Проф. д-р Анна Кънева: Покрай коронавируса да не забравяме, че има и други болести

Проф. Анна Кънева е дъщеря и майка на лекари.

Детската кардиоложка познава пациентите си отпреди да се родят

Оперираното сърце трябва да се наблюдава цял живот

Проф. Анна Кънева е един от лекарите у нас, които познават най-добре детските сърца. Тя е началник на Клиниката по детска кардиология в Националната кардиологична болница от 2014 г. Има специалности детски болести и детска ревмокардиология. Въвежда у нас много от специфичните интервенционални методи на лечение на вродени сърдечни малформации на деца и възрастни.

За нея категорично може да се каже, че е потомствен лекар. Баща й д-р Иван Кънев е бил интернист и гастроентеролог, майка є Живка Кънева, на 93 години, е професор по инфекциозни болести. Съпругът є д-р Ненчо Ненчев е лекар трето поколение, имат две деца, които също са лекари. Дъщеря им е педиатър, а синът - психиатър.

През 1980 г. д-р Кънева постъпва след конкурс като асистент в Националната кардиологична болница. Оттогава - вече 40 години - не е сменяла работното си място. Изкачила е всички стъпала в научната кариера и от четири години е професор.

Любовта й към педиатрията е още от студентско време, когато участва в кръжок по детска кардиология, ръководен от доц. Никола Арнаудов, вече покойник. Той става един от учителите на бъдещата детска кардиоложка в Националната кардиологична болница.

“Здравото детско сърце и здравото сърце на възрастния се справят по еднакъв начин с предизвикателствата и с общите заболявания - казва проф. Кънева. - Характерно за болното детско сърце е, че при него най-чести са вродените аномалии - дефекти, които са се образували още вътреутробно, по време на съзряването на сърдечно-съдовата система. Те представляват около 80% от кардиологичната патология.” 

Броят на децата с вродени сърдечни малформации е постоянен в света - 8 до 10 на 1000 живородени. Това означава, че у нас всяка година се раждат между 500 и 600 бебета с този проблем. Половината от тях се нуждаят от лечение чрез операция през първите 1-2 години, а около една четвърт - още в първите часове от живота, защото малформацията е толкова сложна, че веднага след раждането състоянието им се влошава критично. Тъкмо те са пациентите на детската кардиология и кардиохирургия в Националната кардиологична болница - единственото място у нас, където се лекуват тежките вродени сърдечни малформации.

Голяма част от дефектите на сърцето могат да се открият преди раждането благодарение напредъка на медицината. Сърдечно-съдовата система се развива между 4 и 10 седмица на бременността, когато жената се чуди дали е бременна, или не. Точно тогава нещо, което се смята за невинно, например вирусна инфекция, може сериозно да увреди сърцето на плода, предупреждава проф. Кънева. В някои случаи проблемът се унаследява. При бременните се прави скрининг към 12-13 седмица. Когато се откриват сериозни вродени аномалии, свързани най-често с нарушения в структурата и броя на хромозомите, бременността може да се прекъсне по медицински показания. В тези случаи много често е налице и вродена сърдечна малформация. В 18-22 гестационна седмица с фетална ехокардиография, извършена на майките в риск, могат да се диагностицират сложни сърдечни дефекти, които изискват специално поведение. Те могат да наложат прекъсване на бременността или да се подготви планирано раждане в структура, която има много добре подготвена неонатология.

Жените, застрашени да родят дете с вродена сърдечна малформация, на първо място са самите тези, които са имали подобен проблем. “Съвременната медицина доведе дотам, че 80-90% от децата с такава диагноза оцеляват, израстват и на свой ред стават родители - обяснява проф. Кънева. - Рискът в семейства, където единият родител е с вроден сърдечен дефект, е по-голям.” 

В застрашената група са още майки с диабет, в по-напреднала възраст, приемащи определени лекарства, с болести на щитовидната жлеза, злоупотребяващи с алкохол и други субстанции. Но може и да нямат никаква фамилна обремененост или заболявания, а дефектът да е възникнал в началото на бременността, когато се е формирала сърдечно-съдовата система. При всички положения е добре бъдещата майка да направи фетално ехокардиографско изследване към 20-22 гестационна седмица, съветва детската кардиоложка.

Оперираното сърце в изключително редки случаи може да се смята за напълно излекувано. Така наречената радикална корекция отстранява дефекта, смесването на артериална и венозна кръв, някои стенози (стеснения), но има следствия. С годините те оказват влияние върху работата на сърцето. Много често не се проявяват в рамките на детството, а започват да се изявяват, когато човекът с вроден сърдечен дефект стане възрастен. Затова тези пациенти трябва да се проследяват през целия живот. Родителите трябва да са наясно с това, дори детето им вече да е голям човек. Епидемията от Covid-19 отначало изпразни болниците. Сега ограниченията паднаха, но някои хора все още се страхуват да ходят на преглед. Покрай коронавируса не бива да забравяме, че има и други болести, напомня проф. Кънева, а за пациентите с оперирано сърце наблюдението е изключително важно.

“Вече израсналите деца, на които казвам, че ги познавам отпреди майките и бащите им, продължават да идват да се преглеждат при мен, усмихнати, щастливи, доволни, че сме извървели заедно този път и продължаваме да го вървим”, чувства се удовлетворена проф. Кънева. Тя помни много моменти през изминалите 40 години - и положителни, и такива, които не є се иска да преживява никога повече, но я връхлитат нощем.

“Като студент и после като млад лекар много благородно завиждах на майка ми, която имаше пациенти, които окончателно излекуваше от тежка болест, например менингит, и те я гледаха като бог - признава кардиоложката. - При нас не е точно така. Винаги остава по нещичко малко или повече, което трябва да се проследява, но удовлетворението да видиш детето оцеляло и пораснало е голямо. Аз съм свидетел на напредъка на диагностиката и лечението, на развитието на детската кардиология и кардиохирургия у нас. Какво повече!”

Коментари

Задължително поле