна мисъл. Неясно защо. Нито сме яли и пили заедно. Нито сме били колеги в една и съща редакция, или в една и съща партия. Не сме близки. Познаваме се по обстоятелствата на обществения живот.
Сигурно тази внезапна мисъл дойде от прочетения факт, че е бил в безсъзнание преди и в момента на смъртта. Не е можел сам осмислено да направи крачката към прошката Божия. И тук са важни молитвите на живите за душата на починалия.
Прочетох много хейтове по адрес на Дилов. Със сигурност има верни неща в обвиненията към него. Особено, когато си минал през калната вада на политиката. За момент си помислих какво ще напишат в деня на моята физическа смърт. Разсмях се на глас при тая представа. Защото знаех дори точните думи, определенията, с които ще построят обвинителните актове. Да изкажеш мнение, основано на хейт, на злорадство, не е зряло. Не е обективно. И не е по Бога. От другата страна бяха куртоазните ласкателства за големия интелектуалец, журналист и шоумен. Тук пък – лицемерие. Пак не е по Бога.
Е, кое е – вече чувам нетърпеливите въпроси. Бърза нашенецът! Иска всичко веднага! Каквото и да е. Материални блага. Или познание за света. Веднага! Бързо да каже: „Абе, знам го това, знам те и тебе...всичко знам...”.
А правилното е като Сократ, посочен от Делфи за най-мъдрия. И като го питали : „Ти ли си най-мъдрият? Всичко ли знаеш?”, той отговорил : „Аз знам, че нищо не знам”.
Не знам дали Сократ е казал това. Не знам дали изобщо е съществувал такъв човек. Но принципът е верен. Когато кажеш, че нищо не знаеш, казваш: „Аз се уча цял живот и търся пътя към Бога”. И когато душата ти се отдели от временното тяло, тя разбира, че във физическия живот си загубил страшно много време в глупости, безсмислие, суета, гордост и куп действия, отдалечаващи те от Бога. В първите три дни, когато душата на починалия още се върти над обживявяните места и хора, тя вече съжалява за неоползотвореното време приживе. Но е късно. И тук само молитвите на още живите могат да помогнат все пак на тази душа да намери покой. Тези молитви се чуват от Когото трябва и додават за спасението.
Затова, оставете злорадството и ласкателството в чекмеджето! Молете се за упокой – както за новопредставилия се Дилов, така и за всички ваши близки в отвъдното, за всички българи, предали Богу дух! Техните души имат нужда от това!".
