Проф. д. ик. н. Нина Дюлгерова - специалист по геополитика, пред „Труд“: Възстанови се битката за Балканите между САЩ и Русия

Енергийните амбиции на САЩ в Европа продължават да са само хипотези

Какво се случва в Черноморския регион, от какво са продиктувани действията на Съединените щати на Балканите. Темите за активността на посланик Херо Мустафа също будят интерес, защото те са свързани с енергийната диверсификация на България, както и с участието ни в инициативата „Три морета“. По тези проблеми разговаряме с проф. Нина Дюлгерова.

- Наблюдава ли се промяна в процесите в широкия Черноморски регион, професор Дюлгерова? 
- Черноморският регион отново е концентриран вид на политическа енергия, енергийни стратегии и различни заявки за възстановяване или разширяване на сфери за влияние. Това се вижда по отношение на геоенергетиката, която в последните няколко седмици се проявява с политически акции от страна на Вашингтон, свързани отново със заканите за санкции срещу фирмите, строящи Балкански поток и Северен поток-2. В енергийния 21 век този, който владее енергийните пазари, той има възможност за устойчиви сфери на влияние - политическо и икономическо. САЩ обаче нямат ефективен инструмент, с който да спрат тези потоци. Руснаците ще довършат Северен поток-2. А американците са безсилни, защото не могат да предложат алтернатива.

- Между София и Москва бяха разменени остри реплики, свързани с активността на Щатите в Черноморския регион и военното му позициониране. Как ви се стори българската реакция?
- Реакциите на българския премиер и на външния ни министър са доказателство, че България се стреми към мирни и предсказуеми отношения с Русия. А активността на Вашингтон, особено след изборите там, засили напрежението. Москва обвини София, че се опитва чрез активизиране или дислоциране на американски военни части и техника на българска територия да се превърне в плацдарм за военна агресия срещу Руската федерация. Остава надеждата, че няма да има промяна на американската политика в Черноморския регион и той ще се запази като предсказуема зона на сигурност. Наблюдава се обаче и реанимация на енергийната дипломация на САЩ. Факт е, че американският посланик у нас Херо Мустафа показа много висока активност в последните дни в ядрената сфера.

- Изненадващото посещение на Херо Мустафа в АЕЦ „Козлодуй“ предизвика широк обществен отзвук, а лидерът на АБВ Румен Петков реагира много остро на този факт. Вие как ще го коментирате?
- По време на посещението на посланик Мустафа в Козлодуй е било подписано комюнике с изпълнителния директор на централата. Някои вече обясниха, че това може да се възприеме като висша форма на желание, но не и като конкретен документ, който може да предизвика конкретни действия. Хибридният формат, който беше предложен чрез посланика - използване на двата руски реактора от АЕЦ „Белене“ - те са собственост вече на България, които да бъдат основата на седми блок в Козлодуй, налагат определени изводи.

- Какви са изводите, които правите, проф. Дюлгерова?
- Първо, САЩ не са се отказали да контролират процесите, чрез което да затруднят или елиминират руското енергийно позициониране в региона. Конкретно можем да говорим за България и за Европа. И второ, за пореден път беше показано желанието на Вашингтон - АЕЦ „Белене“ да не бъде построена. Това е един важен извод в контекста на американската политика в Черноморския регион в енергийната политика на САЩ. Вторият извод е, че се наблюдава паралелен процес по отношение на активизиране на различни проблемни зони на Балканите. Това се видя много ярко в изказването на бившия държавен секретар Мадлин Олбрайт. Тя специално заяви, че България не бива да спира пътя на Северна Македония за еврочленство. Както единият, така и другият процес доказват устойчивост в преследването на стратегическите цели на Вашингтон, независимо дали става дума за акценти от управлението на Клинтън, Барак Обама или все още действащият американски президент Доналд Тръмп.

- Като споменахте г-жа Олбрайт, извинете ме, но не мога да не ви допълня - още не може да се забрави факта, че Мадлин Олбрайт беше една от действащите фигури в Косовската война в бивша Югославия, тя инспирира и създаването на Косово, а нейният „любимец“ Хашим Тачи в момента е изправен с много сериозни обвинения пред съда в Хага.
- Да, тези ваши констатации са абсолютно верни. Предстои да видим какво ще се случи в Хага с косовския президент Тачи. А г-жа Олбрайт много добре познава процесите на Балканите, защото като държавен секретар тя наистина ги дирижираше. По повод посещението на посланик Мустафа преди дни в централата ни, не липсват коментари, че това е просто жест към САЩ, който да покаже, че България не гледа само в посока на Русия, когато става дума за енергийни проекти. За пореден път се реанимира идеята американската фирма „Уестингхаус“ да строи седми блок в АЕЦ „Козлодуй“, независимо от негативните финансови резултати, направени преди години от наши експерти за подобно строителство. Това не може да бъде компенсирано и от предложението за хибридната форма за строителството на бъдещ седми блок.

- Ние все се мъчим да балансираме, а накрая оставаме прецакани, дотам ли ни стигат възможностите?
- Точно такъв е изводът от случващото се - че опитваме да балансираме отново между Вашингтон и Москва. И неприятното е, че правим това независимо, че неизгодата от американските предложения продължава да бъде актуална. Такава е съдбата на малките, но нерешителни държави. Затова винаги казвам, че трябва да умеем да отстояваме националните си, а не чуждите интереси.

- Американската посланичка е много активна, Нейно Превъзходителство се срещна и с президента Румен Радев веднага след посещението в Козлодуй, а ето - днес (вчера, бел. авт.) се срещна и с премиера Борисов по тази тема.
- Активността на посланик Херо Мустафа може да се приеме в контекста на засилената външно-политическа активност на САЩ на Балканите, и то от страна на държавния секретар Майк Помпео. През последните няколко седмици след 3 ноември, когато бяха изборите в САЩ, се проявява наистина голямо раздвижване, което може да се обясни по два начина. Първо, че като представител на все още действащия президент Тръмп, посланик Мустафа се опитва да наложи реализацията на проекти, които да гарантират американското присъствие в България, а като цяло и на Балканите. И второ, посещението на Помпео преди месец в Турция доказва този стремеж на Вашингтон.

- Но паралелно с активната енергийна политика на Вашингтон, не наблюдаваме ли нещо подобно и от страна на Анкара?
- Това е вярно, виждате как от близо месец и половина освен че Ердоган се похвали с големите залежи на газ в териториалните води на Черно море, Турция продължи да бъде активна в Източното Средиземноморие по отношение на газовите находища в региона. Има обаче и друго, което също говори за засилена активност на Щатите в Черноморския район. Това са наложените тези дни икономически санкции спрямо Турция, свързани със закупуването от страна на Анкара на руската ракетно-зенитна установка С-400. Това предизвика и руска реакция - Сергей Лавров използва много остри думи.

- Не смятате ли, че Балканите отново се превръщат в активен обект на възстановяване или утвърждаване на зони на регионалните и глобалните сили? Ето, руският външен министър има совалки тези дни на Балканите.
- Факт е, че Сергей Лавров посети преди дни Босна и Херцеговина, а сега е на официално посещение в Сърбия. И ако се направи своеобразно резюме на активността на САЩ, Русия и Турция с техни водещи фигури, се налага изводът, че администрацията на Тръмп се опитва с ускорени темпове да заложи на нещо, което след това трудно ще бъде елиминирано, а защо не и база, върху която ще надгражда новата администрация на Байдън. Това неминуемо предизвика реакцията на Москва и Анкара. Може да се предположи и друго, колкото и еретично да звучи, че въпросът с изборите в САЩ все още не е приключил преди 20 януари 2021 година, когато е инагурацията.

- Какво имате предвид - все пак изборната колегия вече се произнесе, че Байдън е спечелил изборите в Щатите? 
- В момента се отчитат формално етапите, утвърждаващи Байдън за следващ американски президент, но в публичното пространство и в социалните мрежи в САЩ излизат информации, че в близките дни шефът на разузнаването там се очаква да излезе с информация за външна намеса, която е довела до манипулиране на резултатите за избор на президент. Независимо от това, че водещи държави признаха Байдън за избран президент, все още остава усещането за несигурност и невъзможност това да бъде прието безрезервно. Появяват нови доказателства, има смяна на ключови лица в правосъдната система, на министъра на правосъдието, главния прокурор и т. н.

- Тоест, едната страна все още не е спряла да търси и може би да намери доказателства, с които да промени по изненадващ начин ситуацията в САЩ. Така ли да ви разбирам?
- Във въздуха все още витаят много неизвестни, които не ни дават 100% сигурност, че имаме избран президент, който да обедини, а не да засили пропастта в американското общество. Именно заради това съм склонна да коментирам по този начин активността от една страна на Херо Мустафа, а от друга безапелационната лексика и поведение на Мадлин Олбрайт, която отново се опитва в императивен тон да участва в решаването на въпроси, свързани с деликатни теми на Балканите.

- Цяла година различни представители на Държавния департамент на САЩ или идваха, или обясняваха дистанционно как трябва да правим диверсификация и как „Турски поток“ и продължението му „Балкански поток“ не трябва да бъдат реализирани, защото това засилва зависимостта на региона от руския газ. Има ли обаче алтернатива, която те предлагат, и изпълнима ли е тя?
- Най-важното е, че засега ние говорим само за хипотези по отношение на различна диверсификация. Ето за какво става дума: първо, втечненият газ американците упорито обясняват, че е техен, че са в строителството на терминала в Александуполис, който трябва да стане готов след няколко години и в който България има 20% акционерно участие; второ, за Трансадриатическия тръбопровод на азерите - те официално заявиха, че са стигнали до брега на Албания, и трето, а то е под въпрос - междусистемната връзка Гърция-България все още не е завършена. Ако се абстрахираме извън политическата риторика, се разбира, че всичко, което реално се строи, всъщност ще бъде запълнено с руски газ. Всичко останало са хипотези.

- Има още един проект - инициативата „Три морета“, която упорито се коментира, че е един русофобски проект. Посланик Херо Мустафа на срещите си с президента и с премиера днес (вчера, бел. авт.) е разговаряла с тях и по тази тема.
- Американската идея е от 2018 година и тя реанимира една идея на полския маршал Йозеф Пилсудски отпреди век - тя е основана на целта Русия да бъде спряна в посока на Запад. Трансформацията на тази идея е, че с изграждането на ефективен блок от държави между Балтийско, Черно и Адриатическо море ще се прекъсне възможността руският нефт и газ да бъдат водещи в европейския енергиен пазар. В случая срещата на Херо Мустафа - с възможността за анулиране на проекта АЕЦ „Белене“, е свързана с обстоятелството, че преди месец България пое председателството на инициативата „Три морета“. Румен Радев предложи към държавите членки на тази инициатива да бъдат включени Гърция и Кипър.

- Русия обаче е много чувствителна към този проект...
- Разбира се, че е чувствителна. Но трябва да се прави разлика между инициативата - регионална и европейска, и възможностите за реализацията на подобни инициативи. Ако се проследят процесите от две години насам, освен активна реторика, друго реално няма. Защото една от основните цели беше да се изгради инфраструктура и терминали в Полша, след това в Хърватска, да се довърши и терминала Александруполис в Гърция, с което реално да се елиминират конвенционалните ресурси на Русия и така да се премине изцяло на американски втечнен газ. Само че такъв национален признак на втечнения газ няма.

- Защо да няма?
- Защото втечненият газ се продава и купува на световната борса. А там няма националност - просто си поръчваш, плащаш или се договаряш за цената, танкерът тръгва и в този момент, ако друга държава плати повече за това поръчано количество, танкерът се отклонява и тръгва натам, накъдето цената ще бъде по-висока за продукта, който той предлага. Затова смятам, че инициативата „Три морета“ ще има същия неуспешен край, какъвто имаше идеята на Пилсудки отпреди 100 години. „Три морета“ просто няма перспектива. Свързана е с много сложен процес за строителство и съответно суровина - говорим за втечнения газ, не можем да говорим и за единство на държавите, защото всяка една от тях има свои конкретни цели, свързани с енергийното захранване. Мнението ми е, че този проект вероятно ще има същата съдба, като на европейските инициативи „Черноморска синергия“ или „Дунавската стратегия“.

Нашият гост
Нина Дюлгерова е професор по международни отношения, доктор на икономическите науки (енергийна сигурност), доктор по нова и най-нова обща история. Специализирала е в Русия, Италия, Полша, САЩ, Холандия, Азербайджан. Преподава теория и история на международните отношения във Варненския свободен университет “Черноризец Храбър”и в ЮЗУ “Неофит Рилски”. Автор на няколко книги и десетки статии.

Коментари

Задължително поле